Цветотерапията – новата надежда в лечебната практика

Колко унил, мрачен и потискащ би бил светът около нас без неговите красиви багри, които извикват радостни чувства, вдъхват оптимизъм и зареждат организма с живителна енергия. Учените са категорични - освен че многократно разширява информативните възможности на зрителния анализатор, цветното виждане оказва безспорно влияние върху психо-физичното състояние на човешкия организъм и представлява мощен регулатор на настроението и поведението на всеки човек.

Невероятната възможност да виждат света в багри хората дължат на изключително сложна система от оптични устройства и специфични рецептори, които трансформират електромагнитното лъчене на т.нар. видима светлина в нервни импулси, които се разчитат от определен участък на мозъка. Човешкият организъм е така устроен, че за неговото нормално съществуване е необходимо 80% от постъпващата в мозъка информация да бъде предоставена от цветното зрение. Една трета от сивото вещество на мозъка е натоварена с разшифроването на нервните импулси, свързани с възприеманитe от очите множество цветни оттенъци. През 1672 г. знаменитият английски учен Исак Нютон разкрива природата на цветовете,

разлагайки с помощта на призма бялата светлина. И макар че тайната на уникалната способност на човека да възприема електромагнитното лъчене и да го трансформира в цветоусещане все още не е напълно разкрита, в общи линии науката е наясно със същността на процесите и действащите лица в тях.

Основен елемент на цветното зрение е ретината – розова мрежеста тъкан, разположена в задната част на очната ябълка. Именно тя е причина за т.нар. червени очи на снимките, при които е използвана светкавица. В ретината са разположени нервните клетки, които възприемат електромагнитното лъчене – колбичките (около 130 милиона) и пръчиците (около 7 милиона).  Колбичките осигуряват дневното и цветното виждане, а пръчиците, чиято светочувствителност е 500 пъти по-висока – сумрачното.

При ниска осветеност отговорни за възприемането на светлината са пръчиците,

които не участват във формирането на цветното виждане. Затова казват, че в здрач всички котки са сиви. В ретината има три вида колбички (S, M и L), чиито максимуми на чувствителността се намират съответно в червения, зеления и синия участък на видимия спектър. При попадането на светлината върху тях се възбуждат и трите вида колбички, но в различна степен, в резултат на което се формира съответният цветен оттенък. При еднакъв интензитет на трите цвята се получава белият цвят.

Това, че цветовете предизвикват определени физиологични процеси в човешкото тяло и оказват сериозно въздействие върху хомеостазата (способността на организма да поддържа важните за жизнената му дейност характеристики), е било известно още в дълбока древност.

Магическата сила на цветовете била използвана в страните на Изтока (Китай, Индия, Персия, Египет)

три-четири хиляди години пр. н. е. В египетските храмове са открити специални помещения, снабдени със съоръжения, разлагащи слънчевата светлина, в които пациентите се къпели в целителните цветни лъчи. Силата на цветотерапията била известна на лечителите на миналото Хипократ, Авицена и Парацелз. Първоначално особен интерес се проявявал към червения цвят, който се използвал за лечение на дребна и едра шарка, скарлатина и кожни заболявания. Редица наблюдения свидетелствали, че под неговото въздействие се ускорявал обривът и се облекчавало протичането на заболяването.

В аюрведичната медицина цветотерапията заема важно място

редом с билколечението, ароматерапията и звукотерапията. През 1878 г. американският лекар и психотерапевт Едуин Бабит публикува забележителния си труд „Принципи на светлината и цвета. Целебната сила на цветовете”. В него ученият отстоява тезата, че причината за въпросното въздействие се корени във факта, че цветовете упражняват влияние не върху мускулите, кръвта или други елементи на човешкото тяло, а непосредствено върху нервната система. През 1954 г. ученият анатом доктор Бехер доказва, че между очите и вегетативната нервна система съществува пряка връзка, осъществявана извън човешката воля. А както е известно,

именно вегетативната нервна система е отговорна за регулирането на съкращенията на сърцето, пулса,

дишането, отделянето на хормоните и редица други жизненоважни физиологични процеси в човешкото тяло. Освен това вегетативната нервна система е пряко свързана с психиката и метаболитните процеси в организма. Любопитно е, че освен чрез очите цветовете, т.е. електромагнитното лъчене, въздейства и чрез... кожата.

В средата на миналия век, анализирайки въздействието на 4500 цветови оттенъци върху човешката психика и самочувствие, швейцарският психолог Макс Люшер установил, че най-значим ефект се наблюдава при осем от тях – четири основни (син, синьо-зелен, оранжево-червен и светложълт) и четири допълнителни (виолетов, кафяв, черен и сив). Ученият стигнал до категоричния извод, че

съществува пряка връзка между психическите и личностните качества на всеки индивид и неговите цветови предпочитания.

Въз основа на своите наблюдения Люшер създал тест, който в наши дни влиза в тройката на най-точните психотестове. За оценка на психо-физическото състояние и перманентните свойства на личността към него прибягват както лекари психотерапевти, така и психолози и работодатели в крупни компании. Същността на теста на Люшер е проста – от набора от изброените цветове следва да се избере най-приятният, след това по-малко приятният и т.н. – до най-непривлекателния. Въз основа на получените резултати се прави подробна психологическа и личностна характеристика на тестирания.

И все пак как различните цветове влияят на човешкия организъм?

Многобройни наблюдения показват, че червеният цвят ускорява пулса и дишането, повишава артериалното налягане и действа възбуждащо на организма, зареждайки го с живителна енергия. Розовият цвят извиква чувство на лекота, нежност и любов. Оранжевият пробужда чувства на радост, веселие и благополучие. Действа благотворно при депресия, апатия и загуба на апетит. Жълтият цвят се смята за най-оптимистичен – извиква весело и приповдигнато настроение, действа тонизиращо на нервната система и вътрешните органи. Зеленият цвят се характеризира с подчертан антистресов ефект, действа успокоително и освежаващо, премахва умората и лошото настроение. Синият цвят извиква усещането за прохлада, действа успокоително, при това в по-висока степен от зеления. Противодейства на възпалителните процеси, помага при главоболие и нарушение на съня.

Виолетовият цвят действа отпускащо, понижава психическото напрежение и

способства за концентриране на вниманието. Кафявият цвят извиква чувство на стабилност и сигурност, но понякога предизвиква потиснатост и непонятна тежест. Черният и белият цвят са неутрални цветове и тяхното въздействие е незначително. Като правило черният цвят действа потискащо, тъй като се асоциира със смъртта и с редица нелицеприятни човешки чувства (черна магия, черна омраза, черна завист). Той създава чувство на обърканост и несигурност. Белият цвят действа оздравително на нервната система, съдейства за възстановяване на нервните тъкани и очистване на организма от шлаките. Съществуват редица наблюдения, че той способства за повишаване на имунитета, подобряване на настроението и премахване на есенната и зимната депресия.

Към настоящия момент са известни над 300 заболявания, които се повлияват от цветотерапията.

В медицинските среди се формира устойчиво становище, че цветотерапията  е едно от най-перспективните направления в лечебната практика. Някои авангардни специалисти имат смелостта дори да твърдят, че ерата на химиотерапията вече остава в миналото, а на преден план излиза цветотерапията. Според тях мозъкът възприема цветовете така, както стомахът храната. И както понякога на нас страшно ни се приисква да си похапнем нещо определено, така и на тялото ни периодично е нужен определен цвят, който съдейства за възстановяване на нарушеното равновесие в хомеостазата.

Любопитни наблюдения сочат, че водата, престояла в съд с определен цвят, също придобива способността да въздейства върху психо-физичното състояние. Например водата, съхранявана в съд със син цвят, е в състояние да тушира раздразнението от разразил се конфликт или дори да го предотврати.

Изключителна полза „синята” вода показва например при очаквано посещение на тъщата. Постарайте се още в началото да ѝ предложите от тази вода и обезателно върху синя покривка. След като, затръшвайки вратата, тя си отиде, непременно изпийте цялото останало количество вода – хем в някаква степен ще възстановите душевното си равновесие, хем ще се заредите за втория тур – разговора с любимата половинка, който неминуемо ще последва.

Сподели във Facebook