Скарлатината се лекува с антибиотик, иначе – риск от усложнения

Д-р Лисички, напоследък се отчита рязък скок на болните от скарлатина в страната. Според Вас на какво се дължи това? Свързано ли е с хода на пандемията от коронавирус по някакъв начин?

Първо трябва да отбележим може би, че рязък скок има в сравнение с миналата и по-миналата година. В предпандемичните 2017-2018 г. обаче случаите бяха около 3800 годишно и се знае, че те са основно през студените месеци – 80% от децата се разболяват между ноември и май. Така че, ако се погледне в детайл, нямаме ръст. Горе-долу заболеваемостта е една и съща.

Пандемията от COVID-19 определено оказва влияние. Mерките, които бяхме взели срещу вирусa – носене на маски, изолация, всъщност пазеха нашите деца и от скарлатина. Известно се, че тя най-често се предава по капков път, по-рядко по битов.

Кои възрастови групи са най-засегнати? Възрастните хора боледуват ли от скарлатина, опасна ли е тя за тях?

95% от боледуващите са деца от 1 до 9 години. Най-засегнатата група е от 4 до 9 години.
Разбира се, че заболяват и възрастните, но много по-рядко. При тях не се наблюдава някаква особена разлика в тежестта на клиничната картина, ако навреме се започне антибиотично лечение.

Бихте ли пояснили как става обикновено заразяването?

Както вече споменах, инфекцията се предава най-често по въздушно-капков път – чрез кихане и кашляне. Това става лесно в затворени пространства, търговски обекти, куклени театри например. В детските градини е възможно и заразяване по битов път – чрез замърсени предмети, играчки и т.н. Източникът на скарлатина могат да бъдат не само болни деца, но и носители на стрептококи.

Как се разпознава? Винаги ли има обрив, малинов език?

По принцип, за да имаме скарлатина, трябва да има и обрив. Самата дума скарлатина означава розово-червен, името на болестта идва именно от обрива.
Скарлатината се причинява от бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, които отделят еритотоксин. Това токсично вещество уврежда капилярните стени, на него се дължат признаците на болестта.

Характеризира се с:

• бурно начало;
• повишена температура;
• болки в гърлото;
• обрив под формата на дребни червени петънца – появява се обикновено между 12 и 24 часа след фебрилитет. Той е доста характерен. Някои го оприличават дори на слънчево изгаряне поради цялостното зачервяване на кожата. Наблюдава се т.нар. „гъша кожа“ – тя изглежда като настръхнала, около устата се появява блед триъгълник или пръстен, бузите са силно зачервени. Обривът е по-интензивен в гънките, например в ингвиналните, лакетните.
• малиново-червен език – оцветява се обикновено на третия ден.

Може ли заболяването да протече безсимптомно?

По-скоро не. Безсимптомно може да има носителство на стрептококи. Проведени епидемиологични проучвания в чужбина показват, че около 15% от децата, т.е. всяко шесто-седмо дете носи бета-хемолитичен стрептокок в гърлото си.

Това опасно ли е, или нормално в някаква степен?

Обичайно е. Малко се различават мненията обаче по този въпрос. Според някои автори това трябва незабавно да се лекува, но повечето смятат, че ако няма оплаквания, стрептококът може и да не се лекува.

Как се установява скарлатината? Какво трябва да се знае за самия тест? На гладно ли се прави?

Препоръчително е тестът да се направи сутрин, преди детето да е яло, пило или да си е мило зъбите. Златният стандарт е микробиологично културелно изследване – с тампонче се взема материал от гърлото, като резултатите се получават около 24 часа след посявката. Предимството на този метод е, че освен наличие на стрептокок, се определя и неговата антибиотична чувствителност.

Стрептококите са чувствителни на пеницилина – най-стария антибиотик. Лошото е, че в България няма на разположение перорален пеницилин.

Много по-често за установяване на скарлатина се използват т.нар. бързи антигенни тестове, известни като Strep тестове. В рамките на 15-ина минути става ясно има ли стрептококи в гърлото или не. Като трябва да се подчертае, че възможността детето да има стрептококи, а тестът да е отрицателен е по-голяма, отколкото, ако вземем материал от гърлото и го посеем културелно.

Всички ли деца, които имат стрептококова инфекция на горните дихателни пътища, развиват скарлатина?

Не, скарлатина развиват само децата, чиито щам отделя еритотоксин, който уврежда капилярите. Бета-хемолитичният стрептокок се обсъжда още от 1895 г. в списанието на Американската медицинска асоциация. Още оттогава е известно, че стрептококът може да причини различни заболявания – скарлатина, стрептококов фарингит, еризипел.

Трябва да се обръща внимание на това. Особено сега, когато на Запад се говори за инвазивни стрептококови инфекции, част от които завършиха фатално. Такива съобщения има във Франция и Великобритания. Малко се обърна антибиотичната политика, което е правилно. Имаха страхотни рестрикции по отношение на употребата на антибиотиците. Специално сега призивът към лекарите е: Ако мислите, че имате стрептококова инфекция, започнете антибиотик, още преди да са излезли резултатите, дори при отрицателен тест. Сепсис, тежки инфекции на меките тъкани на кожата завършват фатално и не е ясно защо. Проучване във Франция показва, че стрептококът не се е променил по никакъв начин и няма антибиотична резистентност. Явно се е променила имунната система на децата, а и на възрастните. Вече спекулативно можем да мислим, че е свързано и с COVID, но такива научни доказателства няма категорично засега.

Ако едно дете се разболее, трябва ли да се тества цялото семейство и колективът в яслата/училището?

Задължително трябва да се тестват децата с хронични заболявания и тези, при които има данни, че са прекарали по някакъв повод ревматична болест. При тях стрептококовите инфекции могат да протекат тежко. За останалите е по препоръка, т.е. по преценка на педиатъра. Защото, пак казвам, самото носителство може и да не се лекува.

Винаги ли лечението на доказана скарлатина включва антибиотик?

Да, задължително е, като терапията трябва да продължи 10 дни, не по-малко. Освен ранни усложнения, които са от гноен произход – перитонзиларен абцес, стрептококова пневмония, нелекуваната скарлатина дава и късни: постстрептококов гломерулонефрит (може да възникне до 1-2 седмици след боледуване), ревматичната болест (до 3-4 седмици след боледуване). Доказано е, че антибиотичното лечение рязко, многократно, в пъти намалява тези имуномедиирани и негнойни усложнения на скарлатината.

Колко време трае възстановяването? Налага ли се по-специфично проследяване на състоянието?

Когато започне навреме лечението, възстановяването е бързо. И тук е рискът. На третия-четвъртия ден детето се чувства вече добре, няма температура. И някои майки, които смятат, че антибиотиците са вредни, прекратяват лечението. Тогава настъпват усложненията. Т.е. възстановяването е бързо и пълно при навременно и адекватно лекуваните случаи.

След като детето оздравее, може да се направи допълнително изследване на гърлен секрет. Най-добре – минимум 48 часа след спиране на антибиотика. Не по време на приема.

Препоръчително е 2 до 3 седмици след боледуване, да се направи антистрептолизинов тест – кръвно изследване, което подпомага диагнозата след прекарана стрептококова инфекция. Продължаващите високи титри на антистрептолизин (ензим, който отделя стрептококи) са свързани с усложнения като ревматизъм, гломерулонефрит и други.

Възможна ли е превенция?

Превенцията е това, което правихме по време на COVID пандемията: често миене на ръце, носене на предпазни маски, по-малък престой в затворени помещения, където се събират много хора. Ваксина срещу скарлатина няма – това би решило дефинитивно проблема.

Имате ли във Вашата практика деца, които често боледуват от скарлатина?

В миналото, когато не е имало антибиотици, скарлатината е давала траен имунитет. В днешно време, когато ползваме антибиотиците и започне ранно лечение, имунната система няма време да се пренастрои, скарлатината стана като грипа например. Може да се боледува два, три и повече пъти, защото това е една стрептококова инфекция от един особен щам стрептококи, който произвежда еритотоксин. Както вече отбелязах, 15% от децата имат носителство на стрептококи. Положителен тест не означава скарлатина, а стрептококова инфекция. За да имаме скарлатина, трябва да имаме и обрив.

В момента освен скарлатина, върлува грип, COVID не си е отишъл, както и респираторният синцитиален вирус. Какви съвети бихте отправили към родителите?

Колкото по-малко контакти, толкова по-малко рискове от разболяване от вирусни и бактериални инфекции, каквато е скарлатината. Поддържането на добра хигиена е ключово.

Визитка:
Д-р Калин Лисички е завършил е медицина в Медицински университет – София през 1984 г. Има придобити специалности по „Педиатрия“ и „Ревматология“. Специализирал е „Детски болести“ във Франция през 1997 г. Работил е 20 години в Института по педиатрия като детски ревматолог.

Автор и съавтор на множество научни статии и монографии на тема „Ревматоидният артрит в детска възраст и системни заболявания на съединителната тъкан”.
В момента е началник на Клиниката по педиатрия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Интервю на Татяна Вълкова

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.