Здраве

27 Март 2023

credoweb bg

Доц. Георги АНГОВ

Кои заболявания се крият зад световъртежа? По този въпрос разговаряме с доц. Георги Ангов, невролог и отоневролог в Клиниката по неврология на УМБАЛ „Александровска“. 

Д-р Ангов, с какви оплаквания пациентите, които страдат от световъртеж, идват при вас,? Кои са най-честите диагнози?

Нека първо направим уточнението, че световъртежът е симптом, а не диагноза. Той може да е проява на заболяване, обикновено на вестибуларния апарат. Среща се изключително често - 20-30% от хората са получавали световъртеж в някакъв момент от живота си.

Диагнозите са различни - най-често срещани са функционалните световъртежи. Без да има структурно увреждане, при тези пациенти вестибуларният апарат не работи добре. Други често срещани са позиционните - при тях има разместване на кристалчета във вътрешното ухо. Провокират се от промяна в позицията на главата - при лягане, завъртане на главата. 

Вестибуларната мигрена пък е състояние, при което мигрената се проявява не като главоболие, а като световъртеж. Има още пациенти с болест на Мениер, както и различни увреждания от централен характер. Това са видовете световъртежи и диагнози, поради които най-често пациентите идват на лекар.

Кога все пак е редно да потърсим лекар, ако ни се вие свят?

Хората трябва да знаят, че много често световъртежът е симптом на напълно лечими състояния. При огромна част от пациентите може да се излекува без последици. Затова няма смисъл да се отлага посещението при лекаря.

Има възможност да се направят специализирани изследвания, да се установи причината и да се започне лечение. От друга страна световъртежът е първи симптом на някои тежки заболявания като тумори на мозъка, МС, интоксикации, инфекции и тогава наистина трябва да се обърне внимание, за да се хванат нещата още в самото начало. 

Възможно ли е вирусни инфекции да провокират виене на свят? Отминава ли това от само себе си или има риск от хронифициране?

Някои от заболяванията на вестибуларната система наистина имат вирусна причина. Вирусът може да увреди вестибуларния апарат или да активира такива, които са спящи, като вирусите на херпеса например. При много хора има такава латентна инфекция, която може да се реактивира в даден момент, когато имунитетът отслабне. 

Вестибуларният невронит също се причинява от вируси – лечим е. След острата фаза следва период на възстановяване, но за него може да са нужни месеци.

Какви са изследванията, които помагат за точната диагноза?

Най-важно е отоневрологичното изследване, то включва няколко основни теста, които позволяват да локализираме проблема. С негова помощ преценяваме дали той е във вътрешното ухо или в периферията. Със съвременните методики може много точно да локализираме проблема във вестибуларния апарат, който е като лабиринт с няколко компонента. Тези детайли са важни, защото може да се съобразят с последващата рехабилитационна програма. 

Отоневрологичното изследване не включва само въртене на стол, както е широко разпространената представа. Въртенето е част, но има и други методики - прилагане на топъл или охладен въздух, измерване на равновесието. Лекарят преценява, в какъв обем ще се направи. Понякога няколко бързи и кратки теста са достатъчни за диагнозата, а в други случаи се налага пълния обем изследвания, които включват всички методики. 

Правят ли се образни изследвания?

Правят се, когато се налага. Много често се прави ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), например при болестта на Мениер. Тя е на името на френски учен, който за първи път изказва хипотезата, че вероятно световъртежът се дължи на увреждане на вътрешното ухо. Преди хората са смятали, че е свързано със стомаха, вероятно поради гаденето. 

При Мениер има свръхнатрупване на течност във вътрешното ухо и в някои случаи се налага изследване с ЯМР или скенер – има си конкретни показания. Може да се препоръча и доплер за състоянието на кръвоносната система, изследване на нива на витамини и други лабораторни показатели. Основно си остава отоневрологичното изследване. 

Какво включва лечението?

Лечението на вестибуларните заболявания се извършва по три начина - с медикаменти, с вестибуларна рехабилитация и в краен случай - оперативно лечение. 

Бих казал, че рехабилитацията е дори по-важна от медикаментозното лечение. НЗОК покрива физиотерапевтичната консултация и някои манипулации, но физиотерапевтите могат по-добре да кажат, какви процедури се полагат по здравна каса.

Лекарствата работят в различни посоки: при бурен световъртеж се цели намаляване на симптомите. При хронични оплаквания даваме съдоразширяващи медикаменти, които да възстановят вестибуларния апарат, който вече е увреден. 

Понякога предписваме антидепресанти, защото някои хора с чести световъртежи реагират чисто психически и развиват тревожности, дори депресия. Зависи от конкретната диагноза. При всеки пациент се прилага индивидуален подход за лекарствата.

Има ли дефицити на витамини, които влияят за световъртежа?

Да, има. Дефицит на витамин D например се свързва с по-голяма честота на пристъпите на позиционен световъртеж. 

Как става проследяването на пациентите след острата фаза?

Много от заболяванията със световъртеж са хронични, изискват наблюдение. Поне още веднъж се срещаме с пациента, винаги има контролен преглед, дори да няма повече оплаквания. При голяма част от хроничните заболявания са необходими ежемесечни срещи. 

Гените, фамилната наследственост оказват ли влияние?

Да, в някои случаи. Има едно по-рядко състояние - намалена функция на вестибуларния апарат с увреждане на периферните нерви, нарича се Канвас синдром (CANVAS). През 2019 г. беше идентифициран генът, виновен за него, а през 2021 г. открихме и описахме първите български пациенти. За по-голямата част от вестибуларните заболявания обаче няма открити специфични гени. 

Влияят ли промени в атмосферното налягане на тези пациенти? 

Определено промените в атмосферното налягане влияят. Вестибуларната система се състои от два компонента, запълнени с течности. Самото налягане на атмосферата оказва влияние върху някои от нейните заболявания. Рязка промяна във времето, изкачване на височини също оказват влияние. Пациентите споделят, че се чувстват по-зле обикновено при разваляне на времето.  

Автор Илияна Ангелова

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.

Сподели във Facebook