Съвременно предпазване от мозъчен инсулт

Доц. д-р Борислав ГЕРАСИМОВ, дм

Въпреки постигнатите от медицината успехи в лечението на исхемичните и хеморагичните мозъчни инсулти все още смъртността и инвалидността от тях остават високи. Всяка година в България над 35 000 души получават различен вид мозъчен инсулт. От тях около 7000 загиват кратко време след инцидента, а над 10 000 се инвалидизират в различна степен. Между 15 и 30 на сто от преживелите инсулт остават с трайни увреждания, които значително нарушават качеството на живота и възможността за самообслужване. Според наличните данни над 80 000 души имат клинично изразени проблеми с кръвоснабдяването на мозъка, т.е. са с много голям риск да получат мозъчен инсулт. При над 120 000 преживели вече такъв инцидент, както и при пациентите с преходно нарушение на мозъчното кръвообращение (транзиторна исхемична атака) е абсолютно необходима активна и действена вторична профилактика, за да не се допусне нов инцидент.

България не се различава съществено по броя на новите инсулти от страните с подобен социален и икономически статус в Европа, с някои наши, балкански хранителни особености, вредни за здравето привички и битови навици. Въпреки неблагоприятните статистики в голяма степен от всеки от нас зависи предпазването от мозъчен инсулт, ако бъдат спазвани няколко “златни правила”. Това преди всичко означава да се познават и избягват рисковите фактори, които водят до болестта.

Първичната профилактика е свързана с модифициране на рисковите фактори за мозъчносъдова болест. Те включват артериална хипертония, тютюнопушене, захарен диабет, асимптомни стеснения на шийните артерии, дислипидемия, предсърдно мъждене (специфична и много разпространена аритмия), намалена физическа активност, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, с медикаменти, орални контрацептиви, мигрена, обструктивна сънна апнея, метаболитен синдром и много други второстепенни фактори.
Вторичната профилактика регламентира повлияване на рисковите фактори след прекарани транзиторни исхемични атаки или мозъчен инсулт с цел предпазване от рецидив и влошаване на близката и по-далечната прогноза.

Ето само няколко изпълними съвета за практически здравите:

1. Редовно да се следи и регулира кръвното налягане;
Да се отделят поне 30-минути дневно за умерено и приятно физическо натоварване: интензивно ходене, разходки на чист въздух или в планината, плуване, леки до средно тежки физически упражнения. Умората и тежкият физически труд не са полезни за здравето. Преумората и претоварването винаги са вредни за организма! Изпотяването, задъхването и сърцебиенето са сигнал, че вече е прекрачена границата на полезното и приятното и че ако се продължи, могат да настъпят усложнения! Изпитвайте удоволствие от всичко, което вършите, и го правете, докато ви е приятно!  Щом усетите досада, задължение и умора, спрете веднага! Въведете един вегетариански или гладен ден в седмицата и го спазвайте абсолютно стриктно! Опитайте един месец и след това сами ще го търсите, защото ще се чувствате великолепно.

2. Да се намалят до минимум цигарите и да не се злоупотребява с алкохол. Знае се, че алкохолът в малки количества – до 50 милилитра концентрат, една чаша вино или една бира дневно, е дори полезен за профилактиката.

3. Злоупотребата с мазнини и сол и наднорменото телесно тегло са сред най-опасните рискови фактори за българина. Избягвайте въпреки особеностите на националната ни кухня: сланина, шкембе чорба, чревца в масло, луканка, пушени гърди, карантия! Използвайте растително олио и зехтин и пресни плодове и зеленчуци, салати и пийте по минимум 1 литър минерална вода дневно. Опитайте се да не солите допълнително храната.

4. Борба със стреса! За това човек трябва да се обучи, без да се оправдава с трудностите във всекидневието и с невъзможността да се преодолеят външните фактори и социалното напрежение. Стресът се получава при социално значими за човека психотравми, т.е. от личното отношение към дадено, макар и най-страховито събитие, и почти сигурно води до изчерпване и до срив, последвани от по-сериозни усложнения. В това отношение добрите невролози и психотерапевти могат да помогнат много, защото понякога е достатъчен един рационален анализ, дори човешки разговор или меко транквилизиращо лечение, за да се овладеят нещата. Домашните любимци са също с много важно значение за моделиране на положителните емоции, с които преданите и благодарни животни ни отговарят на всеки добър за тях жест. Те ни обичат абсолютно и безусловно, такива каквито сме, подчиняват ни се и ни зареждат с положителни и благородни емоции и мисли.

5. Продължителното умствено напрежение и безсънието, особено подкрепено от стимулиращи средства – кафе, кола, тонизиращи напитки и дори витамини, почти сигурно води до изчерпване и до срив, последвани и от по-сериозни последици и усложнения. Всичко се плаща на този свят! Природата не може да бъде излъгана за дълго. Всичко, което е прекалено, е вредно.

Моят над 40-годишен опит в неврологията показва: по-лесна е профилактиката у вече преживели мозъчен инсулт (третична профилактика). Те са се докоснали до голямото нещастие и тяхната мотивация, цялостната им житейска философия и поведение вече са настроени и възприемчиви за рационални съвети, но тогава вече е късно! Тази профилактика е по възможностите само на висококвалифицирани и знаещи невролози, защото трябва да се познават всички ефективни новости в областта на лечението и рационалната профилактика на мозъчните инсулти.

Трябва да се учим от успелите хора в напредналите и цивилизовани страни. Те изглеждат добре и са здрави и работоспособни, защото отделят достатъчно време и средства за здраве, докато са още здрави! Здравето на здравите е най-важното днес в напредналите страни. Това направление се нарича промоция на здравето и то утвърждава правилото, че стилът и начинът на живот са предопределящи в голяма степен за здравното и социалното благополучие на всеки член на съвременното общество. Доказано е научно, че образованите хора първи разбират значението на вредните навици и привички и сами се отказват от тях, тъй като нямат време да боледуват и да губят сили, време и пари за лечение на предотвратими болести. Смъртността и болестността от тежки инвалидизиращи болести е по-ниска у образованите хора, отколкото сред необразованите и незаинтересованите от здравето си.

Доц. д-р Борислав Герасимов, дм,
консултант МБАЛ „Софиямед“ - София;
Републикански консултант по спешна неврология към МЗ
GSM: 0888-56-56-88

 

Сподели във Facebook