.jpg)
Витамин D – скъпоценният дар на слънцето
В началото на XX век английският биохимик Фредерик Хопкинс изказва мисълта, че в храните се съдържат особени вещества, т.нар. спомагателни фактори (accessory factors), които предотвратяват развитието на редица болести и даже помагат за тяхното излекуване. Откритията на тези тайнствени субстанции не закъсняват.
През 1913 г. Елмер Макколъм и Маргарет Дейвис от Уисконсинския университет, Томас Осборн и Лафайет Мендел от Йейлския университет в САЩ, независимо едни от други, откриват витамин А. Почти едновременно с тях американският учен от полски произход Казимиерж Функ открива витамините от В-групата. Десетилетие по-късно унгарецът Алберт Сент Дьорди изолира от цитрусовите плодове и зелето т.нар. хексауронова (аскорбинова) киселина, наречена по-късно витамин С.
Термина „витамин” въвежда в употреба Казимиерж Функ, а познатите буквени означенията (А, В, С...) на тези жизненоважни вещества – Елмер Макколъм и Корнелия Кенеди.
И така идва редът и на витамин D.
През 1824 г. немският лекар Д. Шюте лекува деца, болни от рахит, с масло от черния дроб на моруна.
Неговите изследвания обаче остават незабелязани почти цяло столетие. Едва през 1922 г. вече споменатият Елмер Макколъм доказва, че в рибеното масло освен витамин А се съдържа и друга мастноразтворима субстанция, която е истинската причина за антирахитичното му действие. По-късни изследвания показаха, че витамин D съществува под няколко форми – D1, D2, D3, D4 и D5. От най-голямо значение за човешкия организъм са две от формите му – D2 (ергокалциферол) и D3 (холекалциферол). Витамин D2 е от растителен произход, чийто провитамин е стеролът ергостерин. При облъчване с UV лъчи в анаеробна (безкислородна) среда последният се превръща в ергокалциферол (витамин D2).
Витамин D3 е с животински произход.
Последният се получава от производното на холестерола – 7-дехидрохолестерол, при облъчване на кожата с UV лъчи с дължина на вълната в диапазона 290-315 nm. Съгласно изследване на норвежки учени двете форми на витамина имат идентично действие, но витамин D3 е около два пъти по-ефикасен от D2.
С напредването на познанията върху физиологията на човешкия организъм беше установено, че за безотказното функциониране на човешкия метаболизъм са нужни редица вещества (витамини, незаменими мастни и аминокиселини и др.), които той не е в състояние да синтезира и „заимства” от други организми. Единствено изключение представлява витамин D, който човешкият организъм е в състояние да произвежда
от собствени източници. Апропо – от сатанизирания до неотдавна холестерол...
Според американския професор обяснението, че човешкият организъм може да синтезира единствено витамин D, следва да се търси в онези безкрайно далечни времена, когато част от водните обитатели излизат на сушата. Съдържанието на изключително важния химичен елемент калций, необходим за поддържане на скелета на тези първи сухоземни обитатели, в сладководните басейни, а и в достъпната им храна е било многократно по-ниско от това в морските акватории. С осигуряването на потребностите на тези организми от жизненонеобходимия калций се заема... витамин D2. Последният се получавал от ергостерина под действието на ултравиолетовата компонента на слънчевата светлина, обливаща обилно обширни участъци от сушата. Множество изследвания върху ролята на витамин D в човешкия организъм по категоричен начин сочат,
че тя не се заключава само в регулация на абсорбцията на калция и фосфора от червата, повишавайки проницаемостта на техния епител по отношение на двата минерала, както и на магнезия. Тези елементи, както е известно, играят ключова роля в изграждането и поддържането в изправност на костната система и зъбите. Витамин D е единственият витамин в човешкия организъм, който има и хормонално действие. Като хормон действа производното на витамин D – 1,25 диоксихолекалциферол, който се синтезира в бъбреците и оказва въздействие върху клетките на червата, бъбреците и мускулите. Клетките на червата произвеждат специфичен протеин, който транспортира калциевите йони в кръвния ток, а тези на бъбреците и мускулите – да реадсорбират тези йони за повторна утилизация.
По безспорен начин е доказано, че витамин D участва активно в регулацията на жизнената дейност на клетките, контролирайки функциите на няколко хиляди гена на човешкия геном.
Витамин D има немалка роля в процесите на възприемчивост на организма към кожни проблеми, към болести на сърцето и ракови заболявания. Необходим е за поддържане в изправност на имунната система, за правилното функциониране на една от най-важните жлези в човешкия организъм – щитовидната, за нормалното съсирване на кръвта и т.н. Съществуват убедителни доказателства, че ниските нива на този витамин чувствително повишават риска от развитие на рак на белия дроб, простатата и дебелото черво, както и на сърдечносъдови патологии. Установено е също така, че
той участва в поддържането на тонуса на мускулите, подпомага регулирането на кръвното налягане и
нивото на кръвната захар в организма, препятства развитието на диабет, ревматоиден артрит, множествена склероза, има мощно противовъзпалително действие и пр. При възрастните хора недостигът на витамин D играе немаловажна роля в отслабването на когнитивните способности, като двукратно увеличава риска от развитие на шизофрения.
Неотдавна английски учени установиха, че той играе съществена роля и за появата на депресивните състояния. Изключително оптимистично звучи твърдението, че витамин D съдейства за увеличаване на дължината на т.нар. теломери – специфични накрайници, защитаващи хромозомите, които бяха открити в началото на настоящия век от носителите на Нобелова награда американците Елизабет Блекбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак. Според американския професор Леонард Хайфлик в клетките на човека е заложено изключително неоптимистичното свойство – броят на деленията, които могат да претърпят, съставлява 50 плюс минус 10 и толкоз!
При всяко деление се „подрязва” част от теломерите, като след достигането на важен участък
от хромозомите клетките, а и организмът като цяло загиват. Т.е. по същество теломерите ограничават продължителността на човешкия живот и това, че витамин D увеличава тяхната дължина, вдъхва изключителен оптимизъм. На фона на казаното дотук лошата новина е, че голяма част от населението на планетата изпитва сериозен дефицит от този изключително важен витамин. Според д-р Перес Лопес от университета в Сарагоса (Испания) около 70% от европейците страдат от недостиг на витамин D (у нас се посочва цифрата 76%) с всички негативни последствия от това. Дневната потребност от този витамин се оценява на 15 µg, т.е. 600 международни единици (1 МЕ = 0,025 µg, 1 µg = 40 МЕ).
Някои храни съдържат значителни количества от този витамин.
Например в черния дроб на треската неговото съдържание е 6000 МЕ (150 µg)/100 г, в херингата – 1400 МЕ (35 µg)/100 г, в скумрията – 400 МЕ (10 µg)/100 г, в черния хайвер – 320 МЕ (8 µg)/100 г), в сьомгата – 280 МЕ (7 µg)/100 г), в гъбите пачи крак - 212 МЕ (5,3 µg)/100 г и пр. Но тези храни далеч не са чест гост на трапезата. Значително по-ниско е съдържанието на този витамин в ежедневно консумираните храни – в яйчния жълтък – 280 МЕ (7 µg)/100 г, кравето масло – до 140 МЕ (3,5 µg)/100 г, в орехите – 120 МЕ (3 µg)/100 г, в кашкавала – 15 МЕ (0,4 µg)/100 г, в месото – 13 МЕ (0,3µg)/100 г и пр. Следва да се има предвид обаче, че едва 10% от потребностите на витамин D се покриват с дневния рацион, останалите 90% следва да се набавят с помощта на слънчевите лъчи.
Очевидно няма как дневната потребност от витамин D да се постигне чрез консумираните храни. Например, за да се достигне нормата от 600МЕ (15µg), следва да се изконсумира около 300 г краве масло или 50 кг месо! Значително по-ефективно е експонирането на тялото на слънчевите лъчи. За осигуряване на необходимото количество витамин D3 е достатъчно три пъти седмично да се оставите слънцето да погали до половин час кожата на тялото ви. Слънчевите лъчи ще ви заредят с тази вълшебна субстанция, вършеща истински чудеса в организма.
