Реабилитацията на майчиното мляко
Адаптираното мляко е едно от постиженията на ХХ век. Но ентусиазмът, че рекламираният като пълноценен заместител на естественото хранене е революционно улеснение за еманципираната жена, че подпомага по-бързото „влизане във форма” след раждането и т.н. започва да стихва още през 70-те години на миналия век. Първо в страните с най-висок стандарт като Норвегия и Холандия се зараждат движения за реабилитация на кърменето. Категорична е и науката - природата е закодирала в майчиното мляко и в самия акт на кърменето уникални механизми с дълготраен ефект върху детското и женското здраве. Фокусът на кампании и документи, включително на най-авторитетните световни организации, е върху първите минути и часове след раждането - това е моментът, гарантиращ успешен старт на кърменето. През 1989-а в декларация на СЗО и УНИЦЕФ се казва: „Имаш право да накърмиш бебето си веднага след раждането!”. Преди повече от 20 години същите институции лансират амбициозна идея - 10 стъпки за успешно кърмене, според които родилните клиники получават сертификат „Болница, приятел на бебето”. Преди около 16 години и България се присъединява към проекта, а за „приятел на бебето” са признати няколко клиники. Но все още дори в най-реномираните ранното слагане на гърдата след раждането не е практика, майката невинаги получава достатъчно внимание и помощ за начало на успешно кърмене.
За щастие доброволните консултанти от Националната асоциация „Подкрепа за кърмене”, специално обучени и акредитирани, са вече над 130 и на тел. 0896 418488 майките от 20 града могат да потърсят информация и практическа помощ. Пет консултантки вече носят и знака IBCLC за международно признат специалист по кърмене.
Д-р Ружа Панчева, педиатър от Варна, консултант към националната асоциация „Подкрепа за кърмене”
Расте интересът към естествените подходи при отглеждането на децата и кърменето е един от тях. Има търсене и от страна на лекарите за допълнителна информация как да се подпомогне процесът, тъй като по време както на медицинското обучение, така и на специализацията по педиатрия, не са застъпени достатъчно практиките в подкрепа на кърменето. Инициативата на „Болница, приятел на бебето” формулира практиките за кърмене, които трябва да бъдат подкрепени на ниво родилен дом. И неслучайно УНИЦЕФ, световната организация, която се занимава с интересите на децата като цяло, подкрепя подобна инициатива. Защото кърменето има многопластови аспекти - като начин на хранене, но също като начин на живот, като подкрепа на детето, като психологически комфорт, контакт между майката и бебето.
Жените, които кърмят, се възстановяват по-бързо след раждането. Кръвозагубата е по-малка, тъй като при кърменето се излъчва хормонът окситоцин, предизвикващ контракции на матката. По-бързо се възстановява и теглото. Дългосрочните ефекти върху здравето на майката са доказани – тя има по-нисък риск от рак на яйчниците, рак на гърдата, остеопороза. А кърмените деца страдат по-малко от инфекции на горните дихателни пътища, от храносмилателни проблеми, от атопични заболявания. В медицинската литература има данни, че на седемгодишна възраст техният коефициент на интелигентност е по-висок с няколко пункта. Това има особено голямо значение за децата, които се раждат в риск от увреждане. Обикновено раждането на дете в риск е неочаквано, така че жените се оказват неподготвени какво да направят, за да поддържат кърменето. Много често те не знаят, че при родените в риск кърмата е важна за това да се осигури добро мозъчно развитие и добро развитие на ретината. В такава ситуация майките са много притеснени, стресирани и най-малко мислят какво да направят за кърменето, по-скоро гледат да обгрижват детето си по друг начин.
Според медицинската статистика не повече от 1-3% от жените имат някаква причина да не могат да кърмят. Но когато поставяме въпроса защо е спряно кърменето по-рано, основната причина, която се изтъква, е: нямах кърма. След обучението в Националната асоциация „Подкрепа за кърмене” зная какво да посъветвам майка, която няма достатъчно кърма. Но ако не съм преминала обучение и не съм се интересувала специално по въпроса, няма да зная какви съвети да отправя. И това е проблем на голяма част от медиците - какви съвети да дадем, за да се поддържа успешна лактация.
В такъв момент е особено важна и комуникацията с майката, за да я предразположим и тя да може да кърми. Защото една не на място казана дума, една груба фраза е в състояние да прекрати кърменето за известен период.
Част от майките казват, че не са могли да кърмят децата си, защото са били родени със секцио, давано им е шише с биберон и след това не можело да се сложи детето на гърда. Много често родените със секцио деца се отделят от майките за ден-два-три и гърдите, нестимулирани от сукането, не произвеждат кърма. И това е причината да се вярва, че при секцио кърмата ще „слезе” по-късно. Но не е така. Имам добра практика в тази област - когато майките могат възможно най-рано да сложат детето си на гърда, те имат кърма в същия период от време, както и при нормално раждане. В момента, в който плацентата се отдели от матката, гърдите вече са готови да приемат сигнали, за да произвеждат кърма. После, за да може да се подкрепи кърменето, трябва допълнителна помощ, защото майката е след коремна операция. Трябва да има кой да й даде бебето, да стои при нея, за да може да помогне то да суче, после да го сложи в кувьозчето, да наблюдава майката да не заспи, да не се обърне на една страна. Това са чисто технически въпроси. За да кърми, майката трябва да има подкрепата на семейството и средата си, на работодателя, на медицинската общност, на обществото като цяло.
Христина Янева-Хедра, една от петте международно сертифицирани консултантки по кърмене у нас, с 9-годишен опит
- Как решихте да помагате на жените да кърмят?
- Тъй като с първото ми дете кърменето не беше успешно, исках да направя всичко възможно с второто това да не се повтаря. Започнах да търся информация и попаднах в първото в страната обучение за доброволни консултанти. Учредихме Национална асоциация „Подкрепа за кърмене”, която обучава консултанти и медицински лица. В момента имаме над 130 консултанти, а медицинските лица от последните два курса са около 40.
- Ще има ли професия консултант по кърмене?
- У нас в момента има петима консултанти с международен сертификат и само при тях консултациите са платени - д-р Анета Попиванова, Мария Масларова, Петя Иванова, Таня Русева и аз. Доброволните консултанти работят безвъзмездно.
- Как градирате причините за неуспех при кърмене?
- Най-често - лошото поставяне на гърдата, тъй като няма кой да покаже на майките какво да правят. Мога да твърдя според впечатленията си от обученията, че повечето медицински лица нямат представа как изглежда едно добре поставено и ефективно сучещо бебе. Освен това продължават да се ширят препоръки за хранене на тричасов режим и нощна пауза, което е неподходящо за голямата част от кърмачетата.
- Вярна ли е констатацията, че майката се обезкуражава и се отказва от кърменето, когато чуе от лекаря или акушерката, че бебето гладува?
- Ако бебето не си дояжда, решението не е да се посяга веднага към адаптираното мляко. Много лоша роля играе убеждението, че който има кърма - има, пък който няма – няма. Не е нормално 90% от майките да нямат. Нормално е, естествено, и очаквано е да имат кърма. Така че трябва да се търси причината, поради която бебето не си дояжда. Дали не се слага добре и то не може да изсуква млякото, дали не се е случило нещо при раждането. Едно бебе, ако е извадено с вакуум или форцепс и го боли всичко, изпитва трудност да се храни. Над 90% от жените стартират с кърмене в родилния дом. Оттам започват трудностите. В родилния дом всеки лекар и акушерка имат собствено мнение как трябва да се кърми. Дали да е на режим, дали да е на поискване, какво да правят майките, колко дълго да кърмят, първия ден, втория и т.н. След излизането от болницата майката и бебето се посещават от педиатър, който може да каже нещо съвсем различно, и след това биват оставени да се оправят сами понякога чак до края на първия месец.
- Какъв режим на кърмене препоръчвате?
- Кърмените бебета се развиват най-добре, когато биват хранени според тяхното желание. Не трябва да се оставя детето да почне да плаче силно, за да се сети майката да го нахрани. Като започне да се върти, да помрънква - това са сигнали, че е гладно. Освен това е важно бебето не само да е на гърдата, а да се чува гълтане. Памперсите са добър индикатор дали детето се храни добре. Ако бебе на две-три седмици няма изхождания в продължение на 24 часа, нещата са сериозни и трябва да се види дали то се храни. Ако майката я боли при кърмене - също имаме проблем.
- Водещият ви принцип като консултант по кърмене?
- За мен винаги най-важното е майката да наблюдава своето бебе, да се ориентира по неговите сигнали, да бъде близо до детето си и да разчита и действа според майчината си интуиция.