.jpg)
Ваксините са лекарствата с най-строг контрол
С проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, разговаря Галина Спасова
- Проф. Кантарджиев, антиваксиналните настроения у нас са факт и не намаляват. Какви са аргументите, които звучат убедително за немалко хора?
- Антиваксинални движения у нас се развиват активно от около 15 години и това е благодарение на интернет и някои медии, в които намират място непрофесионални обсъждания. Какви са аргументите в полза на антиваксиналните движения? Например : „Като няма в Европа детски паралич от 2001 година, защо е нужно да имунизираме децата срещу тази болест?“ Отговорът е: Да, наистина на нашия континент от 13 години няма детски паралич, но – последните случаи на това заболяване в Европа са именно в България. Слава Богу, че през 2001 г. всички бяха имунизирани, та имахме само два случая на детски паралич, внесени от Индия през пристанище Бургас.
В Сирия, само за две години гражданска война, по време на която децата не се имунизират, се регистрираха 32 случая на паралитичен детски паралич. И проблемът беше толкова голям и опасен, че Световната здравна организация употреби 16 млн. дози жива полиомиелитна ваксина за всички деца в Близкия изток, Турция, включително и Египет. Следователно, въпреки че у нас вече 13 години не е имало детски паралич, е добре децата да имат имунитет срещу него.
Вторият антиваксинален аргумент е – много тежки заболявания се явяват след ваксинации. Това са недоказани твърдения. Едно от тях е, че има връзка между ваксинацията срещу морбили и аутизма. Но бе доказано, че такава връзка няма и ваксината не предизвиква това заболяване при децата. Освен това - можем да кажем, че ваксините са лекарствата с най-строг контрол за нежелани странични ефекти, защото се слагат на деца, и то на здрави деца. При тях и най-малката реакция, като вдигане на температура не се прощава от родителите и от обществото. Именно затова ваксините са подложени на изключителен контрол. Но трябва и да се каже истината. Като всяко лекарство и ваксините имат странични и нежелани ефекти. Честите са зачервяване, болка, изтръпване на мястото, където е сложена ваксината, температура. Много редки са по-сериозни усложнения.
- При сегашната организация на нашата здравна система къде да падне основното усилие за преодоляване на антиваксиналните настроения?
- Честният диалог с обществото е най-важен и то трябва да бъде възпитавано да вярва на авторитети, които наистина са заинтересовани за здравето на народа и на децата. Това е първото. Ако нещо трябва да се направи за ваксините, то, разбира се, трябва да има реформа и тук. Въпреки че ще стане много трудно. Знаете, през последните години ваксините ту минаваха към НЗОК, ту се връщаха отново към министерството. Необходима е консенсусна позиция, политическо решение на базата на експертно предложение от страна на лекари специалисти. Моето мнение е, че задължителните ваксини трябва да се поемат от държавата и да са отговорност на Министерството на здравеопазването.
Дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич, хепатит, трите ваксини за вируси - морбили, заушка, рубеола – и туберкулозната ваксина, която се слага в родилния дом. Другите ваксини не са задължителни в европейските държави, но са сериозно препоръчителни, защото в детската градина няма да вземат детето, ако не е ваксинирано примерно за хемофилус или за пневмокок. Но тези ваксини могат да бъдат реимбурсирани. Защото здравните каси са заинтересовани – колкото повече деца са ваксинирани за пневмококи, толкова по-малко усложнения и болнично лечение ще има за тях.
- Акцентирахте върху авторитетите. Не е ли тук основна ролята на личния лекар и очакванията към него не би ли трябвало да са по-високи?
- Най-добра ваксинационна политика имат държавите, където личните лекари имат голям авторитет. Когато лекарите нямат авторитет, ваксинационната политика среща спънки. Има четири типа отношения лекар – пациент. Първите са на северозапад, където лекарите са много високоуважавани и много високоплатени. На североизток лекарите са много уважавани, но ниско платени. На югозапад лекарите са много добре платени, но неуважавани от обществото. За съжаление, ние сме в Югоизтока, където лекарите са хем недоплатени, хем и неуважавани. Но ние си го допуснахме.
Има какво да се работи с личните лекари и със специалистите. Ами цялата система на РЗИ, хората, които преди години работиха така, че успяха да ликвидират маса опасни инфекциозни заболявания в България? Че една трета от хората в Южна България бяха с малария, имаше по няколко десетки хиляди случаи на тиф! Когато се ликвидираха тези заболявания, държавата престана да инвестира в дейността на РЗИ. След като лекарите от РЗИ и епидемиолозите, които са отговорни за разпространението на ваксините, са лошо платени, неквалифицирани, не идват млади таланти в тази система - как искаме тя да работи? Колкото и пари да даваме за най-добрите ваксини, ако няма мотивирани лекари, които да убеждават хората, че тези ваксини трябва да се слагат – успех няма да има.
