Важно е не колко, а какви мазнини ядем

- Д-р Николова, данните на СЗО сочат много високо ниво на сърдечно- съдовите болести като причина за смърт сред българите – близо 60%. Какво и колко общо има тази констатация с храненето?

- Храненето допринася до 80% за нивото на т.нар. социалнозначими заболявания, към които принадлежат и сърдечно-съдовите. Неправилното хранене може да доведе до натрупването на висцерална мастна тъкан, което е предпоставка за развитие на метаболитен синдром и съответно на сърдечно-съдови болести. Важен елемент е дислипидемията – което може да е повишен общ холестерол, намалени нива на добрия холестерол, повишени нива на триглицеридите и всичко това в комбинация.

Прекомерната употреба на сол е много силен рисков фактор за друго сериозно заболяване – хипертонията. За съжаление моделът на хранене на българина не е добър – ниска консумация на плодове, зеленчуци и пълнозърнест хляб, свръхконсумация на сладки храни, на много мазнини, и то неправилни мазнини. Обичайното вечерно прехранване пък допринася за повишаване нивата на свободни мастни киселини до стеатозен, омазнен черен дроб. Специално внимание заслужават вредите от свръхенергийното хранене, с висок превес на мазнините. При норма между 15 и 30 енергийни процента мазнини българите приемат 32-36 енергийни процента. Но най-лошото е, че консумираме изключително много наситени мастни киселини, а също и трансмазнини, които са фактор за повишаване на лошия холестерол.

- Чрез кои храни?

- Трансмастните киселини, получени промишлено, са във всички пържени храни, чипсове, навсякъде, където е отбелязано „хидрогенирани” или „частично хидрогенирани масла” – солети, бисквити, бонбони, кексове. За съжаление тези храни, съдържащи скрити опасни мазнини, са любими на децата. Наситените мастни киселини се намират в млякото и млечните продукти, в по-мазните меса, в колбасите.

- Защо е толкова важно да се следят нивата на холестерола?

- Той е индиректен показател за атеросклеротичните процеси, за риска от миокарден инфаркт, мозъчно-съдова болест. Като добавим и другите фактори – затлъстяване, хипертония, повишени нива на триглицеридите, диабет и преддиабетни състояния, пушенето, обездвижването, - ефектът от повишения холестерол е застрашителен.

 

- Заедно с ветрилото от рискове съвремието предлага и бонус – разработени са средства, които помагат да опазим сърдечно-съдовото си здраве.

- Трябва да се акцентира на увеличаването на полиненаситените мастни киселини, едни от тях са рибните мазнини. Те понижават нивата на триглицеридите, много проучвания доказват и ефекта им и върху повишеното кръвно налягане, намаляват риска от образуване на тромби. Също така снижават възпалението. Всъщност полиненаситените мастни киселини са два основни класа – Омега-3 (рибено масло) и Омега-6. Омега-6 поддържат възпалението, докато добрите, омега-3 мастни киселини, им противодействат. Затова приемът на омега-3 трябва да се увеличи в пъти.

- Как си вършат полезната работа омега-3?

- Днес хората консумират много провъзпалителни растителни мазнини и съвсем малко количество рибни – омега-3 полиненаситени мастни киселини. Нещо повече - променил се е съставът на храната – яйцата, месото, дори изкуствено отглежданата риба съдържат вече по-малко омега-3 полиненаситени мастни киселини. Затова се търсят алтернативи, като се създават нови хранителни добавки. Допълнителен ефект към вече споменатото действие добавят и различни антиоксиданти, като например коензим Q10, който има пряко отношение към цялостния тонус на нашия организъм, подпомага функцията на сърдечно-съдовата система.

Коензим Q10 задължително трябва да се приема от хората, които се лекуват със статини, бетаблокери, антидепресанти.Важна съставка на хранителните добавки е селенът. България е сред страните със селенов дефицит, а този елемент е мощен антиоксидант, участва във функцията на щитовидната жлеза.

- Мнозина все още свързват атеросклерозата с напредналата възраст.

- Забележимо се подмладяват инфарктът, мозъчно-съдовата болест. Затова са актуални добавките, които биха осигурили нужните биологично активни вещества. Атеросклеротични плаки се откриват при все по-млади хора – и това се дължи на обездвижване, неправилно хранене, наднормено тегло. Според нови данни у нас затлъстяването още в детската възраст се е удвоило за последните 15 години.