С грижа за ставите и при любителския спорт

С д-р Пламен Калъпов, ортопед травматолог в УМБАЛ „Св. Анна”, София, разговаря Галина Спасова

- Д-р Калъпов, в сравнение с други нации българите малко спортуват за здраве и удоволствие. Споделяте ли впечатлението, че напоследък сякаш има тенденция и необходимост това да се промени, особено сред младите?
- Според мен предимно повече в планината започнаха да ходят хората, също велосипедистите видимо се увеличават – явно велоалеите и велопътеките стимулират това. Като ортопеди ние на първо място препоръчваме като спорт за здраве плуването – за децата, за лечебна физкултура. Ходенето пеша, туризмът също са много полезни – но не изкачването и слизането по стръмни чукари, а движението по по-равни пътеки. Колоезденето е добро за ставите, също федербал, волейбол, футбол – но говорим за любителски спорт.

- Кои са рисковете за спортуващите непрофесионално?
- Проблемите идват, когато хората не се движат редовно, а изведнъж без никаква подготовка решават да предприемат дълъг поход или друго натоварване и тогава първи реагират коленете - подуват се, болят ставите. Микротравмите са най-чести. На ски например се получават усуквания, навяхвания и обикновено биват пренебрегвани, защото няма счупване, а отокът преминава. Там най-често се уврежда хрущялът и се получават субхондрални фрактури, те се пропускат, после остава постоянна болка и започва дистрофия на хрущяла.

Съветът ми е при каквото и да е спортно натоварване и след определена възраст (след 25-30 години хрущялът започва да се променя дегенеративно) ставите да се профилактират с хондропротектори, какъвто е примерно „Хондросейв”. Ефектът от тези препарати, с каквито допреди 15-ина години не разполагахме, е по-добър в по-млада възраст, защото обикновено още няма сериозни увреждания. Профилактиката е много важна дори за хората, които просто ходят на туризъм в планината, защото се подпомага храненето на хрущяла.

Трениращите за удоволствие трябва да се натоварват умерено. В момента, в който започват да изпитват болка от натоварването или тежка умора, трябва да спрат – това вече не е физиологично. Правилото е човек да е трениран, но и натоварването да е постепенно. Много често като травматолог се срещам с точно обратното.

- Каква е ролята на хондропротекторите в процеса на възстановяване след травма?
- Зависи дали е слабо навяхване, което ще отшуми с леко обездвижване и физиотерапия, дали ще се наложи обездвижване или пък оперативно лечение. Където има засегната става, хрущял, винаги използваме хондропротекторите. Със съвременната апаратура диагностицираме дали има мекотъканна увреда на колянната става, като се засягат най-вече менискусите. При хора, които не са тренирани и се пренатоварят, ставата реагира само с излив, течност в коляното.

Хубаво е преди по-активно движение, не само спорт, но и работа в двора дори, да има известна подготовка. Не изведнъж да се хвърлим към физическо натоварване. Животът на хората става все по-заседнал и ако изведнъж, без подготовка на мускулатурата, без загряване се движим активно и продължително, самото пренатоварване може да доведе до травми.

- Кои стави са първата жертва на неразумното натоварване или просто на възрастта?
- По принцип най-уязвими на износване са ставите на долните крайници. Огромна роля за преждевременното и силното им  износване има повишеното тегло. Всеки килограм отгоре има значение и това не бива да се подценява в никакъв случай. Винаги съветваме на първо място задължително намаляване на наднорменото тегло при проблеми с коленните и тазобедрените стави. Това с особена сила важи за хората, на които освен това се налага и да носят тежко.

Ставните връзки с възрастта започват да се втвърдяват и сутрин трябва възрастните хора да правят гимнастика за раздвижване. Сутрешната скованост е физиологична донякъде, но при по-възрастните хора се афишира по-осезателно – особено при мускулни натоварвания, но задълбочаването на процеса може да се профилактира успешно с хондропротектори, за които стана дума. Дори и при редовно спортуващи дълги години постепенното натоварване е от първостепенно значение, защото към 40-50-годишна възраст дегенеративните изменения винаги си казват думата.

- Грижата за ставното здраве предполага ли и включване на определени храни в менюто?
- Добра за ставите е храната, съдържаща ненаситени мастни киселини. Необходимо е да се набавят също белтъчини и достатъчно въглехидрати. Всъщност трябва да се знае, че ставите, както и целият организъм, имат нужда от разнообразна, пълноценна храна. Не съм привърженик на крайностите в диетичния режим.

Сподели във Facebook