.jpg)
Стволовите клетки ще помагат при дискова херния
Живко Стоянов е завършил биотехнология в Софийския университет, а желанието му за докторантура съвпада с най-гладните и смутни Виденови години. Амбициозните млади учени се шегували, че стопеният от инфлацията годишен бюджет на Биологическия факултет (600 долара!) стигал само за принтера и хартията, на която да си напишат заявленията до чужди университети. С основание нямали никакви комплекси - подготовката в България се оказала отличен старт към всяко престижно изследователско място в света. След доктората в Бирмингам Живко Стоянов започва работа в Института по клинична фармакология в Берн, а две години е част от екипа на Института по хирургична технология и биомеханика, разработващ импланти при дискова херния. Изделието е патентовано през 2007-а, но началото на кризата го слага „на трупчета”, защото производството му изисква голяма инвестиция. Освен с прекрасните условия за научно развитие Швейцария импонира на младия българин и с дълбоко вкоренената култура на дисциплина, икономии и въздържане от показност и разточителство. Живко Стоянов разказва, че срещнал в трамвая на път за работа президента на пребогатата страна. Просто поредно доказателство, че успехът е невъзможен встрани от морала и личния пример.
Когато получил предложение да създаде лаборатория в швейцарски параплегичен център, вече имал база и опит от работата по имплантите и започнал да се занимава с мезенхимни стволови клетки. „Това са стволовите клетки, от които става мускул, хрущял и мастна тъкан – за получаването им най-често се използва костен мозък. Той изглежда като по-гъста кръв. И от нея изолираме клетки – всички, без еритроцитите. В 20 мл има примерно 100-200 млн. клетки. Обаче на всеки милион от тях само двайсетина са стволови. И затова трябва да се обогатят и да се размножат в инкубатор, да се отгледат. Като се натрупа достатъчно количество, в даден момент им се подава комбинация от сигнали – химичен, механичен, физичен - и те започват да се диференцират в определен вид тъкан. Ние се интересуваме от тъкан, подобна на хрущял, защото работим за възстановяване на междупрешленния диск, който с времето дегенерира”, разказва Живко Стоянов.
Освен в Швейцария в авангардната изследователска област работят още няколко екипа – в Япония, Англия, САЩ. Целта е да се възстанови дискът, като се запази структурата му. Лабораторните изследвания на екипа, в който работи българският учен, са приключили и започва тригодишна програма с кучета – това обаче не са експериментални животни, а пациенти. Защото някои породи страдат от дискова болест. „Всички клетки в диска се хранят чрез дифузия от самите прешлени, там няма кръвоснабдяване, обяснява Живко Стоянов. И тук е връзката с физиотерапията – дискът винаги трябва да се движи. Той се състои от два типа тъкани. Отвън може да си го представим като автомобилна гума – под различни ъгли са разположени колагенови влакна и това осигурява здравина. Отвътре е подобието на въздуха в гумата, нещо като желе. То предпазва тялото от сътресения, тъй като тежестта му пада върху този диск.” Според учения най-големият враг на гръбнака е обездвижването. По ирония на съдбата той има и личен негативен опит и търсейки спасение, попада на книгата на Сара Кий „Наръчник на хората с болки в гърба”. Тъй като само след две седмици препоръчаните упражнения облекчават осезаемо състоянието му, Живко Стоянов се свързва с авторката. Оказва се, че тя пък е чела негова публикация. Срещат се в Лондон и резултатът е българското издание на книгата. „Започва с теоретична част, но тя е на достъпен език и е важно да се прочете, за да се вникне в смисъла и ползата от упражненията. Както знаем защо си мием зъбите сутрин и вечер, понеже са ни го обяснили още от деца.
Същото е и с гърба. Човек не трябва да си легне, преди да си е направил упражненията, особено ако е прекарал дълги часове седнал, твърди Живко Стоянов. И още - човек трябва да се споразумее със самия себе си, че всеки ден ще се движи активно поне 20-30 минути. С възрастта храната трябва да намалява, а съвременните хора постоянно преяждат. Огромна е важността на профилактиката. Много често, особено мъжете, съобщават едва ли не с гордост, че примерно 15 години не са ходили на лекар. Но когато нещо се счупи, то по-трудно се поправя.” Неслучайно целта на екипа в Берн е резултатът от проекта им да се обвърже с физиотерапевтична програма за поддържане на диска след прилагането на новите методи, като основната роля ще е на самия пациент. Защото масовото очакване на хората е като отидат на лекар, той да ги излекува. „Трябва да се пренастроим, да инвестираме минути в упражнения, в превенция. Когато в бъдеще тези много скъпи терапии със стволови клетки започнат да се прилагат, трябва да бъдат придружени и с нещо като договор с пациента, че ще полага съответните усилия за задържане на резултата”, казва Живко Стоянов, който е и преподавател в Медицинския факултет на университета в Берн.
