.jpg)
Смокинята – дървото от райските градини
Смята се, че смокинята е едно от най-древните растения, култивирано от човека преди не по-малко от пет хиляди години. За нейна родина се приема областта Кария в Мала Азия, откъдето тя се разпространява във Финикия, Сирия, Египет и редица други страни с умерен и топъл климат.
Способността на смокините бързо да възвръщат силите и да зареждат организма с енергия още от древността им е завоювала славата на магически плод. Воините на Александър Велики винаги носели със себе си торбичка със сушени смокини, които им помагали да се възстановят след изнурителен поход или тежка битка.
Изкусителните плодове били любими и на египетската царица Клеопатра
Смокините се разпространили в древна Гърция през девети век пр. н.е. и вкусните ѝ плодове бързо се превърнали в неотменна част от менюто на елините. Предвид необичайната им целителна сила царят на Понт – Митридат, задължил своите поданици ежедневно да консумират тези вълшебни плодове.
Римляните ги смятали за дар на Вакх – бога на виното.
По тази причина смокините били неделима част от буйните празненства в негова чест – вакханалиите, на които се отприщвали най-низки страсти и се планирали множество престъпления и политически съзаклятия. Изкусителните плодове били любими и на египетската царица Клеопатра.
Смокинята (Ficus carica) е дърво или храст от семейство Черничеви (Moraceae), достигащо до 10 м височина. Обикновено плододава 50-60 години, но в топлите страни се срещат и дървета на няколко века. Смокинята е двудомно растение, т.е. женските и мъжките цветове се намират на отделни дървета. Предвид на това тя развива и два вида плодове. Ако трябва да сме коректни, всъщност т.нар. плод на смокинята се развива от близо две хиляди събрани на едно място съцветия, които след опрашване преминават в съплодие с добре познатата крушовидна форма.
Смокинята е едно от растенията, което се споменава нееднократно в Библията.
Както е известно, със смокинови листа Адам и Ева са прикривали своята голота. Прелюбопитен факт, тъй като е известно, че смокиновите листа дразнят изключително много кожата и могат да причинят рани, подобни на изгаряне...
Въпреки че в райските градини не растат случайни дървета, диетолозите относително късно обръщат внимание на удивителните качества на плодовете на смокинята. Още първите получени резултати относно техния състав показват, че преданията за необичайните свойства на тези плодове, идващи от дълбините на вековете, имат своите сериозни основания. Сладкият вкус на смокините се дължи на високото съдържание (14-23%) на редица моно- и дизахариди – глюкоза, фруктоза, арабиноза, манохептулоза, седохептулоза, захароза и пр. Съществува информация, че манохептулозата потиска синтеза на мастни киселини в черния дроб, т.е. способства за намаление на количеството на мастните тъкани в организма. Този монозахарид е основно действащо лице в един експеримент, чиято крайна цел е... удължаване на човешкия живот. Още през тридесетте години на миналия век учените стигат до заключението, че
няколко смокини могат да извършат истински чудеса в организма
съкращавайки енергийния рацион на организма, може да се постигне удължаване на неговия живот.
Иначе казано, тъпчейки се ежедневно „до откат” ние просто съкращаваме престоя си на този свят. Неотдавна беше установено, че манохептулозата инхибира (препятства) действието на ензимите, участващи в усвояването на глюкозата, веществото, в което се превръщат почти всички хранителни вещества. Вследствие на това клетките получават по-малко енергия, т.е. постига се ефектът на т.нар. частичен глад, което има за последствие... удължаване на живота. При мишките добавянето на манохептулоза към хранителния им режим води до 30% по-дълъг живот. Един наистина невероятен резултат! Именно на изобилието от лесноусвоими въглехидрати се дължи
способността на смокините бързо да възстановяват жизнените сили и да възвръщат добрата кондиция.
И един любопитен факт, който сигурно ще заинтересува мнозина – поради голямото количество на фруктоза смокините са изпитано от векове средство за справяне с махмурлука. За съжаление високото съдържание на въглехидрати ги прави изключително бързоразвалящ се плод, ето защо той по-рядко може да се намери в търговската мрежа. Дори и в хладилник свежите плодове се съхраняват само за ден-два, след което ферментират и губят вкусовите си качества. Затова пък сушените смокини, в които се запазват значителна част от полезните вещества на свежия плод, са широкодостъпни.
Именно поради високата концентрация на ферментируеми захари смокините от векове се използват за производството на ракия с неподражаем вкус и аромат. Ракия за ценители.
Съдържанието на протеини в смокините е ниско – около 0,8%, а на липиди едва 0,3%.
Количеството на органичните киселини е около 0,5%. Смокините се нареждат между плодовете с най-високо съдържание на неразтворими и разтворими (главно пектин – до 2,5%) фибри, които играят важна роля за доброто функциониране на храносмилателния тракт и способстват за намаление на нивото на холестерола и глюкозата в кръвта. За понижението на холестерола съдействат и съдържащите се в смокините фитостероли, както и омега 3 и омега 6 мастни киселини. Смокините са добър източник на незаменимата аминокиселина триптофан, която освен че участва в състава на множество протеини, е прекурсор (родоначално съединение) за синтезата на невротрансмитера серотонин, на мелатонин, на ниацин (витамин В3), както и на редица други важни за човешкия организъм вещества. Известно е, че
серотонинът участва активно в регулирането на телесната температура, настроението, апетита, съня,
кръвосъсирването, сексуалността и т.н. Мелатонинът е хормон, който регулира дневния биоритъм на човешкия организъм, подпомага съня, подобрява неговото качество и т.н. Освен това той е мощен антиоксидант, защитаващ клетките и целия организъм от преждевременно стареене. Ниацинът участва в метаболизма на протеините, липидите и пурините, подобрява микроциркулацията на кръвта в малките кръвоносни съдове (в т.ч. и в главния мозък), подобрява паметта, координацията на движенията и пр. Недостигът на триптофан води до понижение на нивото на упоменатите вещества, което има за последствие сривове в настроението, влошаване на паметта и качеството на съня, повишаване на агресивността и т.н. Съществуват доказателства, че диабетът също е свързан с недостиг на триптофан в хранителния рацион. Т.е. няколко смокини могат да извършат истински чудеса в организма. В смокините са открити и не малко важни витамини – В1, В2, В3, В6, С, както и голям брой вещества с антиоксидантни свойства – полифеноли (главно флавоноиди), каротеноиди (бета каротен, ликопен и лутеин), хлорогенова киселина и др. Хлорогеновата киселина спомага за понижаване на нивото на холестерола и кръвната захар и има хепатопротекторно и антиканцерогенно действие.
Смокините са богат източник на важния за организма калий, на желязо и на още много други ценни за човешкия организъм минерали. В народната медицина те са изпитано средство срещу малокръвие.
Поради обилието от биологично активни вещества в много източни народи смокините се смятат за афродизиак. А смокиновото сладко е еликсир, който няма равен на себе си. Излиза, че неслучайно смокиновото дърво расте в райските градини...
...........................................
Опрашването, т.е. пренасянето на цветния прашец от мъжките до женските цветове на смокинята, се извършва от... миниатюрна женска оса (бластофага). В случай, че осата влезе в мъжки плод, тя снася яйцата си в тях. Излюпените мъжки оси, които са безкрили, са „осъдени” до смъртта си да прокарват тунели в плода, през които излитат излюпените женски оси, отнасяйки цветния прашец. При достигане на женски плод, за да се добере до вътрешността му, женската оса преминава през много тесен отвор, при което губи крилата си. Така тя остава вечен пленник, който, след като извърши опрашването, умира от глад. Чрез ензима фицин смокиновият плод „смила” мъртвата оса, продуктите от което се превръщат в негова съставна част. Т.е., изяждайки вкусния плод, ние консумираме остатъците на поне една оса. Това взаимноизгодно сътрудничество (по научному симбиоза) между осата, получаваща храна и подслон, и смокиновото растение, получаващо опрашване, т.е. продължаване на живота, се е развило в резултат на хилядолетна еволюция.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
gpopov_bg@yahoo.com
