Спрете тромбозата преди тя да ви е спряла

Лекарите много отдавна са наясно, че механизмът, по който атеросклерозата атакува тялото ни е еднакъв, независимо дали става въпрос за поразяване на сърцето, на мозъка, на белия дроб, на друг орган или на крайниците. Всичко се сведжда до втвърдяване, стесняване и в крайна сметка – запушване на кръвоносни съдове.

Ако са поразени артериите на сърцето – следва инфаркт, прекъсването на кръвотока в някоя зона на мозъка причинява инсулт, а ако се запуши кръвоносен съд в белия дроб следва белодробна емболия. Не по-малко опасни са запушванията на съдовете на крайниците, защото това нерядко води до ампутация и тежка инвалидизация.

Затова е решаващо важно човек навреме да установи рисковите си фактори, да се консултира с лекар за персоналния си риск и съответно да прилага под лекарски контрол мерки, които намаляват възможността артериите да склерозират и в тях да се образуват съсиреци.

Обърнахме се към трима известни специалисти, за да коментират от тяхна гледна точка предпазването от съдови инциденти.

Д-р Сотир Марчев, ръководител на Кардиологичното отделение в Пета многопрофилна болница – София

Съвременната кардиология се занимава изключително много с възможните рискове от образуване на тромби, защото запушването на съд в коронарните съдове на сърцето – това е инфаркт. Запушването на кръвоносен съд, водещ към мозъка – това е исхемичен инсулт. А както всички знаем - инфарктите и инсултите са една от честите причина за смъртността сред хората и именно заради това нашата цел е да се стараем да намалим образуването на тромби вътре в кръвоносните съдове.

Съществуват три основни предразполагащи фактора за образуването на тромби - промяна в съдовата стена, промяна в състава на кръвта и промяна на хемодинамиката (скоростта на движение на кръвта).

Ако даден пациент вече има прекаран един инфаркт и е ясно, че този човек е предразположен към образуването на тромби, то тогава ние трябва да направим всичко възможно, за да намалим неговото кръвосъсирване.

Най-класическото лекарство за тази цел е аспиринът. Още в древен Шумер хората са използвали природната сила на салицилатите – вещества, които са били извличани от кората на бялата върба - за да лекуват различни болести. По-късно именно на базата на тези салицилати е синтезиран и аспиринът. Салицилатите и аспиринът са антиагреганти, т.е. те пречат на тромбоцитите да агрегират един с друг и да се образува тромб.

Понякога обаче аспиринът не е достатъчен. Затова в сериозни случаи за кратко ние използваме други видове антиагреганти, които се появиха на пазара с тенденция да изместят аспирина. Един такъв, масово използван понастоящем у нас, антиагрегант е клопидогрелът. Когато имаме висок риск от съсирване на кръвта, например през първата година след инфаркт или през първата година след поставяне на интракоронарен стенд, ние, кардиолозите, изписваме комбинацията аспирин плюс клопидогрел.

Има и по-силно действащи вещества, като празугрела, но проблемът с него е, че към днешна дата здравната каса не го дотира, а той е доста скъп.

Доц. д-р Веселин Петров, съдов хирург, Национална кардиологична болница - София

Възникването на тромби е нещо много опасно и то е резултат от цялостно увреждане на организма и преминаването му в едно състояние на хиперкоагулабилитет, или, казано на по-разбираем език – състояние на повишена съсирваемост на кръвта. Тромби могат да се получат както в артериите, така и във вената, в сърцето и в белия дроб и за съжаление в много от случаите те са силно патогенни и могат да доведат и до фатален край.

Причините за появата на тромбофлебит доста често не са свързани със съдовете и затова ние, съдовите хирурзи, обичаме да казваме, че образуването на съдови тромбози във вените специално в немалко случаи е манифестация за някакво съвсем друго заболяване. Повишение на съсирваемостта на кръвта и развиване на тромби могат да предизвикат разширените вени, неопластичните процеси тумори в малкия таз, корема и на други места по тялото.

Уместно е всеки един пациент, който има риск от развитие на такъв тромботичен процес, да си направи преглед при съдов специалист - хирург, ангиолог. Той трябва да уточни степента на риска и да прецени необходимостта и адекватността на едно антикоагулантно лечение, т.е. точно с какви медикаменти да бъде извършена тази профилактика. Обикновено това се касае за по-възрастните хора, над 60-години. При тях естественият ход на живота води до повишена съсирваемост и тогава е хубаво да се приемат такива медикаменти, които да разреждат кръвта повече.

Макар че аспиринът остава един от основните медикаменти за разреждане на кръвта, той е за по-леки случаи. В момента аспирин се използва повече за профилактика, отколкото за адекватно лечение. В съвременната медицина има други, много мощни и модерни препарати, които могат да разтварят тромби и да създават нормална съсирваемост на кръвта.

Профилактика срещу появата на тромби е най-вече здравословният начин на живот. Важно е човек да не трупа излишни килограми, да не се заседява и да не пуши. Последното условие е нещо абсолютно важно. Виждате вече по целия свят какви закони се приемат срещу тютюнопушенето. Незнайно защо у нас се намира такава сериозна съпротива срещу тях. Учудвам се, че хората резистират и се противопоставят на тези, бих казал, много навремени, даже леко закъснели мерки срещу тютюнопушенето. Друго, което може да се направи, това са редовната консултация и прегледи.

Доц. Борислав Герасимов, началник на Неврологичната клиника към УМБАЛ „Св. Анна” - София

Тромбозата, т.е. запушването на кръвоносните съдове, води до спиране на жизненоважните за мозъка и другите органи хранителни съставки и до загиване на клетките, които зависят от този кръвоносен съд. Атеросклерозата във всичките й стадии е главна причина за образуване на атеросклеротични плаки и до втвърдяване, а в крайна сметка до окончателно запушване на кръвоносните съдове. В неврологията това води до исхемични мозъчни инсулти (мозъчни инфаркти). Всяка година у нас около 40 000 души получават мозъчен инсулт, като от тях около 7000 болни умират.

Много са рисковите фактори, които водят до атеросклеротични промени и до инсулти и инфаркти, като по-важните от тях са артериална хипертония, захарен диабет, тютюнопушене, затлъстяване, слаба физическа активност хроничен стрес, алкохолна злоупотреба, непълноценно хранене, повишена съсирваемост на кръвта и др.

Съвременната медицина разполага вече с изключително ефикасни лекарства, с които се намалява действието на почти всички рискови фактори и се отлага или напълно се предотвратява възникването на мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти. Антиагрегантите не позволяват слепването на тромбоцитите и образуване на тромби (запушалки), а антикоагулантите не позволяват съсирването на тези съставки от кръвта, които са отговорни за непосредственото формиране на тромби и запушване на артериалните съдове.

Употребата на антикоагуланти и антиагреганти се назначава винаги, когато са налице рискови фактори, а видът и дозата се определят от компетентността и уменията на лекуващия невролог или кардиолог. Вече има изградени и приети европейски и световни консенсуси и алгоритми за най-правилното поведение и лечение съобразено с добрата медицинска практика и със златните правила за успешна профилактика и лечение на сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите болести и усложнения.

 

Сподели във Facebook