Следобедната дрямка и сънищата подобряват паметта

Следобедната дрямка, наречена още сиеста или къс сън, може да има положителни въздействия върху физическото и умствено здраве, включително и върху подобряването на паметта. Тя може да подобри различни когнитивни функции, включително обработката на информацията и възприятието.

Важно е да се отбележи, че оптималният период за дрямка обикновено е около 10-20 минути. Прекомерната дължина на дрямката може да доведе до повишена умора.

Сънят и дрямката помагат за възстановяване на общата работоспособност на организма. Отдихът и релаксацията, които се получават по време на дрямката, могат да доведат до подобрение на концентрацията и вниманието.  Времето за сън играе ключова роля в процеса на консолидация на паметта. Този период на сън се свързва с укрепване и структуриране на нова информация, която е била усвоена през деня.

Какво са сънищата?

Сънуването е феномен, който продължава да бъде предмет на изследвания от страна на науката. Съновиденията са изживявания, които се случват по време на сън и които могат да бъдат изключително реални и емоционално наситени. Един сънен цикъл обикновено трае около 90-100 минути. Човек преминава през повече от един сънен цикъл през нощта. Мозъчната активност по време на сън, прилича на тази по време на бодърстване. Това включва бързи очни движения, активност в зони, свързани с мислене и усещане, както и изпълнение на нервни и моторни функции.

Любопитни факти за съня

• Много животни също преминават през фази на сънуване. Например, бозайниците, някои птици и даже някои влечуги сънуват. Този факт подчертава еволюционната важност на сънищата.
• Новородените и бебетата имат много повече съновидения от възрастните. Този факт подкрепя теорията, че сънуването играе важна роля в развитието и обучението.
• Интересен факт, че в 90% от случаите сънищата се забравят.
• Не всеки човек сънува цветно. При 12% от хората сънищата са черно-бели.
• Резултатите на няколко проучвания, проведени сред голям брой хора сочат, че между 18% и 38% от хората са имали поне един пророчески сън и 70% са изживявали déjà vu. Процентът на хората, които вярват, че сънища, които предсказват събития, са възможни, е дори още по-висок – варира между 63% и 98%.
• Хората, които са се родили без зрение, не сънуват с картини и образи, а само звуци, аромати, преживявания.
• Според проучване външните стимули, като добри и лоши миризми, могат да играят роля в положителните и отрицателните сънища. Най-честата емоция, изпитвана в сънищата, е безпокойството, а отрицателните емоции като цяло са много по-чести от положителните.

Ползата от следобедната дрямка

Сънуването, което се случва по време на дрямка, може да играе роля в решаването на проблеми и стимулирането на творчески процеси. Този аспект на сънуването може да подпомогне създаването на нови връзки в мозъка и подобряването на креативните способности.

Въпреки тези ползи, е важно да се подчертае, че индивидуалните нужди от сън варират и не всеки човек има нужда от следобедна дрямка.

Дрямката през деня е обичайно преживяване за хората. Учените се стремят да разберат как тя може да е от полза за мозъка.

Проучване, публикувано в NatureTrusted Source, изследва невронната активност по време на периоди на сън и процеса на сънуване. Той открива различни невронни модели и активиране на хипокампуса - област от мозъка, която помага за паметта. Констатациите на учените показват, че сънят може да помогне при ученето и паметта.

Какво се случва в мозъка по време на сън?

Мозъкът е сложен орган, който контролира функционирането на останалата част от тялото. Съдържа много неврони, които предават сигнали. Тези невронни сигнали позволяват на хората да се движат, запомнят и мислят. Различните структури в мозъка контролират различни функции и всички те работят заедно, за да осигурят правилното функциониране на тялото. Например, хипокампусът помага при формирането на дългосрочни спомени.

Изследователите са успели да наблюдават ключови реактивации на невронната активност по време на периодите на сънуване. Те определят повторното активиране като „модели на дейност, които са подобни на тези, възникнали по време на скорошни преживявания“.

Д-р Кейланд Купър, невролог от Калифорнийския университет в Ървайн, казва за Medical News Today:

„Спомените често се определят като специфични модели на активност на група неврони. Хипокампусът, мозъчна област, която е от решаващо значение за научаването на нова информация, често възпроизвежда и повтаря тези модели. Смята се, че тези „повторни активации“ или „повторения“ се случват за мозъка, за да укрепят връзките между невроните. Известен, като консолидация на паметта, този процес е смятан за ключов - той ни предпазва от забравяне“.

Какво са сънищата, според учените?

Сънуването е термин за това, което се случва, когато мозъкът си представи нещо, което не се случва в момента. То може да помогне на хората да планират потенциални предизвикателства в бъдеще.

„Повторното възпроизвеждане на хипокампа се наблюдава най-лесно по време на сън, когато силни изблици на електрическа активност в хипокампуса се разпространяват в останалата част от мозъчната кора. Повторението се наблюдава и по време на периоди на тихи периоди на събуждане.“, казва д-р Купър.

Резултатите подкрепят идеята, че сънуването може да помогне на процеса на консолидиране на паметта, което позволява формиране на дългосрочни спомени и асоциативно обучение.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.