В България ракът се открива късно, а лечението е скъпо

Нужен е план за контрол и стратегии за отделните видове рак, твърди Красимира Зайкова. Предлагаме ви интервю с младежкия ни посланик на Европейския кодекс за борба с рака.

Красимира, Вие сте студент по медицина, който се е ангажирал с много сериозна и амбициозна дейност, свързана с борбата срещу рака. Как избрахте точно тази кауза? Имаше ли личен повод, или просто я намирате за значима?

Още от гимназията съм доброволец в най-различни неправителствени организации и ми харесва да се занимавам с каузи, които са социално-значими и бих могла да направя реална промяна в името на обществото или дори на отделния индивид. За мен беше естествено да продължа тази си мисия и в университета. Личен повод имаше, който повлия решението ми да поема по пътя на медицината. Винаги съм таяла чувството, че няма да мога да оставя толкова значима следа, ако съм само и единствено лекар, който лекува заболяването, когато то вече е факт. Затова възприех мисията на превенцията, защото няма нищо по-хубаво от това да се помогне преди да се развие заболяване и да има наличие на ранни симптоми. А самата кауза, свързана с борбата срещу рака, избрах, тъй като за съжаление през последните години ракът се „подмладява“ – тоест увеличава се честотата при по-младите групи и се променя възрастовата граница. В ЕС през 2020 г. 2,7 млн. души са били диагностицирани с рак, а 1,3 млн. души са загубили живота си поради това. Освен че причинява много тежък физически и емоционален дистрес на пациентите, поставя и тежко бреме върху хората около тях, върху обществото като цяло, но и върху здравните системи. Раковите заболявания представляват повече разходи за здравеопазването, от която и да е друга водеща причина за смърт в световен мащаб.

Как оценявате през Вашата призма и опит онкологичната среда у нас - превенция, ранна диагностика, качествено лечение, достъп до терапии, психологическа подкрепа? Къде сме в сравнение в други страни в ЕС?

На базата на опита ми като младежки посланик от едва-две години и студент по медицина в четвърти курс, смея да твърдя, че трябва да се имплементират по-успешно вече утвърдени стратегии за превенция на раковите заболявания.

Съществуват разнообразни стратегии за превенция и контрол, които са се доказали като успешни. Някои имат медицински характер, като скринингови програми. Други са фокусирани върху околната среда с цел минимизиране на опасната дейност и увеличаване на приемането на по-безопасни алтернативи. Все още има какво да се желае по отношение на ранното откриване на различните видове ракови заболявания в България, както и по отношение на профилактиката на рисковите фактори. Поради особености в националното ни законодателство, касаещо ценообразуването и реимбурсирането на лекарства, понякога достъпът до нови терапии в България се забавя със средно 2-3 години в сравнение с големите европейски държави.

Психологическата подкрепа не смятам, че е на нужното ниво в сравнение с утвърдени световни практики. Необходимо е въвличането на повече психолози в този процес, както и формирането на групи за селф-мениджмънт, т.е. подкрепа от хора, които са оздравели или имат в момента подобно заболяване. Тук откриваме рака късно и го лекуваме на по-висока и за пациентите, и за обществото цена. Всичко това трябва да се промени. Българските пациенти имат право на това.

Как стигнахте до асоциацията European Cancer Leagues и до позицията Младежки посланик на Европейския кодекс за борба с рака и какво правите като младежки посланик на тази асоциация? Представете дейността си.

Бях приета в програмата за Младежки посланици на Асоциацията на Европейските лиги за борба с рака (ECL) през април 2019 г. в рамките на конкурентна процедура за кандидатстване и набиране на доброволци. Оттогава изпълнявам ролята на Младежки посланик за България на Европейския кодекс за борба с рака (ECAC). Като такъв се застъпвам за превенцията на онкологични заболявания и имплементирането на успешни стратегии за контрол на тези заболявания, но и повишаване на осведомеността относно съобщенията на ECAC. Имам дейности на локално, национално и международно ниво – от участие на конференции, симпозиуми и обучения с лекции за въведение в Европейския кодекс и споделяне на добри практики в комуникирането на здравословно поведение за ефективен контрол на рака, през съвместни кампании с Гърция, до Европейския парламент. Поради моята ангажираност в програмата и високата оценка на активната ми работа, бях избрана от ECL да говоря на едно от публичните изслушвания на Специалната комисия на Европейския парламент за борба с рака (BECA) и да бъда групов лидер на работната група за застъпничество – подкрепяйки и навигирайки колегите си във воденето на редица успешни инициативи.

Кои са основните послания на Европейския кодекс за борба с рака - към младите хора, към учените, към политиците, към стейкхолдърите в здравеопазването?

Европейският кодекс за борба с рака е инициатива на Европейската комисия, целяща да информира населението за действията, които може да предприеме за себе си или семействата си, за да намали риска от развитие на онкологично заболяване. Настоящото издание е четвъртото и се състои от 12 препоръки, които повечето хора могат да следват без някакви специални умения или съвети. Колкото повече препоръки спазват хората, толкова по-нисък ще бъде рискът им. Изчислено е, че почти половината от всички смъртни случаи в резултат на ракови заболявания в Европа биха могли да бъдат предотвратени, ако всички спазват препоръките.

Кодексът е публикуван на собствен уебсайт, заедно с раздел „Въпроси и отговори“, които предоставят допълнителна информация за всяка препоръка – защо е нужно да бъде приложена и как може да бъде приложена най-успешно, тоест дават повече подробности за това какво могат да направят отделните лица. Научната аргументация зад ECAC може да бъде намерена в същия този уеб сайт в различните научни ръкописи, които са публикувани при изготвянето на всяка една препоръка. Въпреки това Кодексът съветва успешната превенция на рака, заедно с тези конкретни действия, да бъдат подкрепени от държавна политика и действия.

Младежките посланици призоваваме за засилено сътрудничество в усилията за превенция на рака и повишаване на осведомеността относно посланията на ECAC сред младите хора, учените, политиците и заинтересованите страни, защото всяка страна трябва да играе своята роля, но не индивидуално, а синхронно, подкрепяйки се взаимно.

В началото на февруари председателят на ЕК обяви, че ракът става приоритет №1 в здравеопазването и беше приет Европейски план за борба срещу рака с нов подход към заболяването, който обхваща профилактиката, ранно откриване, диагностика и лечение, по-добри грижи за болните. Смятате ли, че тези усилия ще дадат резултати?

Беше изчислено, че до 2035 г. случаите на ракови заболявания ще се увеличат с почти 25%, което ще направи ракът водеща причина за смърт в Европейския съюз. Тези цифри са наистина притеснителни и подчертават необходимостта на ЕС да засили работата си с конкретни политики. ЕС наистина работи активно в борбата с рака от десетилетия. Силно вярвам, че тези усилия ще дадат резултати, тъй като последният Европейски план за борба срещу рака е бил разработен в началото на 90-те години. Това означава, че сегашният план възприема нов подход към превенцията, лечението и грижите за болните чрез максималното използване на потенциала на новите научни изследвания, иновации и технологии.

Трябва ли България да има собствен Национален план за контрол на рака? Ако да, как смятате, че трябва да изглежда, да се реализира и т.н. за разлика от други документи, които не успяват да променят картината?

Несъмнено България трябва да има собствен Национален план за контрол на рака. България е една от малкото държави в ЕС, които нямат такъв план, както и скринингови програми, и има най-ниският процент на преживяемост при раково болни в Европа. Спасяването на живота на здрави хора и хващането на рака в ранен етап ще ни струва в пъти по-евтино не само по отношение на вложените инвестиции, но и от морална гледна точка. Следва да определим стратегии за намаляване на заболеваемостта и смъртността от различни видове рак, като определим краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Включително чрез промени в основното образование и начина на живот.

Насърчаването на здравословно поведение трябва да стане от най-ранна възраст, но да бъде насочено както към индивидуално, така и към битово, и общностно ниво. Ранният скрининг на рисковите групи е от изключително важно значение, както и активното въвличане на личните лекари. Според препоръките на СЗО Националните планове за контрол на рака трябва да бъдат целенасочени, реалистични и адекватно финансирани, за да бъдат ефективно приложени. Това изисква надеждни ракови регистри и включването на всички ключови заинтересовани страни в етапите на планиране. Задълбочен анализ на ситуацията помага да се идентифицират пропуските в услугите, както и възможностите за рентабилни действия.

 CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.