.jpg)
Учените все по-често поглеждат към водораслите
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Сянката на надвисващата над света глобална хранителна криза, симптомите на която все по-ясно се открояват (недостиг на основни храни и глад в редица райони на света, постоянно повишаващи се цени на хранителните продукти, застрашително увеличаване на населението на планетата, което след 30-40 години се очаква да нарасне с 2,5 млрд. души, недостиг на посевни площи и водни ресурси и т.н.), застави света да мобилизира целия си интелектуален потенциал за търсене на решение на един от най-сложните и най-страшни проблеми, пред които се е изправяла нашата цивилизация. Предложени са множество решения, някои по-скоро фантастични, отколкото реални. Повечето футуролози обаче са на мнение, че решението на проблема следва да се търси във... водните басейни на планетата ни. Както е известно, две трети от нейната повърхност е покрита с вода, обитавана от безброй живи организми, които, пряко или косвено могат да осигурят необходимите хранителни вещества. Особени надежди се възлагат на водораслите, които съставляват около 10% от фитомасата (растителната биомаса) на Земята, оценявана на 2,35 билиона тона (2,35.1012 т), и ежегодно произвеждат 225 млрд. тона безценна органична материя. За сравнение наземните растения, твърде малка част от които се използват за храна, продуцират едва 40 млрд. тона.
Само до преди две-три десетилетия водораслите бяха част от неподражаемата екзотика на Изтока и информацията за техния състав, свойства и физиологично действие беше твърде оскъдна и откъслечна. Нещата обаче взеха коренен обрат, когато през 80-те години на миналия век СЗО установи, че японците са най-дълголетната нация на Земята, а рекордьорите са жителите на провинция Окинава. Причина за този удивителен феномен се оказа необичайната кухня на местното население. Поради липса на достатъчно обработваеми земеделски площи в продължение на хилядолетия за препитанието си то разчитало единствено на даровете на морето и в частност на морските водорасли, които съставлявали съществена част от скромното му меню. Интензивните изследвания на тези необичайни представители на флората доведоха до зашеметяващи резултати, които вдъхнаха сериозни надежди за справяне със задаващата се глобална хранителна криза.
Оказа се, че водораслите наброяват около 35-40 хил. вида, 160 от които от незапомнени времена се използват от различни народи на света. В огромната си част те обитават водните басейни – солени и сладководни, обикновено на дълбочина до 40 м. В тези удивителни растения бяха открити огромен брой и в невероятно благоприятно съотношение ценни нутриенти, като в отделни представители (например в спирулината) те наброяват 2000!
Спирулина е обобщено наименование на т.нар. синьо-зелени водорасли,
които са най-древното растение на Земята с достолепната възраст 3,5 млрд. години. Смята се, че тези микроскопични създания, представляващи всъщност едноклетъчни бактерии, са дали началния тласък за възникването на живота на Земята – от една страна чрез продуцирания от тях кислород, а от друга – поставяйки начало на дългия еволюционен процес на развитие на живите организми.
Изсушената спирулина съдържа до 70% пълноценен белтък (в който присъстват всички незаменими аминокиселини) – няколко пъти повече, отколкото в соята. При това неговата усвояемост достига до 80%, срещу 40% при соята. Наред с белтъчините спирулината е богата и на редица ценни свободни аминокиселини, удивителен набор от витамини – А (25 пъти повече от морковите), В1, В2, В6, В12, Е, както и над 17 каротеноиди с мощно антиоксидантно действие. Тя съдържа полиненаситената, есенциална гама-линоленова киселина от фамилията омега-6, която има важно значение за развитието на менталните способности на новородените, има изключително благоприятно въздействие върху кръвното налягане и нивото на холестерола, облекчава артритните болки и благотворно въздейства върху протичането на редица кожни заболявания. Сладкият вкус на спирулината се дължи на монозахарида рамноза, който
повишава жизнения тонус на клетките на човешкия организъм и има невероятен подмладяващ ефект върху кожата.
В спирулината се съдържа пигмента фикоцианин, който укрепва имунната система, препятства развитието на язви и има антиканцерогенен ефект. Това уникално вещество не е открито никъде другаде на Земята. Синьо-зелените водорасли съдържат и друго „магическо” вещество – фенилетиламин, т.нар. молекула на любовта и щастието. То се синтезира в мозъка от аминокиселините фенилаланин и тирозин след поразяване от стрелите на Купидон. Повишеното му съдържание в кръвта предизвиква чувство на щастие и душевен подем, което е съпроводено с покачване на нивото на адреналина и вегетативни реакции като сърцебиене, изпотяване на дланите и учестено дишане. Установено е, че този невероятен любовен наркотик дава криле и влияе върху логическите центрове на съзнанието, което обяснява факта, че редица постъпки на влюбените не се поддават на логическо и рационално обяснение. В спирулината са открити и редица важни минерали – калций, магнезий, желязо (50 пъти повече от спанака!), цинк, манган, йод, фосфор, селен и т.н. Американски учени установиха, че водният извлек от спирулина препятства, а в по-високи концентрации дори спира възпроизводството на ХИВ вируса в човешкия организъм.
Ламинарията (морската зелка) е друго изключително широко използвано водорасло,
принадлежащо към групата на т.нар. кафяви водорасли. Изсушено, то съдържа до 20% белтъчини, 12% въглехидрати, 3% мазнини, полиненаситени мастни киселини, редица витамини и микроелементи и едно вещество – фукоидан, което през последното десетилетие се превърна в истинска сензация. Оказа се, че този сулфатиран полизахарид се характеризира с имуномодулиращо, антивирусно, антибактериално, противовъзпалително и антиканцерогенно действие. Противораковият му ефект се обяснява с предизвикването на апоптоза (самоунищожение) на раковите клетки по механизъм, който засега не е установен. Има убедителни доказателства, че фукоиданът подпомага функционирането на хрущялните тъкани и има благоприятно въздействие при заболявания на опорно-двигателния апарат.
Широко приложение имат и редица други водорасли – нори от т.нар. червени водорасли, които се използват за приготвяне на традиционното японско суши, както и далс, караген, порфира, кафявите водорасли фукус, вакаме, лиму, хидзики и т.н. и т.н. От водораслите се добиват редица полизахариди с желиращо и влагозадържащо действие, които намират редица приложения главно в хранителната промишленост. Алгиновата киселина (Е400) се използва като сгъстител и стабилизатор. Тя не се усвоява от човешкия организъм, но благодарение на способността си да фиксира тежки метали и радионуклиди играе важна роля за неговата детоксикация. Алгиновата киселина се добива от кафявите водорасли ламинария (до 30% от сухата маса) и фукус. Подобни приложения намират и нейните соли – алгинатите, например калциевият алгинат (Е404).
Агар-агарът (Е406) се добива от определени видове кафяви и червени водорасли
и представлява растителен заменител на желатина. Карагенанът (Е407) е сулфатиран полизахарид, който се получава от т.нар. червени водорасли. Има уникалната способност да фиксира вода (до 120 пъти от собствената му маса) и да се свързва с белтъчните молекули, образувайки здрав и изключително пластичен гел. Тези му свойства широко се използват в млечната и месната промишленост. За производителите на месни продукти карагенанът се оказа истинска златна мина. Чрез една „магическа” операция, наречена тумблиране, в шунката, варено-пушените и други месни продукти се „напомпва” внушително количество вода, което невинният потребител закупува на цена около 4000 пъти по-висока от тази във водопроводната мрежа!
Удивителните свойства на водораслите, както и невероятните перспективи за тяхното приложение, предизвикаха изключителен интерес в научните среди, поради което със сигурност в близко бъдеще ще научим още много неща за тях.
