Само 5% от мъжете търсят лекар при уголемена простата

Какво представлява ДПХ

Аденомът на простатната жлеза или съвременното му наименование доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) представлява увеличаване на размерите на простатната жлеза в резултат на разрастване на нормални клетки от „преходната зона“ или периуретралните жлези. Тези процеси водят до притискане на преминаващата през нейната средна част уретра и до смущения в уринирането. ДПХ е хронично, постепенно прогресиращо състояние, характеризиращо се с умерени до тежки симптоми на долните пикочни пътища, увеличени стойности на международния простатен симптоматичен индекс (МПСИ), намалена скорост на максималния уринен дебит и увеличен риск от остра ретенция на урината.

Високият процент на засегнатите възрастни мъже от това състояние определя социалната му значимост, която има пряко отношение към качеството на живот. За съжаление само 5,6% от мъжете на възраст 40–70 г. се консултират с лекар по този проблем.

Кои са рисковите фактори освен възрастта

Причините за ДПХ не са напълно изяснени, но има няколко  основни хипотези за произхода на това състояние. На първо място, променен баланс в половите хормони. В организма на мъжа се произвеждат мъжки полови хормони (тестостерон) и малки количества женски полови хормони (естроген). С напредване на възрастта функцията на тестисите намалява, а оттам и концентрацията на тестостерон. Предполага се, че по-високите нива на естрогените са причина за хиперплазия на простатната жлеза.

Доказано е, че дихидротестостеронът (DHT) е основният андроген, отговорен за растежа на простатната жлеза. Нормално в жлезата се съдържат ензими (5 алфа-редуктаза), които могат да трансформират тестостерона до DHT.

Рискови фактори за ДПХ: нездравословен начин на хранене с прекомерно съдържание на киселини; солени, пикантни, пушени продукти и липса на растителни храни; значително повишаване на теглото; стрес; липса на движение; наличие на определени заболявания, които водят до съдови лезии, влошаване на кръвообращението в областта на таза, хормонални нарушения; злоупотреба с алкохол; тютюнопушене; генетично предразположение и раса.

Кои са симптомите на ДПХ

Симптомите на заболяването могат да се разделят на:

Симптоми на изпразване:

• Забавено начало на уринирането;
• Прекъсване  на струята по време на уриниране;
• Слаба струя или намаляване на траекторията й;
• Наличие на остатъчна урина - пациентът има чувството, че не се е изпикал напълно;
• Пълна задръжка на урина (ретенция на урината) - това е сравнително често и недотам безобидно усложнение;
• Пациентът не може да уринира въпреки упоритите опити;
• Напрягане при уриниране - при уриниране се включва допълнително коремната и тазовата мускулатура в опита да се преодолее стеснението на канала, предизвикано от разрасналата се простата.

Симптоми на складиране:

• Неотложен позив за уриниране;
• Изпускане преди уриниране;
• Често уриниране;
• Нощно уриниране - важен симптом, който влошава качеството на живот на пациентите. Те стават нощем пет и повече пъти, което нарушава пълноценността на съня.

Какви изследвания се правят за точна диагноза

На първо място трябва да се разпита задълбочено болният от уролог, за да се изясни естеството на оплакванията и тяхната продължителност.

• Ректално туширане: установява се увеличение на лобовете, които са с гладка повърхност, еластична констистенция, добре отграничени, несраснали с правото черво и околните тъкани. Обикновено сулкусът между двата лоба изчезва. За увеличение се говори, когато общата големина на лобовете е над 4-5 см. 
• Трансабдоминална, трансректална и трансуретрална ехография. С помощта на този метод може да се визуализира и определи размерът, обемът и структурата на ДПХ. Може да се определи количеството на остатъчната урина в пикочния мехур, състоянието на стената, промени в горните пикочни пътища и бъбреците. ДПХ се вижда с еднаква ехогенна структура, равни и гладки контури. Нормалното количество на остатъчната урина е до 20-25 ml. Ехографията е спомагателен метод за извършване на биопсия на простатата. 
• Урофлоуметрия. Уродинамично изследване, което показва степента на обструкция. Условие за провеждането му е пикочният мехур да бъде максимално пълен с количество над 150-200 ml. Уринарен ток над 15 ml/s говори за безпрепятствено изпразване на пикочния мехур. Стойности под 10 ml/s говорят за обструкция. Между 10-15 ml/s е сивата зона.
• Екскретарна урография с десцендентна цистография и уретрография. Отразява функционалното състояние на бъбреците и морфологичните промени в горните пикочни пътища. На цистографията се очертава характерна негативна сянка в областта на шийката на пикочния мехур. При микционната уретрография се вижда удължаване на задната уретра и повдигане на вътрешния й отвор.
• Радиоизотопни изследвания. Чрез тях се установява функционалното състояние на бъбреците, горните пикочни пътища и наличието на резидуална урина. 
• Компютърна аксиална томография и магнитен резонанс се прилагат рядко, при съмнение за карцином на простатата с метастази. 
• Цистоскопия. Тя се прави непосредствено преди оперативното лечение. С нея се оглеждат аденомът и лигавицата на пикочния мехур, търсят се камъни в мехура или дивертикули. 
• Клинико-лабораторни изследвания. Чрез тях се търсят промени в кръвната картина и азотните вещества в серума; качествени изменения в урината и наличието на инфекция чрез посявка и антибиотикограма. Важно е изследването на простато-специфичния антиген (PSA). Нормално той е 0-4 ng/ml. Стойности от 4 до 10 могат да се дължат на ДПХ или хроничен простатит; а такива над 10 и над 20 са съмнителни за карцином на простатата. 
• Биопсия. Вземането на материал може да стане по тънкоигления метод на Францен за цитологично изследване или с игла tru-cut по метода на Silverman за хистологично изследване. 

Какво лечение се прилага

За лечение на доброкачественото разрастване на простатата се прилагат два вида лекарства:

• Алфа-1 блокери са клас лекарства, които отпускат гладката мускулатура на кръвоносните съдове, простатната жлеза и шийката на пикочния мехур. Това облекчава обструкцията на пикочния канал, причинена от нарастването на жлезата;
• Инхибитори на 5-алфа редуктазата, които предотвратяват трансформирането на тестостерона до дихидротестостерон. Тези лекарства намаляват обема на простатата и прогресията на заболяването. Ефектът от лечението настъпва по-бавно – за около 6 месеца.

Отскоро се въвежда комбинацията от алфа-блокер и 5-алфа-редуктазен инхибитор, която показва много добри резултати. Поставянето на уретрален катетър или коремен дренаж на мехура е метод за временно премахване на уринната задръжка.

Оперативни методи

•       Отворени операции: съществуват най-различни модификации за оперативно премахване на простатата, като най-разпространени са ретропубичната и супрапубичната простатектомия.

•       Трансуретралната резекция на простатата  или по-известна като безкръвно премахване на простатата е утвърдена като златен стандарт. Усложненията са малко и постоперативният болничен престой е по-кратък от отворената операция.

•       Трансуретрална вапоризация на простатата: тя може да бъде лазерна или електровапоризация в зависимост от енергийния източник, който се използва.

•       Трансуретрална микровълнова терапия.

•       Термотерапия: високите (над 45 оС) и ниските (под 0 оС) температури също се използват за намаляване обема на простатата.

•       Фокусиран ултразвук с висок интензитет.

•       Трансуретрална иглена аблация.

•       Балонна дилатация и простатни стентове.

Каква профилактика се препоръчва на мъжете над 50 г.

Всички мъже след 50 г. трябва веднъж годишно да бъдат преглеждани от уролог.