.jpg)
Стресът е основният враг на кръвоносните съдове
Съвременната световна тенденция в лечението на съдовите заболявания е прилагането на мултидисциплинарния подход. Това е изводът от Петдесет и четвъртия годишен конгрес на Международния колеж по ангиология. Става въпрос за световна научно-практическа медицинска организация, която е базирана в Ню Йорк, но провежда редовните си срещи по целия свят. Има шанс тази организация да проведе през 2014 година световния си конгрес в България. С организацията на това престижно събитие се е заел българският специалист по съдови заболявания доц. Андрея Андреев. Потърсихме го, за да разкаже за профилактиката и лечението на съдовите болести.
В момента ангиолозите най-често се занимаваме с периферните съдове, т.е. тези, които са извън сърцето и мозъка. А съдовете в тези основни органи са предмет на неврохирурзите, кардиохирурзите и инвазивните кардиолози. Това разделение не е от полза нито за пациентите, нито за науката. Вече се намираме в етап, в който се търсят на биологично ниво причините за дадени процеси и заболявания, а не само преодоляването на последствията от тях. Генералната борба в нашата област в момента е срещу атеросклерозата и факторите, които я предизвикват. Но са известни и феномени на пациенти с висок холестерол, които нямат атеросклероза и не получават инфаркт или инсулт. Важно е да разберем защо това е така, за да се открият дълбоките лечебни възможности.
За съжаление, по-често се срещаме с хора в активна творческа възраст с така наречената галопираща атеросклероза. Моето емпирично обяснение за това е промененият начин на живот. Основният фактор е стресът и по-точно отрицателният стрес, известен под името дистрес. Когато нервната система работи под отрицателен стрес, тя подава – образно казано – неправилни команди към ендокринната система, а от там започват метаболитни промени, хипертония и диабетът. Така се завърта един порочен кръг, който може да отнесе човека преждевременно.
Всеки може да предприеме елементарни и достъпни мерки за съхраняване на здравето и на кръвоносните си съдове в частност. На първо място е с какво и колко се храним. Намаляването на солта, на сладките и мазните храни е много ефективно. След това идва полезното адекватно и редовно движение. Изключително важно е отказването от цигарите. Съдържащите се в тях вещества водят до спазъм на съдовете и редица други изменения във вътрешната им стена. Това води до хипоперфузия – намалени доставки на кислород и хранителни вещества в тъканите и органите. Как при това положение ще искаме органите да работят адекватно?
По време на конгреса, за който споменах, всякакви специалисти се обединяваха в представянето на най-добрите методи за превенция, диагностика и лечение на кръвоносните съдове в човешкото тяло, което е единна и неразделима система. На този форум бяха представени резултатите от приложението на нов вид стентове, с които се отварят стеснени кръвоносни съдове в сърцето. След като през 1974 година е извършена първата коронарна интервенция – дилатация на стеснен сърдечен съд, вече се стигна до поставянето на биоразградими стентове. Те не остават в организма завинаги, както стентовете, с които се работи в момента. Въпреки постепенното разграждане на новото поколение стентове, кръвоносните съдове, в които те са поставени, не се стесняват отново на същото място.
Американски колеги представиха проучване за влиянието на физическия и психическия стрес върху налягането в кръвоносните съдове при здрави хора. Те са установили, че физическото натоварване увеличава налягането до 40 %. Ако изходното е 130, след това става около 180 милиметра живачен стълб. А емоционалното натоварване увеличава налягането до 60 на сто, което означава стойности до 200 милиметра. А когато двата типа стрес са комбинирани, например при спортистите, се достига понякога до екстремно налягане. Това е една от причините за внезапната смърт при млади и наглед здрави спортисти.
За контакт с доц. Андреев: 0888 343 358
