Трезви размисли за махмурлука

Без съмнение алкохолът е едно от забележителните открития на човечеството. За съжаление на благодарните потомци историята не е съхранила името на първооткривателя на огнената течност. Затова пък достоверно е известно това на създателя на първия дестилационен апарат за нейното получаване – гръцкият алхимик от III век Зосим от Панополис от прочутата Александрийска школа.

Всъщност идеята си той „заимствал” от изображения на дестилационни апарати по стените на храм в град Мемфис – древната столица на Египет. Т.е. най-вероятно арабите първи са открили тайнството на дестилационния процес. Апаратът, описан от гръцкия алхимик, бил усъвършенстван от Жабир бин Хаян – придворен алхимик на великия халиф Харун ал Рашид, известен с прозвището си Справедливия.

Описание на дестилационния процес и получаването на алкохола се съдържа и в записките на персийския алхимик, лекар и философ от IX – X век Ар Рази, по-известен с името Абубатер, чиито трудове били преведени на латински и получили широка популярност в Стария континент. Тъй като Коранът забранява употребата на алкохолните напитки, откритията на арабските алхимици не намират особено приложение по тези земи.

Най-вероятно идеята за получаване на изгарящата течност достига до Европа чрез рицарите кръстоносци, воювали за освобождаването на Светите земи от неверниците. В Европа първото съобщение за получаването на алкохол – т.нар. spiritus vini (дух на виното - лат.), е дело на Арно дьо Вилньов – алхимик и един от най-прочутите лекари в края на XIII век. Получения винен дестилат той използвал за приготвяне на настойки от множество лечебни растения,

които широко и с голям успех прилагал в своята практика.

Що се отнася до процеса ферментация, при който с усилията на т.нар. винени дрожди простите въглехидрати се превръщат във въпросния алкохол, той е бил известен на човека преди не по-малко от 8000 години преди новата ера. Очевидно чрез този магически процес от различни плодове и мед древните са получавали най-разнообразни, съдържащи алкохол напитки, които навлизат трайно в бита на почти всички народи по света. Колкото и да е странно, историята на тези напитки е неразривно свързана с божиите служители – монасите.

Може би с чисто комерсиална цел в светите обители закипява усилена работа върху създаването и усъвършенстването на редица технологии за получаване на съдържащи алкохол напитки. Кой знае защо на получаващия се от ферментиралите плодове дестилат френските монаси дали интригуващото и богоугодно наименование eau de vie (вода на живота – фр.). Че тази „вода” играе невероятна роля в живота на целокупното човечество спор няма... Така зад дебелите манастирски стени се родили редица напитки, които покоряват света – шампанското вино, сидърът, калвадосът, арманякът, конякът и др.

Секретът на невероятното разпространение на съдържащите алкохол напитки и тяхната масова консумация

се дължи на удивителната им способност да разкрепостяват и сгряват душата и тялото, да отгонват тъжните мисли, да извикват прилив на енергия и да повеждат съзнанието към райски видения. Хората пият от радост и от мъка, за да снемат стреса или да се откъснат от тегобите на всекидневния живот, изпълнен с напрежение и проблеми.

Във всички случаи обаче увлечението по тези напитки води до един единствен резултат – махмурлук, особено състояние на тялото и духа на сутринта след снощната вакханалия.

Състояние, в което със собствени ръце би удушил и Зосим от Панополис, и арабските алхимици, и Арне дьо Вилньов,

ведно с френските монаси, по чиято вина си принуден да изтърпиш всичко, събрано в тази многозначеща дума – махмурлук. Който не е изживял това състояние, не може да си представи всички невероятни мъчения, на които е подложено съзнанието, тялото и душата на потърпевшия.

Трудно е да се изброят всички физиологични процеси, които водят до това състояние – обща интоксикация, повишена диуреза (нерядко съпроводена с енуреза, понашему – напикаване), обезводняване, хипогликемия (понижение на съдържанието на глюкоза в кръвта), нарушения в дейността на нервната система, водещи до еуфория, агресивност, понижение на самоконтрола и т.н., рязко спадане на жизнения тонус, понижение на рН на кръвта (ацидоза)  и пр. Скорошни изследвания показват, че повишената консумация на етилов алкохол води и до извеждане от организма на значителни количества магнезий, което нарушава калциевия баланс в организма и отключва редица пренеприятни усещания – ужасяващо главоболие, мускулна слабост, аритмия, потене, втрисане. Конфузната полова слабост и неудържимите пристъпи за ревизия на съдържанието на стомаха допълват картината. За всички тези процеси основна вина има етиловият алкохол.

Клетките на човешкия организъм не са в състояние да усвояват това вещество, затова с него се заема неговата специализираната лаборатория – черният дроб. Той разполага с двустадийна система за инактивирането му, опираща се на действието на два ензима – алкохолдехидрогеназа, която превръща етиловия алкохол в ацеталдехид и алдехиддехидрогеназа, трансформираща последния в оцетна киселина.

Оцетната киселина охотно и безпрепятствено се утилизира от организма и служи като източник на енергия за редица синтези –

на протеини, липиди и въглехидрати. Чрез тази система организмът инактивира и усвоява 80-90 % от постъпващия алкохол. В готовност да помогнат са още две ензимни системи, които преработват останалата част. И докато количеството на постъпващия в организма алкохол е малко (20-30 мл чист алкохол), той се справя отлично с неговата преработка. Установено е, че организмът е в състояние да инактивира до 10 г алкохол за час. Т.е. ако се пие бавно и умерено, определено ще се избегне срещата с ужасния махмурлук.

Проблемите настъпват, когато на организма е натрапено значително количество етилов алкохол.

Тогава системата за неговото разграждане се „задъхва” и в кръвта рязко нараства съдържанието ацеталдехид, който алдехиддехидрогеназата не смогва да превърне в оцетна киселина. А по своето токсично действие това вещество превъзхожда от 10 до 30 пъти етиловия алкохол...

„Бонус” към описаните въздействия на етиловия алкохол върху страдащия от махмурлук са т.нар. конгенери – съпътстващи го вещества в спиртните напитки, които им придават специфичния и характерен аромат и вкус. Към конгенерите се отнасят фузеловото масло, танинът, метанолът, различни ароматни вещества и др.

Фузелово масло е събирателно название на букет от токсични съединения, които кипят от ферментиралата среда

при температура над 78,10С. В състава на фузеловото масло влизат изоамиловият (около 60% от общото му съдържание), пропиловият, изопропиловият, амиловият, изобутиловият и редица други висши алкохоли и естери, както и фурфуролът. Леталната доза фузелово масло е около 14 мл, а в половин литър домашна ракия нерядко се съдържа една трета от това количество. Азбучна истина е, че колкото по-високо е съдържанието на конгенери в напитката, толкова по-страшен и продължителен е махмурлукът. Освен сериозно допълнително насищане на махмурлука с негативни преживявания, фузеловото масло определено способства и за развитието на цироза на черния дроб. Токсичното действие на метиловия алкохол е добре познато и не се налага неговото осветляване.

Захарта задълбочава ефектите на махмурлука, затова сладките питиета (коктейли, ликьори, десертни вина) имат лоша слава

сред попийващите си. Подобен ефект имат и силноароматните питиета (мастика, мента, джин, вермут), както и тези с високо съдържание на танин, които на мнозина са оставили спомени за цял живот. Затова, не без основание, опитните пиячи предпочитат чистите напитки – качествена водка например.

Установено е, че склонността към махмурлук е както расово, така и генетично закодирана в човешкия организъм. Светловласите и светлооките са по-склонни към махмурлук и при тях той протича по-тежко, отколкото при тъмнокосите и чернооките, факт, свързан със способността на организма да продуцира ензима алкохолдехидрогеназа.

А дали ще се задържите по-дълго време прав край масата зависи от натрупания „генетичен опит”, т.е. от това колко и как вашите предци са общували с огнените напитки.