.jpg)
Уголемената простата може да доведе до уроинфекция
С д-р Надер ал Халил, дм, уролог в ДКЦ „Св. Лука“ и МБАЛ „Св. Богородица“, София, разговаря Георги Георгиев
- Д-р Халил, какво представлява доброкачествената хиперплазия на простатата?
- Доброкачествената хиперплазия на простатата (ДПХ) представлява състояние на уголемяване на простатата, което засяга мъжете в напреднала възраст. То се превръща в заболяване, когато започнат да се изявяват някои симптоми, свързани с това уголемяване. Симптомите се разделят на две големи групи - възпалителни и обструктивни (свързани със стеснението). В началото преобладават иритативните симптоми - увеличава се честотата на уриниране, особено през нощта, чувство за неотложност на позивите до степен на изпускане на урина, болка и парене. Обструктивните симптоми са свързани с намаление на уринния ток, болните съобщават за отслабена струя, уриниране на капки, на два акта, с напъване и т.н. Обикновено се наблюдава смесена симптоматика с превалиране на някои от симптомите.
- Кои са рисковите фактори за развитие на ДПХ?
- Уголемяването на простатата се среща най-често при мъже над 50-годишна възраст. Около 50% от мъжете над 60 г. имат увеличена простата, а при мъжете над 90 г. този процент може да достигне 80. Въпреки че причините за ДПХ не са напълно изяснени, е ясно, че два са важните фактори за разрастването на жлезата - възраст и наличие на мъжки полови хормони (т.е. това е хормонално заболяване). Други фактори са: расата - уголемената простата се среща по-рядко в Азия; диетата - по-рядко се появява при мъже, употребяващи повече зеленчуци; наследствеността - по-висок риск, ако баща или дядо са страдали от ДПХ; достигаща до простатата неизлекувана хронична инфекция и др.
- Кои са симптомите, които могат да подскажат за проблема?
- Симптоматиката на ДПХ се проявява при наличие на някои от усложненията й. Често усложнение на ДПХ е уроинфекцията, която се проявява със засилване на иритативните симптоми. Болните съобщават за болка и парене при уриниране над симфизата и по хода на пикочния канал. Възпалението на простатата пък е съпроводено от стрелкащи болки дълбоко в таза и към ануса. В урината на такива болни се откриват масово левкоцити и бактерии. Колкото задръжката на урината е по-тежка, толкова по-трудни за лечение са тези инфекции. Със задръжката на урина е свързано и другото често усложнение на ДПХ - камъните в пикочния мехур.
- Какви усложнения може да причини нелекуваната ДПХ?
- Хронична задръжка на урината, която води до преразтягане на мехура с увреда на гладката мускулатура; остра задръжка на урината с голямо количество остатъчна урина; пълна задръжка на урината с невъзможност за уриниране; образуване на камъни в пикочния мехур; връщане на урина от мехура към уретерите; инфекции на пикочо-половата система; задръжка на урина в бъбрека; кръв в урината; хронична бъбречна недостатъчност.
- Какво лечение се прилага?
- При пациенти с умерена до тежка симптоматика е уместно да се прилага медикаментозно лечение. Препарати от растителен произход имат по-добър ефект при начална фаза на ДПХ и имат място при по-млади мъже поради съществуваща ретроградна еякулация от другите препарати. Това състояние създава психотравма на пациентите. Специалистът може да предпише и лекарства с рецепта, които могат да забавят или обърнат простатния растеж - т.е. при продължителен прием намаляват обема на простатата. При липса на сериозни заболявания и противопоказания на общото състояние на болния може да се пристъпи и към хирургично лечение. При доста голяма простата се прилага т.нар. отворена операция. Другите оперативни възможности са трансуретралната резекция и лазеркоагулацията.
- Какви са профилактичните методи?
- От съществено значение е поведението на пациента при уролога. Необходимо е той да споделя проблемите с пикочните пътища, общи здравословни проблеми, приеманите медикаменти. При дигиталното ректално изследване (туширане) урологът оценява състоянието на простатната жлеза по отношение на приблизителните й размери, консистенция, форма и абнормалности, предполагащи наличието на простатен карцином. Ехографският преглед включва: оглед на бъбреци, пикочен мехур и простата. Измерва се големината и формата на простатата. Измерва се и остатъчната урина (това е урината, която остава в пикочния мехур след изпразването му). Правят се и лабораторни изследвания - PSA (простатоспецифичен антиген). Това е кръвен маркер на простатата, който подпомага уролога за отдиференциране на доброкачественото от злокачественото увеличение на простатата.
- Поставянето на ранна диагноза обикновено зависи от самите пациенти. В България обаче те отиват на лекар, когато проблемът вече съществува.
- Навреме започнатото лечение и системното проследяване е най-добрата профилактика срещу възникване на усложнения.
След поставяне на диагнозата - аденом на простатата (ДПХ), пациентът трябва стриктно да спазва назначеното лечение от своя лекуващ лекар, както и да посещава контролните прегледи. При засилване на оплакванията или невъзможност за уриниране трябва незабавно да се потърси лекарска помощ.
