Свръхтеглото се залага още от утробата

С доц. д-р Светослав Ханджиев разговаря Петър Галев

София ще бъде домакин на престижен международен научен медицински форум, посветен на проблемите на една от епидемиите на ХХІ в. – затлъстяването. През май в НДК ще се съберат над 1000 специалисти от целия свят, за да обсъждат причините и начините за преодоляване на наднорменото тегло и свързаните с него заболявания. Отдавна учените установиха, че затлъстяването стои в основата на редица сърдечносъдови, метаболитни и костно-ставни болести.
Председател на международния научен комитет е доц. д-р Светослав Ханджиев, един от водещите специалисти в България по проблемите на храненето и на обменните заболявания. Той е член на Европейската академия на науките по хранене (EANS).

- Доц. Ханджиев, как България спечели домакинството на този световен конгрес?
- Преди три години на форума в Истанбул конкуренти за това домакинство бяха Рим, Барселона, Порто, Йерусалим и София. Комисията, която определяше домакинството, явно оцени приноса на нашата наука в тази област, която се развива от дълги години, в началото под ръководството на акад. Ташо Ташев. Ние имаме сериозни традиции и принос, които бяха признати в Европа.

- Ще има ли някакъв основен акцент?
- Детското затлъстяване е една от основните теми, защото този проблем тревожи лекарите в целия свят. Истинската профилактика на затлъстяването започва дори още от вътреутробното развитие, защото поведението на майката предопределя до много голяма степен броя на мастните клетки, които детето ще има. А този брой остава константен през живота и дори се увеличава до пубертета. След това тези клетки могат да намалят обема си, но не и броя си. Затова дори и да отслабнат, много хора бързо възстановяват наднорменото си тегло. В по-благоприятна позиция са тези, които като деца и младежи са били слаби, а след това са напълнели. При тях резултатите от отслабването се задържат по-лесно.

- Напоследък обществото се облъчва с противоречиви информации какво всъщност представлява здравословното хранене. Тези дни  дори обявиха закуската за вредна...
- Такова твърдение е невярно и изключително вредно! Съвременната диететика потвърждава принципа, който знаем от столетия и който аз образно формулирам като „Кралска закуска, обяд на богаташ и вечеря на бедняк”. Никой не бива да се лишава от закуска! Но това е особено вредно при децата и при болните. Закуската е основно хранене и тя по никакъв начин не натоварва организма. „Теориите”, че организмът се чистел сутрин от токсините и закуската пречела на този процес, нямат абсолютно никакво научно доказателство. Имам чувството, че някои хора, които не са специалисти по проблемите на диетологията, искат да привлекат вниманието към себе си с екстравагантни твърдения. Все едно да кажем, че не бива да си мием ръцете, защото пречим на имунната система сама да се справя с мръсотиите...

- Как хората да разберат коя информация е вярна и коя не е достоверна?
- Като се доверяват на доказани специалисти, каквито в България има. Доказателство за това е и домакинството на световния форум по проблемите на затлъстяването и храненето през май. Тук е мястото да съобщя, че в първия ден на конгреса – 28 май, сме осигурили безплатен достъп с превод от английски до лекции от световно признати учени по проблемите на наднорменото тегло и храненето. Желаещите да присъстват просто трябва да се регистрират на сайта www.basord.com.

- Все пак науката претърпя развитие в разбирането си за някои храни. Например яйцата бяха анатемосвани, а сега ни ги препоръчвате.
- Още акад. Ташев казваше, че 6 яйца на седмица могат спокойно да се консумират. Всяко яйце се смята за единица на хранителност. То притежава всички основни вещества, при това много добре балансирани. Затова няма проблем да се консумират яйца. Но има състояния, като напр. жлъчнокаменната болест и повишеният холестерол, при които се ограничава консумацията на жълтък. Но и при тях яйцата не са забранени напълно.

- През последните дни се притеснихме и от твърденията за хормони в пилешкото месо. Реална ли е опасността за здравето от редовна консумация на промишлено произведено пилешко?
- Все още нямаме официална информация, но от изнесените данни мнението ми е, че опасенията са основателни. При това хормони и антибиотици се употребяват при отглеждането на всички видове животни. Тук е ролята на държавата, която трябва да въведе стандарти, но и много строг контрол. Опасността от хормонални изменения в човешкия организъм е реална, особено при децата и при младите хора. Също така има опасност от създаване на антибиотична резистентност, защото редовният прием чрез месните продукти на минимални количества антибиотици може да направи редица бактерии нечувствителни към медикаментите, с които се борим срещу инфекциите при човека.

- Има ли вече резултати от опита да се въведат повече плодове и зеленчуци в детското и училищното хранене, за което вашата асоциация настоява от години?
- Това е предмет на два европейски проекта, в които участваме. Подпомогнати сме и от Министерството на образованието и науката. Тази години ще проведем второ „Училище за здраве” от 1 до 7 юни в курорта Албена, което е за деца, родители и учители и е под патронажа на проф. Клисарова. Важното е, че храненето на децата стана обект на много дискусии и проучвания, държавата започна да обръща внимание на това, както и отделните семейства. Те разбраха, че особено в първите 7 години храненето трябва да е богато на плодове и зеленчуци, на мляко и млечни произведения. Другите два фактора са движение и нормален сън. Факт е, че все повече хора научават децата си да се хранят здравословно и ограничават приема на концентрирани храни. 

Сподели във Facebook