.jpg)
У нас онкозаболяванията се откриват късно
Онкологията е творческа специалност
Проф. Галина Куртева ръководи Клиниката по химиотерапия в Националната онкологична болница в София. Там, очаквайки я в коридора пред кабинета, запознанството ни вече е започнало – чрез думите на доверие, благодарност и надежда, които чувам от пациентите й. Казват – винаги имала време и окуражителна усмивка за всеки, а в знанията, опита и всеотдайността й като лекар безпрекословно вярват. Проф. Куртева е автор на над 40 научни труда, в медицинските среди е известна с пословичните си усилия страната ни да има действаща национална програма за ранна диагностика на рака. Смята, че за съжаление не сме близо до тази цел, но си струва да се работи усърдно – защото, открит навреме, ракът е лечим. Препоръката й към Министерството на здравеопазването е – при решенията в която и да е област да се търси най-широко експертно мнение. Впрочем такъв експертен съвет от онколози е създаден с нейно участие, но не е свикван нито веднъж.
С проф. Галина Куртева разговаря Галина Спасова
- Проф. Куртева, да се върнем години назад - защо онкологията е професионалният Ви избор?
- Архитектурата беше моята мечта, но семейният съвет реши друго. Много трудно свикнах със зубраческата медицина, защото обичах рисуването, математиката, малко разпиляна съм... Разпределението по наше време беше задължително, а единственото свободно място във Враца (аз съм от Мездра) беше в онкологията. Тогава, през 80-а, никой не искаше да работи онкология. Това бе за мен ранната школа на общата медицина, имах фантастични учители - д-р Лалов, д-р Георгиева. Няма да забравя думите им при първите ни срещи: „Онкологията е вътрешна медицина и още нещо”. По-късно работих заедно с медици като проф. Христов, доц. Дончев, д-р Кръстева, д-р Христова... От тях научих - човек никога не бива да мисли, че знае всичко, че всичко е прочел, никога да не решава сам, без да вземе мнението на най-близките до него лекари. Онкологията е дисциплина, невероятна като възможност за развитие, за творчество, за надграждане и не на последно място - за експеримент. Защото в нея най-бързо се внедряват новите молекули и се отделят най-много ресурси. Просто защото нашите болни не могат да чакат.
- Дешифрирайте понятието творчество в онкологията – излизане от щампата ли е?
- Абсолютно. Всички в онкологията имаме щампи, но те не са закон. Придържаме се около лечебния модел, но това е една творческа специалност, която в последните десетина години въведе т.нар. индивидуален подход. Има маркери, които определят за кой болен какво лечение е подходящо. И не е далеч времето, когато по този модел ще бъде лекуван всеки болен. Ще дам пример. Чрез дарителска кампания на една фирма получихме възможност да изследваме наши пациентки – прави се генетичен анализ за рак на гърдата и получаваме резултат от САЩ какъв е рискът при всяка от тях болестта да се появи в близките пет години. Защото, реално погледнато, ние тези болни бихме ги оставили без лечение, само на наблюдение, да кажем.
- Това е тестът, след който Анджелина Джоли си премахна гърдите?
- Да. Това са съвсем нови направления. Прицелна и индивидуализирана терапия - това е бъдещето. Иначе онкологията има своя стандарт, който е унифициран за цял свят. Ние го спазваме, вече и с възможностите към него да добавим и индивидуалния подход.
- На наш терен какво не достига? Експертиза, пари, организация?
- Първо трябва да променим мисленето на хората за това заболяване - говорейки, дискутирайки, да напомняме за него и при всеки симптом човек да отива веднага на точното място, в онкологичен център. Днес питах две пациентки в крайно напреднал стадий защо идват толкова късно – вдигат рамене. А говорим непрекъснато – щом забележите нещо нередно, идвате веднага, не чакате две или пет години. Това е смисълът на възпитанието. Трябва да се шуми, да се повтаря, както е по цял свят. Хората да се образоват, да се научат да се грижат за здравето си.
- Немалко, макар и спорадични, програми действат през последните години – няма ли промяна в този пункт?
- Има, но не достатъчно. По програмата „Спри и се прегледай” се явиха много малък процент от тези здрави хора, които бяха поканени. Куцат образователните програми. А в лечебните заведения сме прикачени към т.нар. пътеки и процедури. Никъде в света няма такъв парадокс. Не може едно заболяване да бъде вкарано в рамка, пътека. Ние имаме разход на лекарства, което, разбира се, се поема от касата, имаме разход на труд и издръжка на здравното заведение. По тези три пункта, ако нещо куца, било недостатъчен обем лекарства, осигурени от касата, или медицинският труд, чиято оценка никъде не фигурира, независимо колко е... От тези пътеки, които получаваме, ние трябва да се издържаме, да поддържаме апаратурата и да заплащаме на персонала. Как става? Някои от звената, които са в обема на нашата дейност, са абсолютно недофинансирани. Говоря за огромен обем оперативни интервенции, които няма къде на друго място да се направят и които са абсолютно недофинансирани. Не може за една огромна интервенция да се плати примерно 2 хиляди лева, а пациентът да остане 5 дни в реанимация, които гълтат тази сума и даже тя не стига. А той не може да не бъде опериран, не може да не лежи в реанимация. Мисля, че нашите ръководители са почти магьосници. С това, което получават, успяват освен всичко и нас да ни задържат все още в тези здравни заведения и да си гледаме съвестно и качествено работата. Значи или ние сме магьосници, или те. Или и ние, и те.
- Ракът не е присъда, казват онколозите. Но представата за него като страшна болест остава...
- Трябва да търсим заболяването в ранен стадий. Защото в първи стадий - както на рак на млечна жлеза, на дебелото черво, на белия дроб, на маточната шийка, на простатата, обикновено с оперативната интервенция и допълнително, ако се изисква, хормонална или лъчетерапия лечението е приключило. Докато ако заболяването, както е в повечето от локализациите, които изброих, се намира в трети и четвърти стадий, задължително се прави и лъчетерапия, химиотерапия, хормонотерапия и там вече и ресурсът, който се влага за лечение, е несъизмеримо по-голям.
Докато ние правим опити за въвеждане на скрининг, в Скандинавия отчитат резултатите от 30-годишен скрининг - значимо по-рано се диагностицират повечето от заболяванията.
- Според Вас колко близо сме до такъв скрининг, имаме и опит, макар и изоставен?
- Много сме далеч, на космически години. Аз по принцип съм оптимист. Стартирала е една такава програма, ако остане на този пилотен вариант, нищо добро няма да последва, ако тя не се разшири вече като контингент, който да бъде изследван и лекуван.
- Лечението на рака без съмнение е сред най-големите надежди на човечеството за близкото бъдеще.
- Ще дойде време, когато все повече ще отпадат оперативните интервенции с голям обем, а ще се използват други методи на ранна диагностика, на ранно прицелно лечение, които ще контролират заболяването. Нашата мечта, на медицинските онколози, е заболяването да стане хронично - както диабета и хипертонията. Пациентът да живее с това заболяване, да бъде поддържан с него. В тази посока се работи в онкологията.
- Увеличава ли се броят на онкозаболяванията?
- Категорично. Числата не са пред мен, но между 26 и 27 хил. са били заболелите преди десетина години. Сега са 34 500 годишно. Най-лошото е, че у нас не се променя процентът на късно диагностициране. Докато в страните с реален скрининг, не само на книга, кривата е обърната. Ако при нас петдесет и няколко процента са трети и четвърти стадий при рак на дебелото черво, при тях е обратното.
Причините за увеличаване на раковите заболявания са много. Вредностите, различните замърсявания, които са неизбежни. Има доказателства и за намалената физическа активност и наднорменото тегло като рискови фактори и това е нещо, което напоследък се дискутира много.
- Мислехме, че напънът да се връща пушенето на обществени места вече е стихнал, но пак се мобилизират лобита.
- Това е безобразие. Тъкмо са свикнали хората да пушат на определените места и пак някои ще говорят, че са загубили някакви пари. А живота, който губят млади хора? В тютюневия дим са доказани огромно количество канцерогени и по това не се спори. А за да се докаже нещо, което е в състава на тютюневия дим, като канцероген, смятайте колко експериментални проучвания са проведени.
- Толкова години сте всеки ден срещу страшната болест, срещу паниката от нея... Как издържате, какво Ви помага?
- Трудно можеш да се разтовариш от мъката на хората. Ние сме почти приятели с всички наши болни, познавам семействата им. Но как се разтоварвам? Ходя на ски. Свиря по малко на пиано, чета. Обичам фантастика, също книги за ефекта на съзнанието върху болестта, различни четива, които са извън медицината и над човешкото възприятие. Най-малко гледам телевизия.
- Колко важна при онкозаболяване е психическата нагласа?
- Мъчим се да втълпим на пациентите, че от смелостта в борбата зависи тяхната съдба. Невинаги успяваме. Много зависи от характера на човека. Но знаете ли, лекарите са най-големите психолози за пациентите, защото те са всеки ден до тях. Тези, които ще им помогнат най-добре да излязат от срива на първия контакт с болестта, да им втълпят, че и мисленето може да промени болестта, както пишат много от авторите на четивата, които харесвам. Трябва да мине дълъг период на разговори. А невинаги успяваме, дума да не става. Болните са различни - по култура, по психика, по тип нервна система.
- Молитвата в параклиса на болницата помага ли за изцелението?
- Включително и ние ходим в параклиса. Вярата е нещо странно, голямо, човешката вяра, независимо в какво е. Дали в иконата, която ще помогне, дали в някаква друга чудодейна сила, дали в себе си, дали в този, който е най-близко до теб, в твоето семейство. Така или иначе трябва да я има. Без нея не би могло изобщо да се случи нещо хубаво.
