.jpg)
Вишните – вълшебните плодове от Керасунда
Доц. д-р Димитър Попов
Предполага се, че вишната е била позната на човека още преди появата на писмеността. Исторически сведения сочат, че тя е отглеждана от гърците не по-малко от четири столетия преди новата ера.
Вишната (Prunus cerasus) принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Познати са над 300 сорта, от които у нас разпространение са получили около 40-50. Тя е светлолюбиво растение, което се чувства най-комфортно на черна угар. Плодовете имат сладко-кисел вкус, който се дължи на съдържащите се в тях органични киселини (лимонена, ябълчна, янтарна, салицилова, оксалова и др.) и прости захари – фруктоза (3,3 – 4,5%), глюкоза (3,8 – 5,5%) и захароза (до 0,8%). Съдържанието на протеини е ниско (до 0,8%), а на липиди – съвсем незначително (0,2%).
Плодовете на вишната съдържат значително количество пектинови вещества (0,4%), които способстват за чревния транзит и детоксикацията на организма.
В тях са открити ценни за човешкия организъм витамини – бета каротен, В1, В2, В5, В9, С (12-16мг/100г), Е, както и редица представители от групата на сборния витамин Р. Съдържанието на бета каротен, прекурсор (предшественик) на важния витамин А, във вишната е около 20 пъти по-високо от това в боровинките и ягодите. Вишните са изключително ценен източник на т.нар. биофлавоноиди, наречени от откривателя им – унгареца Алберт фон Сент-Дьорди, витамин Р. Тяхното съдържание в зрелите плодове достига 2,5%, почти колкото в „лидера” касиса. От тази обширна група растителни полифенолни пигменти, включваща над 6500 съединения, във вишната са открити значителни количества рутин, цитрин, кверцетин, изокверцетин, внушителен набор антоциани и т.н.
Едно от важните свойства на витаминния Р-комплекс е способността му (в тандем с витамин С) да повишава концентрацията на хиалуроновата киселина,
способствайки по такъв начин за увеличаване на еластичността на кръвоносните съдове и понижаване на тяхната чупливост и проницаемост. Бидейки мощни антиоксиданти, всички представители на тази група вещества се включват активно в антирадикаловата защита на човешкия организъм. Както е известно, т.нар. свободни радикали са една от главните причини за раковите и сърдечносъдовите заболявания и предизвикват преждевременно стареене на човешките клетки и на организма като цяло. Тези опасни, хиперактивни вещества се получават в хода на естествените обменни процеси в организма и са под постоянен „надзор” в човешкото тяло.
За тяхното неутрализиране действа прецизна многостепенна защита, включваща редица вещества
(супероксиддисмутаза, каталаза, глутатион и пр.), които ги инактивират и предотвратяват тяхното губително действие, в т.ч. и върху носителя на генетичната информация – молекулата на ДНК. Годишно човешкото тяло произвежда над 1,7 кг свободни радикали, т.е. по никакъв начин не може да се каже, че тази защитна система има и секунда отдих през целия човешки живот. За съжаление в резултат на неправилен хранителен режим, некачествена храна, стрес, повишена слънчева активност, екологично замърсяване, тютюнопушене, радиоактивно и магнитно лъчене и пр. количеството на свободните радикали в организма може рязко да нарасне, в резултат на което неговата защитна система започва да се „задъхва” и изнемогва.
Във вишната например се съдържат цели четиринадесет вещества с антиоксидантни свойства.
Съгласно изследване, проведено в САЩ, в райони, в които населението консумира около 3 кг вишни годишно, се наблюдават значително по-малко случаи на ракови и сърдечносъдови заболявания. Между веществата с антиоксидантни свойства във вишната важно място заемат антоцианите – съставна част на вече споменатия витаминен Р-комплекс, на които се дължи примамливият цвят на тези плодове. В литър вишнев сок се съдържат до 700 мг антоциани – главно производни на цианидина и пеларгонидина. Наред с антиоксидантното си действие антоцианите проявяват и значителна противовъзпалителна активност. Например противовъзпалителното действие на цианидина е по-високо от това на аспирина! Неслучайно сокът и плодовете от вишни от векове се ползват при простудни заболявания.
Има редица изследвания, които доказват, че те действат изключително благоприятно при страдащите от артрит.
Според неотдавнашно изследване на учени от университета в Орегон (САЩ) изпиването на чаша вишнев сок два пъти дневно в продължение на три седмици води до значително намаление на болестните оплаквания. Според д-р Мурали Наир от университета в Мичиган (САЩ) антоцианите на вишната способстват за отделяне на по-голямо количество инсулин от бета-клетките на панкреаса, което разкрива нови перспективи за лечение на страдащите от диабет. Смята се, че дневната потребност на организма от антоциани е 200 мг, а при болестно състояние – 300 мг. Изключително ценно вещество във вишната е елаговата киселина – фенолно съединение с почти магически свойства, само изброяването на които си е истинско предизвикателство. Елаговата киселина проявява антиоксидантно, антиканцерогенно, антимутагенно, противовъзпалително, антиалергично, кръвоспиращо, кардиопротекторно, хепатопротекторно, антивирусно и още много положителни въздействия върху човешкия организъм.
Наред с това тя способства за предпазване на плода от вродени малформации, за зарастване на раните, за увеличаване на хранителните ензими и т.н. и т.н. Съдържащите се във вишната кумарини имат антиканцерогенно, спазмолитично и антикоагулационно действие – предпазват организма от образуване на тромби, които могат да доведат до инфаркт.
От векове е известно, че вишните действат успокоително и спомагат за здрав и възстановителен сън.
Оказа се, че това тяхно свойство се дължи на съдържащия се в тях мелатонин – хормон, регулиращ съня и дневния биоритъм в човешкия организъм. Нещо повече, във вишните са открити вещества, които подпомагат синтезирането на този хормон в епифизата от аминокиселината триптофан.
Във вишните е открито и наличието на хининова киселина, която е ефективно средство срещу инфекции на пикочните пътища, камъни в бъбреците и дори срещу болестта на Алцхаймер. В тях се съдържат и редица ценни минерали – калий, рубидий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, кобалт, хром, никел, манган, ванадий, молибден, бор, фосфор, флуор, йод и т.н. Високото съдържание на важните за кръвотворната система елементи желязо, мед и кобалт, в съчетание с витамините от В-групата, прави вишните отлично средство срещу малокръвие.
Вишните са рекордьор сред плодовете по съдържание на редкия минерал молибден,
който участва в метаболизма на въглехидратите и липидите и е съставна част на ензим, спомагащ за утилизацията на желязото от човешкия организъм. Важна негова функция е участието му в разграждането на пурините и извеждането на пикочната киселина, което предотвратява развитието на подагра и облекчава нейните пристъпи. Вишневите листа имат силни антисептични свойства и широко се използват в домашното консервиране – например за приготвяне на вкусните „летни” кисели краставички. Отварата от дръжките на вишната има изразено диуретично, кръвоспиращо, кардиопротекторно и понижаващо кръвното налягане действие.
В костилките на вишните се съдържа гликозидът амигдалин, който в човешкото тяло се разпада на две токсични вещества – циановодород и бензалдехид, ето защо консумиране на стари вишневи компоти е много опасно. При приготвяне на настойки (например за вишновка) е необходимо предварително отделяне на костилките.
Най-голям световен производител на вишни е Турция (над 420 000 т годишно), следвана от САЩ (390 000 т), Иран (225 000 т), Италия (120 000 т) и т.н.
Според легендата гръцкото градче Керасунда, влизащо в състава на сегашна Турция (западно от град Трабзон), се славело с невероятни вишневи градини, чиито плодове покорили римляните със своя изключителен аромат и необичайни лечебни свойства. В древността сочните и изкусителни плодове добили популярност като „керасундски” (cerasi – на латински), от което наименование произлезли имената им на повечето езици. Чрез римските легиони вишната се разпространила в Средиземноморието, Персия и почти из цяла Европа.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
