Ухапването от кърлеж крие риск от сериозни болести

С проф. Камен Плочев, началник на Клиниката по инфекциозни, паразитни и заразни болести към ВМА, разговаря Галина Спасова

- Проф. Плочев, защо ухапването от кърлеж не е просто и единствено неприятно?
- Аристотел е нарекъл кърлежа „гадна пълзяща твар”, защото явно още тогава са усетили, че той предизвиква не само заболяване, но и страдание. Кърлежовите заболявания напоследък придобиха голяма актуалност основно заради безпрепятственото нарастване на популацията на тези паразити. Голяма част от земите са пустеещи, не се обработват, а няма и редовно косене на тревата в градинките и парковете в населените места. От високата трева кърлежът най-лесно достига до кожата, до плът. На ниска трева не може да вирее кърлежът. При висока трева той може да ухапе човек, ако е бос или с къси панталони. През чорапи не може да проникне.

- Може ли да падне от дърво?
- Може, защото птиците ги пренасят от тревата. Бездомните кучета ги прехвърлят на домашните. От дърво може да падне или от птица - и мнозина не знаят, че са ухапани от кърлеж, ако нещо леко ги щипне по врата. Друго е по крака, като се забие и се подуе - ако го забележиш обаче. Малките са почти невидими. Част от заболяванията, пренасяни от кърлежите, протичат хронично и могат да доведат до  инвалидизация, например лаймската болест. Втората група заболявания са смъртоносни – като кримската хеморагична треска. При лаймската болест първите признаци са червени петна, които могат да се местят и да достигнат размера на детска длан, могат да са и по-малки.

Аз съм виждал огромни, покриващи почти целия крайник или цялата коремна стена. Те са характерни - червен кръг, бледо място и втори червен кръг, прилича на око. Има един, има и множество кръгове. По-малките петна се местят, това се нарича еритема мигранс - еритема значи червено петно - след което изчезват. Във втория етап на болестта се появяват общи симптоми - отпадналост, нетрудоспособност. Различни други признаци също - например почервеняване на ушите, те стават твърди като пергамент.

Появяват се обриви, като пъпки по цялото тяло. Започва да се обажда сърцето, нервите, докато стигне до третия етап, когато вече има локализация в много органи и системи. Развиват се заболявания като лаймкардит (хронично заболяване на сърдечносъдовата система), лаймартрит (хронично заболяване на ставите) и лаймневрит (заболяване на нервната система), при които човек страда тежко, направо става инвалид.

- В рамките на какъв период се стига до тази картина?
- Ако не се лекува, след петата-шестата година.

- Какво да се направи при ухапване и колко спешно?
- Да се отиде в медицински пункт, където хирург да извади кърлежа. За мазане с олио – забравете! Олиото задушава кърлежа, той повръща и всичките бацили от стомахчето му влизат в организма. Като му се откъсне главата при неправилно вадене – пак същото се получава. Хирургът има специални пинсети, с които го издърпва. Ако не стане, леко цепва мястото. После се дезинфекцира.

Риск от заболяване има след 24 часа от престоя на кърлежа. Дотогава, общо взето, той няма време да насмуче кръв и да я повърне. Но медицинско лице трябва да го извади. Ние дори в курсове обучаваме как да се извади, за да сме сигурни, че не е останало вътре парченце. Хирургът ще направи и обработка – когато една рана прокърви, винаги е много по-чисто, кръвта има стерилизиращи свойства. Дава се и антибиотик.

- Превантивно?
- Да, прави се също и имунизация срещу тетанус, тъй като кърлежът може да вкара от тревата и други бактерии. Препоръчва се след около 20-25 дни да се направят кръвни изследвания за лаймска болест или за други преносими болести - при условие че няма оплаквания. Ако се появят обаче оплаквания след няколко дни, веднага трябва да се потърси инфекциозно отделение.

Дори първото изследване да не е показало заразяване, пак е необходимо след време, примерно след 6 месеца, отново да се направи тест, защото понякога бактерията се скрива, стои продължително в латентно състояние в организма и чак след години се активизира и прави бели. Голямо внимание искам да обърна на плажовете. Там наоколо навсякъде има високи треви, обикалят кучета и кърлежите попадат на пясъка. Препоръчвам хората да лягат върху шезлонги, винаги застлани с бяла кърпа, за да се забележат кърлежите. А тях ги има по всички плажове. Лягането направо на топлия пясък е приятно, но наистина носи риск.

- Колко висок е рискът кърлежът да предаде зараза?
- Над 40 процента. Затова се препоръчва да се обуват чорапи, панталоните да се втъкнат в тях, шапките да са с по-широка периферия като предпазна мярка от кърлеж, който може да падне от птица или от дърво. На пикник или на екскурзия е добре поне една кърпа да се постели, някаква защита е все пак. Могат да се използват и репеленти (кремове, спрейове), които отблъскват кърлежите и комарите. Всяко ухапване от кърлеж крие потенциален риск от развитието на няколко заболявания - лекарите ги знаят, стига да попаднеш на специалист, който правилно да менажира поведението след ухапване.

Ние живеем в една околна среда, на която това е предназначението – да съществуват двете форми на живот – макро- и микроформата. И всяка търси своето място. Милиарди са бактериите, паразитите. Ние нямаме отърване, неизбежна е срещата с тях. Въпросът е да сме информирани и да реагираме грамотно. В случая с кърлежите това, което съветвам да се направи при ухапване, е да се потърси лекар. Като в същото време не се подценяват и елементарните мерки за защита, за които споменах. Много важно е да се знае, че кърлежите са сезонна напаст.

 

Сподели във Facebook