Съвременният човек се сдоби с още една зависимост – работохолизъм

Напоследък психолозите започнаха да използват термина „работохолик“, за да визират човек, който не само много работи, но и страда от това състояние. Работохолизмът се признава от обществото, широко се използва в социалната сфера, но не е включен в списъка на психическите разстройства, какъвто в крайна сметка се оказва.

Една от причините за липсата на официално признаване на зависимостта от работата е, че трудолюбието се възприема като положителна черта, а не като проблем. Престараването, както и преумората, обикновено се възнаграждават финансово или морално. Освен това добре свършената работа влияе върху самооценката и положението на човека в обществото.

Но пристрастеността към работата , както и другите зависимости, може да се превърне в реален проблем, пречейки на нормалния живот на хората и техните отношения с околните. Не случайно терминът „работохолизъм“ е измислен по аналогия с „алкохолизъм“, за да се подчертае абсолютното и пагубно увлечение и на двете.

Зависимостта от работата е свързана с принуда, а не със здравословното чувство на удовлетворение от изпълнените ангажименти, което е характерно за хората, които са свикнали напълно да се отдават на професията си. Работохолиците може да бъдат недоволни от това, което вършат, или от длъжността, която заемат в компанията. Но въпреки това работят и работят, без да се замислят дали не е време да вземат отпуска или въобще да сменят сферата си на дейност. Всичко това оказва изключително негативно въздействие върху психиката им и в крайна сметка върху цялото им здравословно състояние.

Признаците на работохолизма са:

1. Увеличава се заетостта, без да се увеличава производителността.
2. Появяват се натрапчиви мисли как да се осигури повече време за работа.
3. За изпълняването на трудовите ангажименти се губи повече време от необходимото.
4. Работата се използва като средство за избавяне от чувство на вина, появяват се депресия, безпокойство или тревога.
5. Игнорират се предложенията на колегите, които биха могли да ускорят работния процес.
6. Възникват проблеми с околните в резултат на прекалената загриженост за работата.
7. Появяват се здравословни проблеми, свързани с преработването.
8. Развива се зависимост към работата – необходимо е все повече време да се работи, за да се получи удовлетворение от свършеното.

Тези признаци имат много допирни точки със симптомите на другите зависимости като пристрастеността към хазарта или алкохола. При работохолизма на преден план в живота на хората излизат трудовите ангажименти, като всичко друго остава на заден план.

Психолозите съветват хората да правят прекъсвания в работата, за да преценят собственото си състояние и да разберат как биха се чувствали без нея. Ако през това време не ги напускат мисли от рода на „Какво става в офиса без мен?“ или осъзнаят, че работата им помага да забравят за проблемите и да се носят по течението, най-добре е да се обърнат за помощ към специалист.