.jpg)
В плен на свободните радикали
Едва ли американският биохимик д-р Денхам Харман е предполагал каква еуфория в следващите десетилетия ще предизвика изказаната от него през 1954 г. свободнорадикалова теория за стареенето на клетките в човешкия организъм. Съгласно тази теория определени форми на кислорода (т.нар. свободни радикали) са изключително активни и увреждат редица структурни елементи на човешкия организъм – въглехидрати, протеини, липиди, както и носителите на наследствената информация – молекулите на ДНК.
Вследствие на това клетките губят част от своя витален капацитет и вместо 120 години, колкото е потенциалният оптимум на човешкия организъм, ние живеем доста по-малко, а боледуваме много повече.
Смята се, че рушителните действия на свободните радикали са основната причина за над 200 заболявания, между които сърдечносъдовите, редица видове рак, някои дегенеративни болести като алцхаймер и паркинсон, склерозата, астмата, остеопорозата, катаракта и т.н.
В човешкия организъм свободните радикали се образуват в хода на метаболитните процеси,
протичащи в клетките, свързани с превръщането на хранителните вещества (въглехидрати, липиди и т.н.). В здравия организъм тези твърде фриволни частици са под строг контрол, осъществяван от ензимите супероксиддисмутаза, глутатионпероксидаза и каталаза, от хормона мелатонин, коензим Q10, пикочната и липоевата киселина и пр. Нещо повече - свободните радикали участват активно и инициират редица жизненоважни процеси в човешкия организъм – имунната защита, активирането на определени ензими, синтеза на важни хормони, производството на енергия и пр. Проблемите настъпват, когато броят на свободните радикали нарасне значително и се „изплъзне” от контрола на защитната бариера на организма.
Съществени фактори, водещи до рязко увеличение на свободните радикали в човешкото тяло,
са ултравиолетовото и рентгеновото лъчение, консумирането на храни, съдържащи тежки метали, пестициди и други токсични вещества, хлорираната вода, пушените, пържените и приготвените на грил храни, тютюнопушенето, екологичното замърсяване, предозирането на лекарствени средства, прекомерното умствено и физическо натоварване, стресът и т.н. Само за 15 минути престой на бензиностанция организмът ни се „зарежда” с толкова свободни радикали, колкото нашите баби и дядовци са получавали през целия си живот. При всяко дръпване от цигарата организмът на пушача получава залп от 100 милиарда свободни радикала.
Повишеното и неконтролируемо количество свободни радикали получи цветистото и многозначително наименование „оксидативен стрес”. Звучи стряскащо, а може да се каже, че след появата на свободнорадикаловата теория светът вече не е същият. Безброй учени и лаборатории впрегнаха невероятен интелектуален ресурс в търсене на ефективен антидот, способен да „озапти” вероломните частици. Така в публичното пространство беше лансиран и твърдо се настани будещият респект термин „антиоксидант“. Не че химиците си нямаха свой такъв, известен от столетия – редуктор. Но антиоксидант звучи някак си по-сакрално и по-достолепно с това „анти” в началото.
В последните десетилетия темата за свободните радикали и антиоксидантите със своята необятност и загадъчност се превърна във водеща в диетологията и медицината. Редица изследвания показаха, че някои минерали (мед, цинк, манган и селен) активно подпомагат ендогенната антиоксидантна защита на организма и тяхното присъствие в хранителния рацион оказва благотворно въздействие върху организма и препятства появата и развитието на редица патологии.
Изключително ефективно е действието на витамините А, С и Е, които се съдържат в редица храни. В природата се срещат субстанции с невероятна антиоксидантна мощ. Такъв е например астаксантинът, съдържащ се в червените водорасли, сьомгата и някои ракообразни. Неговата антиоксидантна способност превъзхожда 6000 пъти тази на витамин С, 800 пъти на коензим Q10 и 550 пъти на витамин Е. Мощно антиокислително действие имат редица каротеноиди и полифеноли (фенолни киселини, флавоноиди, лигнани), които се съдържат в плодовете и зеленчуците, чая, какаото и т.н.
Кои храни имат най-голяма способност да инактивират свободните радикали?
Отговор на този въпрос беше даден през 2004 година от Александер Глазер – биохимик от Калифорнийския университет, и биофизика Гуоуа Као от университета в Северна Каролина (САЩ) чрез създаването на тест, с помощта на който може количествено да се оцени антиоксидантната способност на различните храни. Тестът е известен под абревиатурата ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity). Той се основава на способността на антиоксидантите, съдържащи се в изпитваната храна, да инактивират свободните радикали. Антиоксидантната способност се изразява в единици µmol Trolox/100 г.
Така светът получи възможността да се измерят и сравнят антиоксидантните способности на всички консумирани
от човека храни, напитки и подправки и да се направят изводи за ефективността на тяхното въздействие върху човешкия организъм. Отличници в тази престижна класация се оказаха повечето подправки – карамфил (290 283 µmol), риган (200 129 µmol), канела (131 420 µmol), куркума (127 068 µmol), къри (48 504 µmol), черен пипер (27 618 µmol), червен пипер (21 932 µmol), джинджифил (14 840 µmol) и т.н. За съжаление, поради незначителното количество подправки, които се консумират с храната, техният принос в антиоксидантната защита не е тъй голям.
От плодовете с най-високи стойности на показателя ORAC са акай бери (102 700 µmol ), годжи бери (25 300 µmol),
аронията (16 100 µmol), бъзът (14 697 µmol ), орехите (13 541 µmol), черната боровинка (9019 µmol), червената боровинка (8983 µmol), касисът (7957 µmol), черницата (5905 µmol), малината (5065 µmol), ягодата (4300 µmol), черешата (3747 µmol), ябълките Грени Смит (3898 µmol), портокалите (2100 µmol), черното грозде (1746 µmol), лимоните (1346 µmol) и т.н. С изключение на чесъна, чийто показател е твърде висок (5708 µmol), антиоксидантната способност на зеленчуците е значително по-ниска от тази на повечето плодове. При репичките показателят ORAC е 1750 µmol, спанака – 1515 µmol, магданоза – 1301 µmol, картофите – 1098 µmol, броколите – 980 µmol, лука – 913 µmol, зелето – 856 µmol, червените чушки – 821 µmol, морковите – 697 µmol, доматите – 546 µmol, каставиците – 140 µmol, и т.н.
Много от всекидневно консумираните напитки са с твърде високи стойности на показателя ORAC.
При сухата мента той е 160 820 µmol, какаото – 55 653 µmol, салвията (градинския чай) – 32 004 µmol, зеления чай – 1253 µmol, черния чай – 1128 µmol, и пр. Безспорен лидер сред природните вещества е каротеноидът астаксантин, чийто показател ORAC е с фантастичната стойност 2 822 200 µmol. Червените вина, съдържащи множество полифеноли и магическия ресвератрол, също имат високи стойности на показателя ORAC. При виното Каберне Совиньон той е 4500 µmol, а при Мерло – 2670 µmol. Според някои скептици стойностите на този показател следва да се приемат с известна предпазливост и условност, тъй като, от една страна, те зависят от начина на култивиране на съответното растение, времето на събиране на реколтата, съхранението и т.н., а от друга – не може да се прави пълна аналогия на действието на антиоксидантите на съответния продукт спрямо стандартен източник на свободни радикали в теста и спрямо тези, с които те ще се срещнат в организма.
Установено е, че всяка клетка на човешкия организъм ежедневно се атакува 10 000 пъти от тези свръхактивни частици, които систематично го разрушават и водят до неговото преждевременно състаряване и намаляване на продължителността на неговия живот.
Познаването на стойностите на показателя ORAC на консумираните храни и напитки определено ще спомогне за правилното съставяне на хранителния рацион с оглед осигуряване на максимална защита на организма от въздействието на молекулите-хулигани. Смята се, че за ефективно противодействие на оксидативния стрес с дневния рацион следва да се приемат от 3000 до 5000 единици ORAC.
