.jpg)
Сами увреждаме телата си
Колцина са авторите, чиито книги са поели пътя към читателите си с уводни думи от принц Чарлз?
Мотивът трябва да е много истински и личен, когато става дума за борба с болката. Ето и думите на Уелския принц в предговора към нашумялата „Библия на хората с болки в гърба” от Сара Кий:
„Тя предлага нова концепция за начина, по който здравият гръбнак се руши и започва да боли. В класическия случай, когато не виждаш гората зад дърветата, тя вярва, че повечето проблеми с гръбнака започват като обикновено втвърдяване на звено от гръбнака, но е много лесно това да се изплъзне от вниманието на обикновената медицинска "мъдрост".
От 1983 г. Сара Кий е физиотерапевт на кралица Елизабет II и нейното семейство. През 2003 г. с кралски указ е приета за член на Викторианския орден като лична награда на суверена. От 2004 г. Сара Кий води майсторски класове на физиотерапевти във Великобритания и Австралия.
Книгата, която разкрива в 244 страници и над 100 илюстрации тайните на многогодишния успех по облекчаване на болките в гърба, е вече и на българския пазар. Тя описва пет етапа на заболяването на гръбнака и предлага курсове за всеки от тях, като подсказва:
• кога имате нужда от лечение;
• как да изпълнявате прости упражнения;
• как да избегнете капаните, докато лекувате гърба си, така че да разберете какво не е наред с него и да предприемете действия, за да го поддържате здрав и без болки.
Нашият сътрудник и един от редакторите на книгата Веселин Стоянов взе интервю от Сара Кий:
- Сара, започваш книгата си, изтъквайки красотата в движенията на тялото при гребане. Наистина ли гребането е най-красивият спорт, който е събудил твоя инстинкт и носталгията по далечни времена, когато хората са полагали големи физически усилия?
- Да, аз наистина се възхищавам от прекрасната форма и движения на човешкото тяло. Обаче немалко хора представляват онова, което аз наричам малко снизходително „двигателни идиоти”. Защото те сами си създават проблеми с мързеливите си работни пози и груби движения. Телата им буквално висят върху тях като раздърпан, торбест костюм и те го влачат насам-натам. Доста от хората са такива и мога да го кажа почти от пръв поглед.
- Кога, как и защо избра физиотерапията, превръщайки я впоследствие в своя професионална и жизнена съдба?
- Предпочитам контакта лице в лице и рано открих привлекателност в това „да правиш добро на другите” със собствени усилия.
Някои са осакатени, често безпомощни и молещи за помощ, а други не – но зная, че като се заема с техния проблем, аз имам само ресурса на своето тяло, дестилираното знание и предишния си опит върху други пациенти.
Винаги съм харесвала идеята да се заема, буквално запретвайки ръкави, и да напипам какво става. Това изисква умения и опит, представи си го почти като риболов на пъстърва. Работата ми изисква също концентрация и сила на волята (ето защо се уморявам толкова) - аз тегля с „въдицата” болките на няколко нива.
- Отговорността като физиотерапевт на британската кралска фамилия не генерира ли у теб допълнително напрежение?
- Не, работата с кралската фамилия за мен не е допълнително напрежение. Аз съм напълно сигурна в това, което правя, и същевременно ми беше по-лесно като външен човек – нали съм австралийка – да преминавам онези невидими граници, които англичаните усещат толкова остро и на които смирено се подчиняват.
Най-добре това оцени може би кралицата майка Елизабет, защото докторите също се страхуваха прекалено много да я докосват, дали поради възрастта й, дали защото ги беше страх да не умре.
Веднъж един от тях ми каза „не, тя е твърде ценна, за да я пипам”. Представете си! Когато доведох при леглото й хирург ортопед и той се съгласи да й имплантира тазобедрена протеза, тя се тръшна назад върху купчината възглавници почти в екстаз и каза: „О, слава Богу!”...
