Тъпата болка в кръста е повод да обърнем внимание на бъбреците

Д-р Донка Иванова е нефролог в ДКЦ 1 в Стара Загора. Лекува пациенти с различни бъбречни заболявания, както и с някои възпаления на пикочния мехур. В кабинета извършва ехографски прегледи.

Заболяванията на бъбреците се делят на две основни групи -  пиелонефрити (възпалителен процес) и гломерулонефрити (автоимунни). Пиелонефритите могат да бъдат остри или хронични и обикновено са резултат от някакво възпаление. В над 70% от случаите причината е бактерията Eшерихия коли (Escherichia coli), а по-рядко се дължат на Клебсиела (Klebsiella) и Псевдомонас (Pseudomonas).

Всеки един възпалителен процес може да доведе до пиелонефрит, като това особено важи за вирусните инфекции. Съществуват и някои други предразполагащи фактори: вродена аномалия, двоен бъбрек, по-дълъг уретер или ниско разположение на бъбрека. Те благоприятстват уростазата (застой на урина) и оттам - развитието на инфекции. По-късата уретра също е рисков фактор за възпаления, които се разпространяват в пикочния мехур, а впоследствие и към бъбрека. Всяко едно състояние, което е свързано с намален имунитет, може да предизвика срив на имунната система и да доведе до инфекция.

Тъпа болка в областта на пояса, съпътствана с втрисане, понякога с по-често или със затруднено уриниране, трябва да накарат човек да се замисли за евентуална уроинфекция и да се насочи към специалист. Ако пациентът има високо кръвно налягане, придружено от промяна в цвета на урината, поява на отоци на крайниците или сутрешни отоци на очите, необходими са изследвания за гломерулонефрит, което има разновидности. При наличие на кръв в урината, също придружена с високо кръвно налягане, пациентът трябва да се насочи към нефролог, за да се изключи т. нар. бъбречна поликистоза или туморно образувание.

Поставянето на диагнозата включва обичайните параклинични изследвания. В практиката си разполагам с ехограф. Той помага изключително много да се ориентирам на кое заболяване отговарят симптомите. Допълнително могат да бъдат направени скенер или ЯМР и по-рядко се назначават нефрографии или сцинтиграфии.

След като се постави точната диагноза, се пристъпва към лечение. При възпалителен процес се започва с антибиотична терапия, евентуално обезболяващи медикаменти. Дават се препоръки за режима, съобразени с основното заболяване. След основния курс на антибиотично лечение изписваме лекарства, които повишават имунитета към бъбречни заболявания, както и фитопрепарати.

Пациентите с хронични пиелонефрити се диспансеризират. По препоръка на здравната каса трябва да идват на преглед два пъти в годината, като се правят изследвания на урината и ехография. Те се проследяват до края на живота. Острите пиелонефрити се следят в рамките на 6 месеца, за да се види дали има някакви прояви и дали процесът ще хронифицира. Хроничните гломерулонефрити също подлежат на диспансеризация и се проследяват до живот.

Препоръката ми към пациентите е да се пазят от простуда и остри вирусни инфекции, да не се излагат на резки температурни промени – от топло на студено. При жените много важна е личната хигиена. Заради по-късата уретра те са предразположени към инфекции.

Препоръчвам също така да се пият достатъчно течности. В противен случай урината, която се отделя, е концентрирана. Това води до образуването на камъни в пикочните пътища, които са източник на инфекция.