.jpg)
Важно е да различим замайването от световъртежа
Какво състояние обичайно описваме като „виене на свят”, защо понякога е много стряскащо, има ли разлика с усещането за замаяност, необходимо ли е да се отграничат симптомите им и кога да потърсим лекар? Предлагаме ви компетентния отговор на доц. д-р Любомир Хараланов, началник на Клиниката по неврология в Националната кардиологична болница.
Замайването е общомозъчен симптом, който не е свързан с вестибуларния анализатор. С него е свързан световъртежът. В клиниката разполагаме с възможност да ги изследваме подробно, за да установим дали причината за оплакването е световъртеж или замайване, когато пациентите с оплакване световъртеж или шум в ушите постъпват по спешност за болнично изясняване. Оттук нататък, определяйки, че вестибуларната система е засегната, трябва да установим на какво ниво – дали на ниво лабиринт (вътрешно ухо), периферни пътища на слухово-вестибуларния нерв или пътищата вътре в централната нервна система до кората, т.е на три нива.
Заради това се налагат допълнителни изследвания. Задължително правим слухови предизвикани потенциали и аудиограма, за да видим дали вестибуларният анализатор в съчетание със слуховия анализатор не са засегнати от някакъв процес, най-общо казано. Така че методиката много точно ни показва къде може да е засегнат слухът – дали във вътрешното ухо, дали в слуховата част на вестибуларния нерв. Тук трябва да се отбележи една особеност – когато е на ниво нерв, проблемът е общ, слухов и вестибуларен.
Когато има комбинирано слухово и вестибуларно нарушение, то е много често или във вътрешното ухо, или в самия нерв и в голяма част от случаите – в ствола на мозъка. В хемисферата вече нещата се отделят. Следващата ни стъпка е комбинирано лечение. Ако причината е съдова, даваме съдоразширяващи и примерно новия продукт „Гинкофол” - с трикратен прием по 60 мг, което позволява храненето на нервната клетка и същевременно дава възможност да се повлияе на рецепторите на вътрешното ухо, както и постигаме допълнително съдоразширяващ ефект от екстракта на Гинко билоба. В практиката си използваме Гинко билоба продуктите при различните възможни причини за световъртеж. Нашата клиника работи изцяло с „Гинкофол” вече около 6 месеца, като заменихме с него другите лекарствени форми, тъй като е по-удобен приемът – 3 пъти по 60 мг – в сравнение с тях, без да коментирам хранителните добавки.
Вестибуларната система е една от най-старите в еволюцията, тя е мощна система в развитието на целия животински свят, където всичко е свързано с ориентацията. При човека във връзка с изправения стоеж е още по-усъвършенствана. Но при него част от коровото представителство на вестибуларната система се използва от лимбичната система на главния мозък, която е свързана с емоциите. Т.е. всяко едно вестибуларно дразнене веднага информира първичното представителство на вестибуларния анализатор и по директен път стимулира емоциите. И затова истинското вестибуларно дразнене се преживява от пациента изключително емоционално предизвиква страх. Тогава човек незабавно търси помощ. За разлика от замайването, което е глобален симптом на нестабилност, общо казано, на усещане, че нещо необичайно се случва, но няма истински световъртеж – и тогава човек обикновено търпи.
Причината за замайването може да е игра на кръвното налягане, приближаване на границите му. Тоест, когато има по-дифузно неоросяване на мозъчните хемисфери, тогава оплакването е от замайване. Но това пациентът го толерира, търпи, дори понякога свиква с него и това е причината, особено при българското население, да си ходи с високо кръвно налягане - защото не обръща никакво внимание на замайването. Така че много е важно да се разграничи замайване от световъртеж. А не, както много често става, да се казва – „вие ми се свят”. Когато лекарят получи тази информация, това е вестибуларен симптом. Докато замайването може да е дори знак за кардиологичен проблем. Тъй като у нас медицината е все още свръхдостъпна и отворена, българският пациент трябва да има културата, щом забележи някакъв симптом, да се обърне към лекар. А не да го стимулира лимбичната система, да се уплаши (защото страхът е огромен) и чак тогава да търси помощ.
