Сабина Захариева: Диабетният регистър e голямо постижение за здравеопазването ни

Проф. Сабина Захариева е изпълнителен директор на УСБАЛЕ "Акад. Ив. Пенчев". Ръководител е на Клиничния център по ендокринология и геронтология. Национален консултант по ендокринология. Член на Академичния съвет на МУ - София и на Факултетния съвет на Медицински факултет. Има специализации във Франция, Унгария, САЩ.

Член е на изпълнителния комитет на European Neuroendocrine Association (ENEA).

- Проф. Захариева, Вие сте един от инициаторите за създаване на диабетния регистър у нас, който вече е факт. Какъв е смисълът от него? Какво ще промени той в живота на диабетиците?

- В последните години в развитите страни, както и у нас, се работи много за създаване на регистри за различни заболявания. Диабетът е социалнозначимо заболяване и е много важно да има специален регистър точно за засегнатите от него. На този етап той е изграден на базата на информация от НЗОК за цялата доболнична помощ.  В бъдеще трябва да се включи и болничната помощ.  Изграждането му е трудно, тъй като все още няма достатъчна нормативна база. Ние се преборихме с редица административни трудности. Много ни помогна ръководството на МЗ и НЗОК. Благодарение на изключителната активност и професионалния опит на доц. Димитър Чаръкчиев, който е експерт към ЕК по информационни и комуникационни технологии в здравеопазването и съветник  на министъра на здравеопазването по тези проблеми, се създаде възможно най-доброто възможно решение. Заедно с екип специалисти от други университети и БАН бяха спечелени в последните 5-6 г. няколко големи европейски и национални проекта, на базата на които беше разработен софтуер, който може да извлича информация директно от медицински текст. Благодарение на този високоспециализиран метод първичната информация от общопрактикуващия лекар или  специалиста може да бъде прочетена дори ако диагнозата не е кодирана в амбулаторния лист, а съществува в текстовото описание. По този начин до голяма степен се премахват изкривяванията на информацията и се минимизират пропуските в тези документи. Вероятността  това, което се отчита, да е вярно достига до над 99%. Това е впечатляващо. Информацията не се събира чрез някакви кодове и в екселски таблици, а директно от първичната документация, която се води от общопрактикуващия лекар или от съответния специалист.

- Само документацията на джипитата и ендокринолозите ли се използва?

- Не, информацията е от цялата доболнична помощ – кардиолози,  офталмолози, невролози и др. – всички специалисти, които имат отношение към диабетно болния. Защото болният от захарен диабет може да потърси помощ при различни специалисти. От тук нататък, ако се добави и информацията от болничната помощ, могат да се правят много по-сериозни оценки и изводи, тъй като там ще има много по-подробни изследвания, лечение т.н. От регистъра  ще могат да се правят изводи не само за епидемиологични данни – пол, възраст, населено място, но ще се получават повече подробности за състоянието, усложненията, терапията и т.н. На този етап се добива поглед върху броя на диабетиците, които са регистрирани в амбулаторните листове, отчетени пред НЗОК. Това не са всички диабетици в България, но със сигурност са  над 90%. Останалите се обслужват извън осигурителната система на НЗОК. В разработката на диабетния регистър беше включен специален уеб базиран интерфейс, чрез който хората, при които е установен захарен диабет от лекари, не работещи с НЗОК, могат да се регистрират сами или с помощта на пациентските организации. Тези организации участваха активно при изработването на диабетния регистър. Затова МЗ ги включи в работната група за създаването на регистъра.

- Какво може да очаква един човек, който се регистрира сам?

- Той би могъл да разчита, че ще бъде проследен адекватно, че ще му се окаже навременна помощ от специалист, а в перспектива и  болнична помощ.

За болницата планирам развитие на нови дейности – например създаване на направление „Образна диагностика“ и дневен стационар

- Колко са болните с диабет по последни данни?

- Официално са регистрирани над 460 000, но в  действителност те са повече. Ценното е, че данните в регистъра са анонимни. Но във всеки един момент болният, както и наблюдаващият го лекар могат да бъдат деанонимизирани от НЗОК. Това стана при класирането на ОПЛ съгласно обективни критерии за оценка на тяхната дейност. При оценката на дейността голяма тежест се отдава на работата по 2 социалнозначими заболявания – захарен диабет и артериална хипертония. В България според базите данни на НЗОК се наблюдават над 1,8 млн. болни с артериална хипертония. Двете заболявания и техните усложнения обхващат близо 70% от диспансеризираните лица.

- Този избор доста разбуни духовете.

- Винаги ще има недоволни. Но ние се помъчихме да приложим препоръчани от международните организации критерии, по които да се оценят ОПЛ. Накрая бяха определени първите 100, които са публикувани на уеб страницата на МЗ. Изборът беше извършен анонимно, като впоследствие НЗОК деанонимизира данните и предостави на МЗ идентификационните кодове на лекарите. Лекарите не се знаеха предварително. Пациентите и преди, и след класирането на лекарите остават анонимни.

- Вие сте свързана професионално и емоционално с Клиниката по хипоталамо-хипофизарни, надбъбречни и гонадни заболявания в УСБАЛЕ „Акад. Ив. Пенчев”, която ръководехте, преди да станете изпълнителен директор на цялата болница. Каква е нейната специфика?

- Тя е единствена в България и през годините се оформи като референтен център по тези заболявания. В много други страни също няма подобна специализирана клиника. Големи усилия се хвърлят за прецизна диагностика предимно на редки заболявания.  Имаме много развити лаборатории, в които се използват най-съвременните методи, провеждат се специфични тестове за доказване на тези заболявания. Стандартно те се смятат за редки, но в последните години се натрупаха данни, които доказват, че не са толкова редки, ако се знае за тях и ако се търсят целенасочено.

Клиниката има голям контингент болни от акромегалия, синдром на Кушинг, тумори на хипофизата, надбъбречни тумори. Това  ни даде възможност заедно с другите университетски клиники в България да участваме в голям национален проект за подобряване на диагностиката и лечението на хипофизните и надбъбречните тумори. Ние участваме в международните проучвания по този въпрос и нашият център заема челно място по брой болни, които диагностицира и лекува. Това е огромен успех. Неслучайно ние станахме домакини на Европейския конгрес по невроендокринология миналата година. Оценено беше, че тук има силен екип по този проблем, което стана причина да спечелим домакинството – един грандиозен успех за българската ендокринология.

- Какви са предизвикателствата в диагностиката и лечението на хипофизните и надбъбречните тумори?

Въпреки многото международни консенсуси диагнозата остава трудна и при всеки болен тя е предизвикателство. Изискват се високоспециализирани хормонални методи за поставяне на диагнозата. Понякога се налага да се провеждат и специфични тестове. Лечението в много случаи  е оперативно - транссфеноидална аденомектомия на хипофизните тумори. В УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” има много опитен специализиран екип на проф. Маринов, с когото работим повече от 20 г. Тази сложна операция трябва да се прави от екип, който има минимум 50 операции годишно. Те имат много повече. Въпреки това операцията е сложна и невинаги може да доведе до пълен успех, тъй като при туморите, особено при  по-големите и тези, които са в по-труднодостъпни зони, винаги има опасност от рецидив.

В последните години се развиха и много модерни  медикаментозни методи на лечение на хипофизните тумори с много добри резултати. Туморите на надбъбречните жлези също са трудни за диагностика. Лечението в повечето случаи е оперативно. Зависи дали туморът е голям, дали секретира хормони – има специални критерии, по които определяме  терапията. Съществуват и медикаментозни средства. Нашата специализирана клиника има голям опит при определянето на подходящата терапия с цел получаване на максимална ефективност от лечението.

- Бързо се движите напред. Коя е следващата Ви стъпка?

- Да се изгради добра структура и организация за поддържане на  диабетния регистър. Защото в много страни са създадени регистри, но те не се поддържат системно. За болницата планирам развитие на нови дейности – например създаване на направление „Образна диагностика“ и дневен стационар.