.jpg)
Всекидневното пиене е най-вредно за черния дроб
Какви са последиците върху черния дроб от обилните наздравици по празниците, как да го опазим от пораженията на алкохола и какво означава да се пие разумно – на тези въпроси отговаря д-р Радин Цонев, гастроентеролог в „Токуда Болница София“
Българинът се слави като човек, който никога не отказва да пие и да си похапва, но при продължителни празници, каквато е зимната поредица, започват запои, които са твърде вредни и дори опасни. Ако говорим за хигиена на пиенето - по това дали и в какви количества може да е полезно все още експертите спорят. Но ние, хепатолозите, сме се обединили около мнението, че ако човек консумира алкохол, то най-добре е това да става веднъж седмично, а не всяка вечер. Знаем, че 150 грама концентрат всеки ден българинът ги няма за нищо. Според дефиницията на СЗО при мъжете (а още повече при жените поради дефицита на някои обработващи алкохола ензими) след 10-15 години тази практика води до развитието на цироза. Така че, ако трябва да говорим за „правилно” пиене, това означава чаша червено вино на ден или малка бира, но в никакъв случай концентрат всяка вечер.
Винаги в една клиника ще има поне трима души, от които двама ще са толкова тежко увредени, че ще се нуждаят от чернодробна трансплантация, но продължават да развиват тезата, че Пешо от съседния блок пие повече. Само че това е въпрос на генетична детерминираност на ензимите. Ако Пешо пие повече и все още има само лека стеатоза или пък нищо му няма, не се знае дали пък няма да развие алкохолна невропатия и ще се чувства като с ампутирани крайници. Т.е. - винаги някои хора ще имат повече възможност да приемат алкохол, но на този, комуто се е случило страшното, за него то е 100%.
Така че, когато кажем на един пациент, че трябва да спре да пие дори и боза, това значи, че той наистина трябва да спре. Не трябва да пропускаме факта, че голяма част от пациентите с цироза имат продължителност на живота няколко години – и то ако са наблюдавани добре. Но има и случаи, т.нар. напоследък насложени остри алкохолни хепатити върху чернодробната цироза. Това е заболяване, което протича с чернодробна недостатъчност, при което часовникът започва да цъка отзад напред и отмерва последните 90 дни на този пациент. И ако той не влезе по спешност в листата за трансплантация и не се намери за него донор в рамките на 90 дни, ще загине.
Принципно много голяма част от пациентите имат хронични хепатити, за които дори не знаят. В зависимост от различните етнически и социални групи у нас процентът на хроничен хепатит В е някъде между 5 и 10 на сто. И когато човек носи вируса, без да знае, той си пие примерно умерено, но ще развие чернодробна цироза, и то в рамките на по-малко от 10 години. Ако някой се опиянява бързо, друг ще стигне до тежък алкохолен хепатит или цироза без въобще някога да се е напивал. Има и друг момент – напоследък точно това се случва след такива запои като по новогодишните празници или след отпуск. Приемат се големи количества концентрат всеки ден и ако алкохолът не е качествен (знаем какви бидони се разнасят), тогава идват много тежки последици. И без да се развие цироза, ще настъпи чернодробна недостатъчност и спешна нужда от трансплантация.
Вярно е, че чернодробните клетки са милиарди, но чернодробната некроза трябва да бъде овладяна и спряна. Затова винаги съм бил „за“ хепатопротекторите. Те действително подкрепят черния дроб, предотвратявайки ензимния излив, т.е. загиването на чернодробни клетки. И това е първото нещо, което се предприема - да се спре некрозата с хепатопротекция. Аз съм за употребата на съвременните хепатопротектори, особено тези с по-голяма доза силимарин, какъвто е примерно Хепасейв - защото тези препарати действат пряко върху чернодробната функция.
Всъщност, когато дойде човек при нас в клиниката, той винаги има нужда от хепатопротектор. Някои автори препоръчват и профилактично да се пият такива препарати, но според мен при нормални чернодробни ензими това е излишно. Черният дроб може да се справи, ако човек пие в границите на нормалното – т.е. един път в седмицата до 200 грама или пък всеки ден, но по чаша вино, не повече. Но проблемът е, че при повечето хора се развива не само физическа, но и психическа зависимост от алкохола. И за съжаление, когато човек дълги години си е пил редовно по 200 грама, той вече има абстиненция и вечер си посяга към чашката, както пушачът към кутията цигари. Мнозина смятат, че им помага срещу стреса, но спокойно могат да пият чаша червено вино. Но не и 200 грама концентрат.
