.jpg)
Тайнствата на човешката енергетика
В природата протичат неизброимо количество химични взаимодействия. За осъществяването на всяко от тях реагиращите вещества трябва да притежават определена минимална енергия, наречена от шведския химик Сванте Арениус активираща енергия. Огромна част от тези процеси протича при висока температура. Пример за това е кулинарната обработка, която обикновено се извършва при температури от 100 до 2200С. В живите организми обаче подобни температури са немислими, тъй като човешкото тяло се състои главно от белтъчни вещества, които денатурират (губят свойствата си) при 700С.
И тук Създателят е намерил елегантно и просто решение – многобройните взаимодействия в тях протичат с участието на т.нар. биокатализатори (ензими), които чувствително понижават активиращата енергия, ускорявайки до един милион пъти скоростта им. В човешкия организъм постоянно действат няколко хиляди вида ензими, които способстват за протичането на безброй взаимодействия, поддържащи жизнените процеси в него. И все пак за осъществяването на всички процеси в живите организми, в т.ч. и в човешкия, е нужна енергия. Даже по време на сън човешкото тяло консумира значително количество енергия (520 ккал, т.е. 2176 kJ) – за работата на сърцето, дихателните органи, бъбреците, мозъка и пр.
Откъде човешкото тяло набавя нужната му енергия?
Това е въпрос, който вълнува учените от столетия. Макар, че в наши дни много от тайните на човешката енергетика вече са разкрити, все още не всичко в този сложен лабиринт от гениално замислени решения е докрай изяснено. В края на XVIII век французинът Антоан Лоран дьо Лавоазие изказва мисълта, че храната е онова „гориво”, което доставя нужната енергия на човешкия организъм. Около век по-късно знаменитият немски химик Юстус фон Либих назовава имената на съставките на това „гориво” – въглехидрати, белтъчини и мазнини. В края на XIX век, изгаряйки тези вещества в т.нар. калориметър, американският химик Уилбър Атуотър пресметнал, че въглехидратите и белтъчините отделят 4 ккал (16,7 kJ)/г, а мазнините – 9 ккал (37,7 kJ)/г. С тези стойности науката оперира и в наши дни. Друг е въпросът, че
процесите в човешкото тяло протичат при температура около 370С,
което означава, че посочените стойности имат единствено и само ориентировъчно значение. Тъй като човешкият метаболизъм е невероятно сложен феномен, към настоящия момент няма по-разумно предложение за оценка на енергетичния добив на споменатите източници на енергия. Т.е. и куцият кон все пак е някакво транспортно средство...
Диетолозите изясниха, че балансираният състав на храната е основен фактор за поддържане на хомеостазата и осигуряването на необходимата жизнена енергия. След известни спорове с консенсус беше постулирано съотношението между въглехидрати, белтъчини и мазнини – 55% : 30% : 15%. Логично е, че в зависимост от начина на живот, т.е. разхода на енергия, това съотношение следва да се измени.
Изключително важна роля за добрата кондиция на човешкия организъм, както и за добива на енергия, играе дишането, осигуряващо нужния кислород за „изгарянето” на изброените „горива”. Дългият престой пред телевизора или компютъра чувствително намалява интензитета на дихателния процес, което води до понижаване на енергетичния потенциал на организма, до вялост и отпадналост. Базов фактор за възстановяване на човешкия организъм и за запасяването му с витална енергия е здравословният сън. Ключа към него държи хормонът мелатонин, който организмът започва да секретира в кръвния ток с настъпването на здрача. Именно мелатонинът напомня на мозъка, че е време да се стартират всички възстановителни процеси в човешкото тяло и то да премине на икономичен енергиен режим.
И все пак кой е материалният носител на енергия в клетките на човешкия организъм,
който „финансира” този невероятен брой метаболитни процеси? Той е открит през 1929 г. от немския биохимик Карл Ломан в чернодробни и мускулни екстракти. Представлява сложно съединение – нуклеотид, съставено от азотната база аденин, петвъглеродния монозахарид рибоза и три остатъка на фосфорна киселина, последните свързани помежду си чрез макроергични (високоенергийни) химични връзки. Пълното му наименование е твърде респектиращо – аденозинтринуклеотидфосфат, съкратено АТФ. При разкъсването на всяка от двете макроергични връзки се освобождава значително количество чиста химическа енергия, която играе роля на своеобразна енергийна валута в клетките на човешкото тяло.
За едно денонощие човешкият организъм продуцира около 70 кг АТФ!
Наличното количество от това сложно съединение в организма, което е в режим „stand by” (готовност), е минимално – едва около 84 г, осигуряващо само няколко секунди усилена работа. Т.е. АТФ не се депонира в човешкото тяло и представлява единствено доставчик на енергия – там където тя е необходима на организма. За продължаване на доставката на енергия организмът незабавно задейства сложна система за възстановяване на изразходваните молекули АТФ. Следващите около десетина секунди енергийните потребности се покриват от АТФ, който се регенерира с участието на креатин фосфата, открит в началото на миналото столетие от английските учени Грейс и Филип Егелтън от Кеймбриджкия университет. Неговите запаси също не са големи, поради което в организма се задейства процес на т.нар. фосфорилиране на креатина до креатин фосфат.
Това предполага наличие в организма на достатъчен запас от аминокиселината креатин,
която се съдържа в животинските продукти – месото, рибите, млякото. Може да се синтезира и от организма от аминокиселините глицин, аргинин и метионин, което предполага присъствието на оптимално количество белтъчни вещества в хранителния рацион.
При натоварване до три минути организмът задейства т.нар. анаеробно (без участието на кислорода) непълно разграждане на глюкозата, в което като краен продукт се получава млечна киселина. По-нататъшното физическо усилие води до подключване на по-мощна система за регенериране на молекулите на АТФ – аеробното (с участието на кислорода) „изгаряне” на глюкозата и липидите. При този процес разграждането на глюкозата е пълно (до вода и въглероден диоксид) и осигурената енергия е 19 пъти повече от тази при анаеробната гликолиза.
При разграждането на триглицеридите (основната съставка на липидите) се освобождава колосална енергия,
но този процес изисква много повече кислород и затова организмът първоначално избира утилизирането на глюкозата в кръвта и гликогена в черния дроб и мускулите и едва тогава „посяга” към триглицеридите. За денонощие една молекула АТФ се разпада и ресинтезира близо 3000 пъти!
В регулирането на сложния процес на енергообмен в човешкия организъм дейно участие, като своеобразни регулировчици, вземат различни жлези с вътрешна секреция. На първо място това е щитовидната жлеза, която, образно казано, определя скоростта на действието на организма. Нещо като педала на газта в автомобила. Активната жлеза може да доведе до енергийни разходи, превишаващи внесената енергия чрез хранителните вещества. Това води до използване на вътрешните запаси на организма, в т.ч. и на мастните депа.
Недостатъчно активната щитовидна жлеза не насочва метаболизма към продуциране на енергия,
а към натрупване на значително количество мастна тъкан. Организмът е с понижени физически сили, вял и немотивиран. Надбъбречните жлези действат като фитил към взривно устройство. При гняв, страх или силна възбуда те изхвърлят в кръвния ток залп от енергия. Ако тя се изразходва (бягство, бой с противник) – добре, но ако се затаява в организма, има неприятни последствия – сърцебиене, повишено кръвно налягане, ускорено дишане и пр.
Половите жлези също имат отношение към енергетиката на човешкото тяло. В определени случаи продуцираната с тяхно съдействие енергия организмът насочва към романтични цели, а в други – към съзидателно творчество.
Безспорно е, че един от най-благодатните и най-мощни стимули за освобождаване на жизнена енергия в човешкия организъм е позитивното мислене, позитивната настройка. Те дават криле на организма, той е преизпълнен с енергия и ентусиазъм, които струят от всяка негова клетка.
