.jpg)
Въглеродният диоксид – скритият ключ към здравето
Преди милиони години земната атмосфера е съдържала около 90% въглероден диоксид, на повърхността на планетата се ширела пищна растителност, а водните басейни гъмжали от т.нар. синьо-зелени цианобактерии. С времето, в резултат на процеса фотосинтеза, протичащ в зелените листа и цианобактериите, настъпило съществено изменение в състава на въздуха – съдържанието на въглеродния диоксид намаляло съществено, а това на кислорода значително нараснало.
В наши дни количеството на въглеродния диоксид в средата, която обитаваме, е едва 0,03-0,04%, а това на кислорода – 21%. Въглеродният диоксид е открит в средата на XVIII век от шотландския химик Джозеф Блек, който установил, че той действа токсично на живите организми. Две десетилетия по-късно френският химик Антоан дьо Лавоазие доказва, че въглеродният диоксид се образува и отделя от човешкото тяло. Сега е известно, че в спокойно състояние
за един час човекът вдишва 20-30 литра кислород и издишва 18-25 литра въглероден диоксид.
Съдържанието на кислорода в издишвания въздух е около 15% (т.е. организмът утилизира едва 6% от атмосферния кислород), а на въглеродния диоксид е над сто пъти по-високо от това в атмосферата – цели 4,5%.
Дълги години въглеродният диоксид бил смятан за отпадъчен продукт от метаболизма на хранителните вещества – въглехидратите, протеините и липидите. През втората половина на миналия век обаче схващанията за ролята на този газ в човешкия организъм претърпяха драматичен обрат и в наши дни това вещество се приема за един от най-значимите фактори за поддържане на хомеостазата
(бел. ред. - постоянство, равновесие на вътрешната среда).
Благодарение на бурното развитие на аналитичните методи стана възможно прецизно да се проследи пътят на въглеродния диоксид в човешкото тяло и да се оцени неговото влияние върху широк кръг физиологични процеси.
Резултатите от изследванията през последните десетилетия показаха, че промените в съдържанието на въглеродния диоксид в кръвния ток се отразяват съществено на протичането на невероятен брой процеси във всички органи и системи на човешкия организъм. По категоричен начин беше установено, че в здравия организъм съдържанието на артериалния въглероден диоксид варира в изключително тесни граници – от 6 до 6,5%, и всяко изменение (дори и с 0,1%!) под и над тези гранични стойности води до незабавна реакция, насочена към връщането му към нормата.
Логичен е въпросът
защо човешкият организъм „със зъби и нокти” се стреми да поддържа това ниво на въглероден диоксид в кръвния ток? Обяснение дава т.нар. ефект на Вериго-Бор, открит през двадесетте години на миналия век, според който при по-ниско съдържание на въглероден диоксид от указаната норма чувствително се затруднява освобождаването на кислорода от хемоглобина, вследствие на което клетките на човешкото тяло започват да изпитват губителен кислороден глад. Независимо от високото съдържание на кислород в кръвния ток! В резултат възниква парадоксално състояние, при което кръвта е наситена в достатъчна степен с кислород, но клетките неистово се нуждаят от него.
Съдържание на въглеродния диоксид под 4% е гибелно за организма.
Вазодилатационното (съдоразширяващото) действие на въглеродния диоксид е известно от средата на миналия век. Достоверно е установено, че пониженото му съдържание в кръвния ток води до спазъм на кръвоносните съдове и повишаване на артериалното налягане. Многобройни изследвания сочат недвусмислено, че у страдащите от артериална хипертония съдържанието на въглероден диоксид в кръвта е понижено до критични стойности (до 4,5%). Всъщност стеснението на кръвоносните съдове е реакция на организма, стремящ се да намали загубите на скъпоценния въглероден диоксид, подобрявайки по такъв начин снабдяването на клетките с живителния кислород. Последният, както е известно, играе основна роля в процесите на утилизиране на хранителните вещества и осигуряването на необходимата енергия за съществуването на човешкия организъм.
В тази посока се задействат и други механизми –
увеличаване на секрецията в бронхите и носа, развитие на аденоиди и полипи и т.н. В интерес на истината обаче следва да отбележим, че човешкият организъм разполага с далеч по-съвършена хеморецепторна система за оповестяване и реакция на повишаването на нивото на въглеродния диоксид в кръвния ток над 6,5%, отколкото на неговото понижение под 6%. По тази причина съдържанието му в кръвта може да спадне до тревожни стойности, без своевременно да бъде натиснат „паник бутонът”. Смята се, че
ниското съдържание на въглероден диоксид в кръвта (хипокапнията) е причина за развитието на около 150 тежки болестни състояния,
голяма част от които се отнасят към т.нар. болести на цивилизацията – есенциалната хипертония, захарният диабет тип II, увеличеното съдържание на липиди в кръвта (липидемията), активизирането на системата на кръвосъсирване (тромбозата) и т.н. Установено е, че в човешкия организъм хипокапнията възниква при страхови, истерични и панически атаки. Изпитано средство за бързо излизане от подобно състояние е дишането в хартиена кесия или найлонов плик, способстващо за повишаване на нивото на въглероден диоксид в кръвта и нормализиране на снабдяването на клетките с кислород.
Хиподинамията (ниската двигателна активност) на съвременния урбанизиран човек също съществено допринася
за попадането на човешкия организъм в плен на хипокапнията с всички негативни последствия от това.
В целия животински мир за търсене и добиване на храната и адаптиране към жизнената среда животните изразходват толкова енергия, колкото получават в резултат на утилизирането на тази храна. При тях отсъствието на движение е равносилно на гибел. Хомо Сапиенс обаче е печалното изключение. За огромна част от населението на Земята не се налага всекидневно изнурително движение за осигуряване на нужната храна. В резултат единствено от всички живи същества човекът се сдоби с „привилегията” да развива хипокапния.
По категоричен начин е доказано, че човешкият организъм болезнено реагира на повишаването на съдържанието на въглеродния диоксид в кръвния ток над горната граница – 6,5%. Хиперкапнията (повишеното ниво на въглероден диоксид) има за последствие нарастване на киселинността (понижение на рН) на кръвта (ацидоза), с което организмът се въвлича в лабиринт от патологични отклонения. Известно е, че в огромната си част биохимичните процеси в човешкия организъм протичат при строго определена киселинност на средата. При умерена ацидоза се наблюдава превъзбуждане и слабо повишение на артериалното налягане. Със задълбочаването на ацидозата се появяват оплаквания като общ дискомфорт, главоболие, слабост, раздразнителност, затруднено дишане, суха кашлица, липса на концентрация и т.н. Многократно нарастват допусканите грешки. Въпросните ефекти се наблюдават при кратковременно (в продължение на няколко часа) пребиваване в среда,
в която съдържанието на въглероден диоксид е около два пъти над нормалното в атмосферата, т.е. 0,06 – 0,08%. Продължителното въздействие на такава среда води до нездрав сън или безсъние, липса на бодрост след събуждане, усилване на хъркането, ринит, обостряне на алергичните състояния, сухост на слизестите обвивки, пристъпи на астма и т.н. Постоянното пребиваване при указаните нива на въглероден диоксид в околната среда може да доведе до понижаване на имунитета, увреждане на сърдечносъдовата система, диабет, чупливост на костите, влошаване на репродуктивните функции, изменения в молекулата на ДНК и пр.
Пределно допустимото ниво на въглероден диоксид в закрити помещения е 0,1 – 0,15%.
За съжаление тенденцията на уплътняване на помещенията с т.нар. PVC дограма с цел съхраняване на скъпоценните калории превърна офиси, класни стаи и жилищни помещения в херметични кутии, в които съдържанието на въглероден диоксид значително превъзхожда нормалното, към което човешкият организъм е приспособен в резултат на хилядолетната си еволюция.
Очевидно въглеродният диоксид е един от многото скрити ключове, дълбоко закодирани от Твореца в човешкото тяло, който отключва вратата към бленуваното здраве. Ключ – реликва, „спомен” от онези далечни години, в които планетата се е къпела във въглероден диоксид.
