.jpg)
SLOW FOOD: от чинията до Вселената
Бойка ВЕЛИНОВА
Ако ние сме това, което ядем и както го ядем, значи представляваме една голяма порция полуфабрикат, приготвен по промишлен начин от продукти с неизвестен произход, полят обилно с цветна газирана напитка и изгълтан лакомо от пластмасовата опаковка. Движението SLOW FOOD ( „Бавно хранене”) е контрапункт именно на нездравословното и неграмотно отношение към храната.
Тази неправителствена екогастрономическа организация, която е създадена от представители на 15 държави през ноември 1989 г. и чийто манифест е написан от италианеца Фолко Полтинари, се противопоставя като цяло на стреса в храненето и живота. Във фокуса са изчезващите местни кулинарни традиции, загубеният интерес към това какви продукти и с какъв произход консумираме.
Днес в организацията членуват повече от сто хиляди души от цял свят. Идеолозите й приканват всички нас да обърнем сериозно внимание на една от най-важните човешки функции – храненето – и да уважаваме вкусната хапка от чиста природна среда, консумирана с наслада и разбиране. Те не разглеждат производството и консумацията на храни като откъслечни процеси, а като част от хармоничната цялост на планетата.
От самото си създаване движението SLOW FOOD издава бюлетини и наръчници за пропагандирането на идеите си. На различните местни панаири на хранителните продукти и напитки се провеждат много дегустации, но и семинари, които да повишат хранителната култура на посетителите. Създаден е дори Университет по гастрономически науки, който предлага мултидисциплинарна академична програма в унисон със съвременните разбирания на науката за храненето.
Първо: КАЧЕСТВО срещу КОЛИЧЕСТВО
Известна верига, чието име служи за нарицателно на непълноценното консумиране и чиито рекламни лица могат да бъдат затлъстелите ни юноши, преди 15 години ни „зарибяваше” с акция в Холандия: младежи раздаваха пред заведенията й талони за един безплатен сандвич, ако си купиш първия. Впоследствие бяхме свидетели на сходни кампании у нас – още по-големи порции, двойни сандвичи на по-ниска цена, още храна на крак, още по-„здравословни” съставки.
Феновете на бавното хранене се стараят да обясняват и демонстрират, че е много по-добре за окото и стомаха да си приготвим прясна, домашна храна в неголяма порция, отколкото да се тъпчем с каквото намерим на първата лавка. Дори да ни е невъзможно да готвим всеки ден, няма да ни костват големи усилия купа прясна салата или кремсупа и да спрем покупките на боклучави и вредни храни.
Второ: МЕСТНИТЕ ТРАДИЦИИ срещу ЗЛЕ КОПИРАНИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ МЕНЮТА
Представете си италиански пазар, превърнал се в нарицателно за качествена, прясна, здравословна храна! Пътеката на подправките, плодовете и зеленчуците с цялото богатство на сортове, цветове и аромати; свежото и разнообразно месо и карантии в съседство; зехтините и оцетите, маслините и сладката. Представете си изобилието от десетки видове паста и мириса на прясно изпечените хлябове и ще разберете какво имат предвид сподвижниците на SLOW FOOD, когато провеждат ежегодни панаири на местните вкусове в различните страни. Представете си също купчините френски и английски сирена и месни продукти, десертите, шоколадите, ликьорите и уискито и ще разберете загрижеността на „бавно хранещите се” за запазване на традициите в храненето.
Опитването на чуждестранни деликатеси не противоречи на правилото, че основната ни храна трябва да бъде добита по местата, където живеем, защото тя най-добре се възприема от организма. Движението подкрепя местните вкусове и продукти, местното кулинарно наследство и насърчава фермерите да произвеждат перфектна стока за пазара.
Трето: ПРЯСНОТО срещу КОНСЕРВИРАНОТО
Сред дългосрочните цели на организацията е да обучава хората в правилата на здравословната обработка на продуктите – те обясняват по форумите си, че затворената в буркани, минала високотемпературна преработка консерва е със силно занижени хранителни качества.
От SLOW FOOD насърчават употребата на плодовете и зеленчуците в суров вид или с минимална топлинна обработка. Препоръчват сушенето на билките и подправките или дълбокото им замразяване.
Четвърто: ВИНОТО срещу КОНЦЕНТРАТИТЕ
Това е тема, която отдавна е приключена в модерния стил на хранене. Илюзията, че две стограмови ракийки вечер ще ни отпуснат от натрупания стрес, е също толкова фалшива, както и представата, че българите „носим много на пиене”.
Феновете на SLOW FOOD настояват, че с качествената храна вървят подходящи вина или бири, а концентратът е подходящ за дижестив и е по-скоро спорадичен на трапезата.
Пето: БАВНОТО ОБЩУВАНЕ срещу САМОТНОТО ТЪПЧЕНЕ
Привържениците на движението за бавно хранене обръщат специално внимание и на философията на изживяването му. На всеки се е случвало да хапне бързо и на крак, мислейки за проблемите или задачите си. Те обаче се опитват да ни насочат към голямата полза от бавното общуване – от времето, което прекарваме с една вкусна порция домашно приготвена храна в компанията на любимите хора.
Противопоставянето на стреса и на надпреварването с часовника ни дава свободната валенция да говорим повече помежду си, да споделяме, да съпреживяваме – дори добрата храна и напитка.
