.jpg)
Стареенето най-видимо засяга кожата
Д-р Тодор Черкезов, дерматовенеролог,
изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, Кърджали
Стареенето е продължителен, динамичен и естествен биологичен процес, засягащ всеки жив организъм и всяка негова клетка. Той започва непосредствено след раждането и поддържа устойчивия баланс между увреждането и възстановяването на тъканите до момента, в който се премине критичната точка и загубите стават по-големи от възстановителните способности. Тогава стареенето става видимо с неговите многоизмерни прояви - физиологични, психологически, умствени и социални.
Стареенето протича еднопосочно, макар и с различна скорост при различните индивиди, т.е. то може да се забави или ускори, но не може да се спре.
Сериозно значение в този процес освен генетичната предопределеност имат и факторите на средата - климат, температура и влажност на въздуха, храни и питейни води, биологични агенти и др., както и социални фактори - бит, семейство, професионална среда, тютюнопушене, алкохол, обездвижване, болести, стрес и др.
Независимо от многообразието на гледни точки и наличието на различни теории стареенето като еднопосочен процес е резултат на комплекс от промени, засягащи организма в неговата цялост.
В най-значителна степен е засегната кожата, най-големият орган на човешкото тяло. Първите видими признаци на стареенето се проектират именно върху кожата. При естественото стареене още към 20-те години се появяват първите мимически бръчки по челото и ъгълчетата на устните, фини набраздявания около очите.
През 30-те години кожата постепенно загубва своята свежест, блясък и розов тен в резултат на промени в кожното кръвообращение. Появяват се вертикални бръчки между веждите и хоризонтални по челото, задълбочават се бръчките тип „пачи крак” около очите и тези в назолабиалните гънки.
Към 40-те години мастните жлези на кожата понижават дейността си, кожата става по-суха и по-груба. Колагеновите влакна губят своята еластичност, кожата започва да се отпуска, най-вече по клепачите и бузите. Епидермисът изтънява. Появата и диференцирането на нови клетки се ограничава. Докато при младата кожа на клетката са необходими 28 дни, за да се обнови, то при зрялата кожа този период е вече 40 дни. Появяват се все повече бръчки по лицето, като в същото време наличните стават по-дълбоки.
През 50-те и следващите години в кожата настъпва мащабно разграждане на колагена и еластина - основни градивни елементи на нейния скелет и същевременно най-важните фактори, обуславящи високото ниво на хидратация, еластичност и нормален жизнен тонус. С напредване на възрастта кожата става по-тънка, по-прозрачна, по-бледа. Поради намалената активност на градивните елементи тя става отпусната, особено около очите и бузите. В този възрастов период обикновено настъпват промени в хормоналния статус. Налице е недостиг на естрогени, които се явяват регулатор в производството на колаген и възпрепятстват неговото разграждане. Основни признаци на хормоналното стареене са прекомерното изсушаване на кожата, „смъкване на овала на лицето”, задълбочаване на бръчките.
Множество фактори от външната среда оказват въздействие върху естественото стареене, а в определени случаи могат да доведат и до преждевременно стареене на кожата. Основен и перманентно въздействащ фактор върху кожата е слънцето. Ежедневното излагане на слънце е причина за т.нар. фотостареене на кожата. Първите признаци са сухота, понижен тонус и еластичност, поява на пигментни петна в незащитените зони - лице, деколте, ръце, разширени капиляри по лицето, лунички, фини бръчки. Мелазма (потъмняване на кожата) по лицето се явява при комбинация на слънчево изгаряне, бременност и хормонални промени.
Заболяванията и уврежданията на кожата, причинени от ултравиолетовата и видимата светлина, се обединяват под наименованието фотодерматози.
Слънчевият еритем на кожата е биологична реакция на всички хора при първо експониране на слънчево облъчване. В появяването на еритема се включва целият ултравиолетов спектър – А-, В- и С-лъчи. Ултравиолетовите В-лъчи в голямата си част достигат земната повърхност, те са синоним на слънчевата светлина и предизвикват слънчево изгаряне на кожата с еритемен и пигментиращ ефект.
Продължителната ултравиолетова експозиция върху кожата води до преждевременното и ранно остаряване. Епидермисът е неравномерно задебелен, изявяват се множествени пигментации. Настъпват промени в разтворимия и неразтворимия колаген. Еластицитетът на кожата се променя и когато дегенеративните процеси се задълбочат, се развиват заболявания, известни в дерматологията като еластози. Наред с тях под въздействието на ултравиолетовите С-лъчи възникват и се развиват предракови и злокачествени заболявания на кожата от епителен произход, сред които най-сериозно и животозастрашаващо е малигненият меланом.
Под влияние на комбинираното въздействие върху кожата на слънчевата светлина и химични вещества възникват два типа реакции – фототоксични и фотоалергични дерматити. Придобитата чернодробна порфирия е метаболитно заболяване, при което излагането на директна слънчева светлина води до силно влошаване.
Многобройните директни и индиректни ефекти на слънцето като фактор, имащ пряко въздействие върху процесите на стареенето, е само една илюстрация на сложните външни и вътрешни въздействия, на които е подложена кожата. Неслучайно още през ХІХ век известният немски учен Кристиян Вилхелм Хуфеланд изказва мисълта, че „на кожата не трябва да гледаме само като на едно безучастно покривало срещу дъжд и слънце, а като на един от най-важните органи на нашето тяло, без чиято непрестанна дейност и проницаемост не биха могли да съществуват нито здраве, нито дълъг живот”.
Мечта на човечеството от вечни времена е да отдалечи стареенето и да удължи младостта, жизнеността и работоспособността. Борбата се води по всички фронтове, но никъде още не е спечелена. От една страна, защото стареенето не е ограничен процес, а комплексен. От друга страна, защото то е естествен процес като живота и смъртта и не ни е дадено да го владеем. Засега можем само умерено да го управляваме.
