Себореен дерматит – какво е лечението?

В дерматологията са познати 3 основни групи екземи – контактна, атопична и себорейна. Често при пациентите се наблюдава объркване в термините, като смятат, че себореен дерматит и себорейна екзема са различни заболявания. На практика, диагнозата „екзема“ е равнозначна на „дерматит“, като двете понятия обозначават един и същ възпалителен процес на кожата. Наименованието „себорея“ буквално означава изтичане на мазнина (себум).

Себорейната екзема е незаразно възпалително заболяване, което обикновено засяга кожата на тялото в областите, които са богати на мастни жлези. Около 11% от населението страда от някаква форма на себореен дерматит. Най-често засегнати са бебета в кърмаческа възраст (предимно под 3 месеца) и възрастните между 30 и 60 г. От двата пола по-често страдат мъжете. Себорейните промени при децата се наблюдават основно в областта на лицето и седалището. При възрастните са засегнати окосмената част на главата и областта зад ушите, кожата на челото, областта на веждите, гънките между носа и устата, брадичката, средната линия на гърдите и гърба. Особено характерна за това състояние е т.нар. „себорейна корона“, разположена на границата между окосмената и неокосмена част на главата.

Проявата на себорейния дерматит е под хормонален контрол, като често се засилва, когато пациентът е подложен на психическо напрежение, стрес; при заболявания като болест на Паркинсон, депресии, при слаб имунитет, както и при прием на различни лекарства. Поради повишените хормонални нива (предимно на тези на тестостерон) се засилва продукцията на мастните жлези. Следва засилено отделяне на себум и оттам създаване на благоприятни условия за прекомерно размножаване на определен тип гъбички, наречени маласеция, които най-добре се развиват точно в среда, богата на мазнини. Размножаването на тези гъбички води до възпалителен процес, който се изразява със зачервяване на кожата. Скоро след това възпалените участъци се покриват с люспи.

Залющването бива два вида – в единия случай люспите са големи, жълтеникави, прилепнали към кожата – нарича се „мазна“ себорея, а в другия се образуват бели, малки, сухи люспи, които лесно се отделят – т.нар. пърхот или „суха“ себорея. Често пациентите се оплакват от сърбеж в засегнатите области. Развитието на себорейния дерматит зависи и от състоянието на имунната система.

Леките форми на себорея често отзвучават спонтанно. При бебетата промените по скалпа преминават между 8-ия и 12-ия месец, като през този период се използват специални меки бебешки шампоани. При наличие на силно изразени себорейни промени, независимо от възрастта на пациента, е необходимо да се направи консултация с дерматолог. Целта на лечението е да се намалят възпалението и зачервяването на кожата. Понякога един курс на лечение е напълно достатъчен, но в повечето случаи става дума за хронично рецидивиращо състояние, което изисква постоянни грижи.

Най-често при възрастни пациенти се препоръчват медицински шампоани, лосиони и кремове против гъбички, които обикновено са комбинирани с кортикостероиди, селен и цинк. Използват се и катрани, както и салицилова киселина или урея, които улесняват отделянето на люспите. Много важна е продължителността на използване на лечебните противосеборейни средства и именно тук е скрит ключът към успешното лечение. Трябва точно да се прецени кога мощните излющващи средства са отстранили залющването и е необходимо да се заменят с щадящи, ребалансиращи шампоани и кремове. В противен случай се влиза в порочен кръг – дългото приложение на силни по действие препарати води до прекомерно изсушаване на кожата и оттам до компенсаторно засилена секреция на мастните жлези.

Въпреки че себорейната екзема причинява дискомфорт за пациентите, който понякога би могъл да бъде значителен, тя не заплашва здравето и живота на пациентите.

За записване на час за консултация:

Д-р Малена Герговска, д.м.

0887 989 082

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.