.jpg)
У нас честотата на кожния рак е недопустимо висока
Д-р Елмира Павлова, онкодерматолог, пред в. „Животът днес”:
През последните 5-6 години ракът на кожата е второто по честота онкологично заболяване след рака на гърдата при жените и на белия дроб при мъжете. Смятам това за недопустимо, защото кожата е най-големият ни орган, най-лесен за наблюдение и диагностика. Ако примерно човек има едно розово петно, то не дава никакви оплаквания.
Много от общопрактикуващите лекари лекуват този вид образувания за екзема, с локални кортикостероиди (абсолютна грешка!) или с локални антибиотици. Кожните тумори първоначално не предизвикват субективни оплаквания. Те започват като червено или розово петно, раничка, която секретира, образува коричка. Започне ли да кърви, туморът е твърде напреднал. Когато едно кожно заболяване не бъде излекувано примерно в рамките на 6 месеца, то правилото е задължително да се направи биопсия, морфологично типизиране, за да се определи адекватно лечение.
Хубавото е, че през последните години поради изобилната информация в медиите и в интернет много млади хора отиват при специалист за диагностика и профилактични прегледи на бенките си, без да имат оплаквания. Наскоро например едно момиче дойде заради бенки на гърба. При прегледа на цялото тяло се установи меланом на крака. Но хората между 50- и 60-годишна възраст не правят профилактични прегледи. Рискови са бенките, локализирани по дланите и ходилата, по пръстите на ръцете и краката, понеже са на травматични места. Към тези бенки трябва да се подхожда с особено внимание. В Европа се отстраняват хирургично.
Немеланомните кожни карциноми като цяло се делят на базоцелуларни и спиноцелуларни. Има и много други, по-редки са, но не трябва да се изключват. Често са с цвета на кожата и не предизвикват оплаквания. Най-безобидните са базоцелуларните карциноми - те не дават метастази, но ако човек си ги „отглежда”, дълбаят навътре, могат да засегнат подлежаща кост. За жалост, имали сме такива пациенти и в този случай може да има летален изход. Рядка форма, но съществува. Така че не трябва да се игнорира базоцелуларният карцином.
За щастие за лечението му разполагаме и с препарат за локално приложение. Обикновено го предпочитат възрастни пациенти, хора с хронични заболявания, с пейсмейкъри. Млади хора, които имат базоцелуларни карциноми и не желаят оперативно отстраняване, също предпочитат този метод. С този локален препарат се съкращава периодът на лечение. Като страничен ефект може да се получи зачервяване, кървене.
Обяснявам на моите пациенти, че този медикамент уврежда раковите клетки. Необходимо е подлежащата отдолу здрава кожа да „избута” болната и затова се получава това кървене и секретиране. Но трябва пациентът да има доверие в лекаря, за да продължи терапията. Напълно лечими са базоцелуларните карциноми. Може би има само два случая, при които се получи рецидив. Аз лично не бих препоръчала лъчетерапия за лечение на базоцелуларен карцином. Защото, ако една ракова перла остане от туморчето, след време ще се получи рецидив и туморът започва отново да нараства и да се развива.
Ако пациентът е облъчен, хирургичното отстраняване е много по-трудно, защото раната ще заздравее много по-трудно. Имам пациент с изцяло нарушена от лъчетерапията носна лигавица, от 20 години с множество базоцелуларни карциноми във и около носа, при него няма алтернатива. Болката беше кошмарна, нито можеше повече лъчетерапия, нито бе възможно да се предприема хирургична намеса. След продължително лечение с локален препарат напълно заздравя. Моята препоръка е - има много варианти за подход при базоцелуларните карциноми, преди да се стигне до лъчетерапия.
По света дерматолозите непрекъснато разширяват приложението на този препарат. Той може да се използва за кондиломи, за брадавици, при актиничните кератози, които са преканцероза, за спиноцелуларните карциноми. Това са грапави петънца с люспички, не дават някакви оплаквания. Обикновено актиничните кератози са на фотоизложените участъци от кожата, изключително важно е да се лекуват, защото развиват тумор, който дава метастази.
