Тропическите болести се местят на север
С д-р Ангел Кунчев разговаря Галина Спасова
Д-р Ангел Кунчев е главен държавен здравен инспектор, от 20 години се занимава с противоепидемичен контрол и надзор на заразните болести. Редовен гост в медиите, щом се зададе епидемия или има опасения за здравето на големи групи хора. Казва, че липсата на доверие и разбиране е ключов проблем, когато нещо се организира на популационно ниво, а с тази липса се среща всекидневно.
- Д-р Кунчев, за какво точно отговаря главният здравен инспектор?
- Длъжността е сравнително нова, създадена от законодателя с идеята да има една висока позиция, която да не зависи от политическите промени, за да има някаква стабилност, приемственост. Отговарям за всички дейности, свързани с общественото здраве - там където мислим не за отделния човек, а за обществото като цяло. В 90% от случаите тези интереси съвпадат. В системата на общественото здраве влизат районните здравни инспекции и трите центъра - по обществено здраве и анализи, по заразни и паразитни болести и по радиология и радиационна защита. Системата не е малка, добре е структурирана, но през последните 15-20 години поради видимо неглижиране изгуби много кадри, изостана технологично. Ние отстъпваме от това, което много страни се стремят да постигнат. Няма друга система, която да е преживяла толкова жестоки окастряния - с 50-55%. Болезнен фактор е и заплащането. С последното повишение на минималната заплата има районни здравни инспекции, в които 20-25% от хората вече са на минимална заплата. И не може да се различи трудът на шофьор, охрана, санитарка, лаборант… Ако иска държавата да има такава система, тя не може да я остави на самотек, гибелно е.
- „Ако иска“ е абсурдно за дейности, безусловно част от националната сигурност.
- Знаете ли, когато една система е ефективна, скромна и работи, тя не се забелязва – и така трябва да бъде. Малко хора знаят, дори на централно ниво, с какво се занимаваме. А обемът е широк – като започнем от огромния внос на индустриални химикали (уведомяваме токсиколозите, за да знаят как да реагират при нови вещества), цялата дейност по дезинфекция и дезинсекция, по охрана на труда, микробиологични и вирусологични изследвания, опазване от внос на карантинни болести, реакция при възникване на епидемии, контрол върху вноса на заболявания, които от години не сме имали (както бруцелоза, туларемия), целия процес на внос и разпространение на ваксините и т.н.
- Коя потенциална ситуация Ви плаши най-много?
- Най-драматично е да възникне непознато заболяване. Това важи както за заразните болести, така и за ситуации с използване на токсичен агент, изтичане на радиоактивност… Контролираме радиоактивните материали, използвани в медицината. В последно време тя се развива технологично основно в тази област, а дозите, които работещите получават, са сериозни. Мнозина си мислят, че колкото е по-нов апаратът, дозата е по-малка. Но не е така – за да бъде много прецизен, той използва лъчи, носещи повече енергия. Вече готвим промени в някои клинични пътеки, които може би правилно навремето така са замислени – примерно всяка пневмония да е с рентгенова снимка, - но в практиката това води до събиране на доста голяма доза за пациента. Предлагаме това да става по преценка на рентгенолог. Трябва да имаме предвид, че радиоактивност се акумулира и от много други източници.
- Докъде стигна програмата за въздействието на радона?
- Оказа се, че имаме жилища и обществени места, в които излъчването на радон е голямо (особено на приземни и първи етажи). Ако не се спазват някои инженерни методи за облицовката или пък за по-често проветряване, се достигат опасни нива. Заложили сме на различни обекти в градове и села (близо 1000) индикатори, които след 6 месеца отчитаме. Оказва се, че съществуват райони със сериозни проблеми, в които е имало и рудници за радиоактивни материали. Крайната ни цел е да изготвим планове в помощ на проектантите. Най-важно е хората да знаят какъв е ефектът върху здравето им.
- Как се контролират излъчванията на различните антени – не само на мобилните оператори?
- Получавам много жалби. В повечето случаи страховете не са оправдани. Най-често хората се притесняват, ако антената е над главите им – което е най-безопасно, антените излъчват под формата на фуния.
- Ако смятаме, че жилището ни или детската градина попадат във „фунията“, към кого да се обърнем и колко струва?
- Към РЗИ. Ако те имат нужда от допълнителна апаратура, екип на Центъра по обществено здраве пътува постоянно из страната и прави точно тези замервания. Цената на услугата не е недостъпна. В момента се опитваме с швейцарска помощ да изградим система, която при въвеждане на адрес да дава информация за местоположението на антените, мощността им, какъв радиус покриват, границите, в които са опасни.
- Бежанците и мигрантите също влязоха сред вашите приоритети.
- Огромна работа се свърши за година и половина - две, на моменти в някои от големите центрове имаше по 6-7 хил. души. Първата ни грижа беше здравното обслужване на място и да не допуснем рискове по внос и разпространение на заразни болести. Въпреки че контингентът, който идваше от Сирия, не беше особено рисков. При идващите от Африка по-често срещаме екзотични болести, от Югоизточна Азия - паразитози. Бяха извършени хиляди микробиологични и вирусологични изследвания, особено напрегнато беше, когато възникна случай на полиомиелит в Сирия.
- В същото време точно когато очакваме все повече от него, Центърът за заразни и паразитни болести направо загива.
- Със средна заплата от 500 лв. центърът почти всеки месец губи подготвени специалисти. Там са 14 стратегически лаборатории, единствени в страната. Трябва най-сетне да се осъзнае важността им за общественото здраве. Никоя частна лаборатория няма да харчи, за да поддържа готовност да изследва холера, антракс, бруцелоза… Това е задължение на държавата и тя би следвало поне минимално да го поддържа. Трябва да запазим системата боеспособна. Изкривиха се много нещата. Под здравеопазване вече 15 години се разбира каса, аптеки, болници, преговори, недостиг… В Западна и Централна Европа последното нещо, с което се занимава Министерството на здравеопазването, са болниците. Има си каса, тя е платец, правиш наредбите и толкоз.
Най-често хората се притесняват, ако антената е над главите им – което е най-безопасно, антените излъчват под формата на фуния
- Как гледате в бъдещето - от Вашата позиция?
- Най-голямото предизвикателство е промяната на климата и очевидното му влияние върху човешката патология, което става все по-осезаемо от година на година. Преместването на границата на тропическите болести все по на север е факт. Кога преди сме знаели как да разпознаем (и в учебниците не го пише!) треска чикунгуня, която предизвиква епидемични взривове в Италия, или западнонилски енцефалит, който се срещаше само в Египет и на юг? Маларията е в Гърция, на нашите граници. Местна, не говоря за внесена, каквато има винаги. Помните, в дневния ред на срещата на Г-7 в Германия две от петте точки бяха посветени на здравеопазването: влиянието на климатичните промени и антибиотичната резистентност. Светът си дава сметка, че тези огромни, трудно решими проблеми ще ударят човечеството с цялата си сила. Ако не се създадат нови антибиотици, до 5-6-10 години няма да има с какво да лекуваме. Дори и тези антибиотици, които имахме като стратегически, за краен случай, вече не вършат работа.
- Последен, злободневен въпрос – за кой тип грипен вирус се готвим?
- Моите очаквания бяха да не е свинският грип, но той не изчезва от сцената. В момента в Западна Европа 80% от всички А вируси са на свински грип. Възможно е това да се промени, често се случва. Но трябва да си спомним характеристиката на свинския грип – той засяга повече младите и при тях протича тежко. Бързо се развива дихателна недостатъчност и пневмония и затова е много важно рано да се включат антивирусни препарати и да започне болнично лечение. В Западна Европа отново се наблюдава това, което знаем от предишни сезони – засягат се предимно хора с наднормено тегло и бременни. Обикновено грипът идва от Запад - и сега най-висока заболеваемост има в Холандия, Португалия, Финландия. Но има и епидемия в Иран, Турция, Израел. В различните години щамовете атакуват с усложнения различни системи. Понякога доминират пораженията върху нервната система, друг път – върху сърдечносъдовата. Говорим за най-тежките случаи, които са под 0,5%. Зависи от конкретния щам, който е рано да прогнозираме в момента. Но все пак най-разпространено усложнение е пневмонията - тя е типична вирусна.