.jpg)
Всичките ми приятели имат чувство за хумор
Актьорът Тончо Токмакчиев за физическото и духовното здраве в разговор с журналистката Екатерина Генова
Ако сте запален турист и любител на планината, е твърде вероятно в почивните дни да срещнете актьора Тончо Токмакчиев на Витоша. Особено ако използвате маршрута от Алеко до Черни връх и обратно. Водещият на Шоуто на канала е запалянко на пешеходните преходи.
Макар да е бохем, Тончо изповядва философията за позитивното мислене и здравословния живот като важна причина за успеха. Малко се знае, че заедно с партньори Тончо се занимава с отглеждане на рози и с производство на българско розово масло. Убедил се е от личен опит, че то е най-доброто в света. Природните климатични дадености у нас, на които човек по-трудно влияе, правят нашите рози и розово масло наистина най-търсени в света на козметиката.
- Смяташ ли, че има общовалидна формула за здравословен и полезен начин на живот?
- Няма обща формула, но има правила, които трябва да се спазват. Да спортуваш, да се храниш по някакви правила – това са задължителни елементи от начина на живот.
- Кога започна да се замисляш за тези неща, обикновено се сещаме за здравето, когато се разболеем или когато се натрупат години?
- Спортът ме привлече още в юношеските години. Не бях активен спортист, но тренирах малко волейбол, после гребане. Най-постоянен бях в тичането край брега в Бургас. Там се събираха много хора, баща ми също правеше кросове и аз се запалих.
- Колко километра издържаше, тичането по пясъка е много изморително?
- Правех по 2 километра и повече. Вярно е, че е много изморително, но възрастта беше друга. И досега, като си отида в Бургас, винаги намирам време за дълга разходка край брега. Иначе спортните ми занимания са доста разнообразни – ходя на походи на Витоша, плувам, играя тенис, карам ски.
- Защо ходиш на Витоша и какво намираш там?
- Витоша е изключително красиво място. Това е най-ценното природно богатство на столицата. Планината има нужда да се направи привлекателна и полезна за хората. В момента там е доста занемарено.
Някой си прави смешни експерименти, като твърди, че трябва да оставим планината да се самовъзстанови, за да я обявим за диво и девствено място. А под нея има двумилионен град. Абсурдно е тя да остане недокосната от човешка дейност, сякаш е Хималаите. Убеден съм, че трябва да се грижим за това място и да го облагородим.
Всеки път установявам колко е запуснато горе, няма пътеки, трасетата са изровени, няма кошчета за боклук, заради грешки и немарливост са изсечени и унищожени много дървета. На Витоша е като в къща без стопанин.
- Какъв е маршрутът ти и как не се губиш?
- Не се губя не защото има много указателни табели, а защото отдавна минавам по едни и същи места. Качвам се на Щастливеца, минавам през платото, стигам до Черни връх, от там се спускам към хижа „Физкултурник”, под лавината и се връщам. Цялата обиколка трае около 3 часа.
- Имаш ли компания за този преход?
- Ходя с жена ми и с кучето.
- А дъщеря ти?
- Когато беше по-малка, идваше с нас, сега вече е самостоятелна, надеждна репортерка и не идва с мен в планината.
- Спортът е важна част от твоята рецепта за здравословен начин на живот, а любител ли си на диетите, на ограниченията в храненето?
- Не много, по-скоро съм любител на истинските български храни като киселото мляко, сиренето.
- Какво е отношението ти към цигарите и към много дискутираната тема за забраната на пушенето на обществени места?
- Аз пуша рядко, може да се каже, че не съм пушач. Аргументите, че заведенията щели да фалират, ако се забрани пушенето, са доста глупави. Да не би да влизаме в заведенията, за да пушим? Отиваме, за да пием кафе или да се храним, а не за да пушим. Иначе щяха да ги кръстят не ресторанти или кафенета, а пушални.
Току-що се връщам от Франция, където не видях място, в което да се пуши. Никъде. А да сте чули за фалирали заведения във Франция? Забрана трябва да има и това го казвам аз, който не съм най-големият въздържател.
- Опита ли хубави червени вина във Франция, лекарите твърдят, че заради консумацията на червено вино инфарктите там са много по-малко, отколкото в други страни?
- Там и да не искаш, пиеш вино. Опитах чудесни сортове, но мисля, че и българските вина са много добри. Ние обаче сме царе да се отнасяме мърляво към хубавото, което имаме и правим. Така е и с българското саламурено сирене. Никъде няма като нашето. Но трябва да търсиш, за да намериш качествено.
- Колко време прекара във Франция, ти беше там с родителите си по повод юбилей на майка ти и „по следите” на баща ти, който е рисувал навремето в парижките ателиета?
- Наложи се да останем 3 дни повече от планираното заради вулканичния прах и спирането на полетите. Не можахме да се върнем навреме. Една жена от нашия хотел, която живее в Канада, си взе билет и сe качи на кораб, за да се прибере. Ние тръгнахме с кола и направихме непредвидено пътешествие из Европа.
- Говорим за спортуване, хранене, пушене, а има ли здравословен начин на мислене, на поведение?
- Това е по-важната част от грижата за здравето - да се обграждаме с положителна енергия, да сме добронамерени и позитивни. Защото съществуват „вампири”, които се разболяват от болни амбиции и лоши мисли.
- Ти успяваш ли да се спасиш от отрицателните емоции?
- Старая се да не контактувам с хора, които носят отрицателна енергия. Деля хората на такива с чувство за хумор и такива без. В моя приятелски кръг всички са притежатели на чувство за хумор и то е част от здравето им.
Способността да решиш даден проблем е пряко свързана с оптимизма. Ако мислиш позитивно, се справяш по-лесно. Това, което се случи във Франция, за мен беше критична ситуация. Трябваше от 2500 км разстояние да отменя всичките си ангажименти, спектакли, снимки. От там тръгнах с кола до Германия, после през Виена до София. Прибрах се в 6 сутринта и в 12 ч. бях на снимки.
- Успя ли да възприемеш това като приключение, а не като драматично събитие?
- Притеснявах се само за родителите си, защото майка ми навърши там 75 години, а баща ми 79. Но те също го приеха от положителната страна. Направихме едно пътуване, което иначе никога нямаше да предприемем. От Регенсбург до Виена минахме край горното течение на Дунав.
Видяхме уникални гледки – замъци, планини, реката, която в началото си прилича на планински поток. Насладихме се на техните чисти, подредени планини, в които няма боклук, не си правят експерименти да ги оставят в диво състояние, няма найлонови торбички. Австрийците са направили така, че природата да е в услуга на човека. А ние не можем на Витоша и ски да караме като европейците.
Вместо да седим по заведенията и да се чудим трябва ли да се пуши или не, да се качваме на Витоша – през зимата за ски, през лятото за походи. Ето това е здравословен живот за столичани. Заобиколени сме от красиви места с положителна енергия – манастири, езера, ливади, планина. Но сме ги занемарили и за огромно съжаление те не ни помагат много за по-хармоничен начин на живот.
