Всичко за захарта – горчивата истина за сладките неща

Д-р Донка АТАНАСОВА

Захарта е не само вредна, но и много токсична. Когато се запознаете с вредите, които нанася на нашия метаболизъм, с основание ще се зачудите, защо продължаваме да я употребяваме и нещо по-лошо, защо храним и децата си с нея.

„Чиста, бяла и смъртоносна“ /Джон Юдкин/

Бялата захар е подробно изследвана от Джон Юдкин, британски физиолог и декан на Хранителните науки в лондонският колеж Queen Elizabeth. Юдкин провел многобройни изследвания на физиологичните ефекти на захарта. Открил, че тя повишава нивото на триглицеридите, инсулина, телесното тегло и стресовите хормони, като намалява стойностите на HDL- холестерола /това е добрият, протективен холестерол/, причинява още сгъстяване на кръвта, което е смъртоносната комбинация, повишаваща риска от инсулт и развитие на захарен диабет. Юдкин, публикува и книга под заглавие „Чиста, бяла и смъртоносна“, която имала огромен успех. НО ..... Идва това голямо НО...... 

Това се случва през 50-60-те години на миналия век, когато захарната индустрия била силно разтревожена от тези факти и критики, които щели да намалят чувствително печалбите ѝ. И така, тази информация веднага били отречена. Отхвърлена била всяка връзка между захарта и болестите на сърцето, а цялата вина била прехвърлена върху наситените мазнини. Голямата захарна индустрия още тогава успяла да скрие от всички нас истината за продуктите си.

Бялата захар е пристрастяваща

Въпреки усилията на захарната индустрия вече не е тайна, че захарта е вредна за хората. И въпреки смъртоносната си репутация милиони хора я употребяват всекидневно и в големи количества. Причината е не само в това, че обичаме вкуса на сладко, а че сме пристрастени. Захарта променя драматично метаболизма и химичните процеси в мозъка, като ни кара силно да я предпочитаме и желаем. Нуклеус акумбенс е тази част от мозъка, която отговаря за желанията, наградите и пристрастяващото поведение. Това е същата част от мозъка, която кара алкохолика да посяга към чашката и да не може да спре, или наркомана, който задоволява желанието си с все по-високи дози. Това прави и бялата захар, затова тя е пристрастяваща. При употреба тя изпраща своите сигнали точно на това място в мозъка.

Добрата новина е, че отказът от захарта, дори и за броени дни, подобрява много бързо нашата физиология и негативните промени са обратими.

Ако спрете да приемате бяла захар само за 10 дни, ще забележите сериозни метаболитни и неврологични  подобрения. Обикновената захар представлява 50% фруктоза и 50% глюкоза. Докато глюкозата може да бъде използвана от всяка клетка в организма, фруктозата /или плодовата захар/ се преработва само в черния дроб. Тя води до стеатоза на черния дроб и други метаболитни увреждания, ако се приема в големи количества и без достатъчно фибри. Плодовете са много богати на фруктоза, но те внасят в организма ни и много фибри, които намаляват вредните ефекти на фруктозата. Ако фибрите липсват /това се случва, когато приемаме фрешове - само сока от плодовете/, тогава токсичният ефект на фруктозата се засилва.

Прекомерната употреба на захар води до дефицит на микронутриенти

Вкусът на захарта, може да е приятен, но тя ни лишава от много важни микронутриенти като калций, магнезий, хром и мед. Витамин С също се повлиява от захарта, тъй като има подобна химична структура с глюкозата и се конкурира с нея за достъп до клетките. Дори и леки повишения на кръвната глюкоза могат да блокират усвояването на витамин С и да отслабят имунитета ни.

Злоупотребата със захар води до инсулинова резистентност, ПОВИШАВА РИСКА ОТ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ, ВОДИ ДО МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ, ЗАХАРЕН ДИАБЕТ, РАННА АТЕРОСКЛЕРОЗА НА АРТЕРИИТЕ ОТ СРЕДЕН И ГОЛЯМ КАЛИБЪР И СЕ СТИГА ДО ТЕЖКИ СЪДОВИ УВРЕЖДАНИЯ НА СЪРЦЕТО, МОЗЪКА И КРАЙНИЦИТЕ.

И накрая, но не и по важност е фактът, че производството на захар уврежда и замърсява страшно много околната среда. Рафинериите замърсяват най-вече водата и почвата. Производството на захарно цвекло и тръстика изискват огромни количества пестициди, които са опасни за фермерите, дивите животни и дори за консуматорите.

Колко захар да приемаме дневно

През 2014 г. СЗО признава опасностите от захарта и дава препоръки всички хора в света да ограничат консумацията ѝ до 5% от диетата си за деня. Ако тежите 80 кг и са ви определили ЗА ДЕНЯ ОКОЛО 2000 ККАЛ , то 5% са 100 ккал дневно. 1г въглехидрати при разграждането си в организма освобождават 4,1ккал.

За да изчислим колко захар ни се разрешава да приемем дневно, ще разделим 100 ккал на 4,1 и ще получим приблизително 25 г захар. Това означава, че СЗО препоръчва дневната консумация на захар да е 25 г или до 2,5 чаени лъжички на ден /1чаена лъжичка е равна на 10 г захар/. А само една подсладена безалкохолна напитка съдържа 40 г. Това е двойно повече от посочената препоръчителна дневна доза. Ако това се случва ежедневно, рискът от захарен диабет се увеличава с около 80% при хора застрашени и предразположени към това заболяване.

Освен това, захар се съдържа в 74% от пакетираните храни по магазините.

Изкуствените подсладители вредни ли са или полезни

Нещо, което е сладко и съдържа нула калории, може да ви звучи добре като решение срещу пристрастяването към захарта. Да, но не е и ще се опитам да поясня.

В тестовете с животни изкуствените подсладители са доказани като канцерогенни. Те всяват смут в чревната флора, като унищожават полезните чревни бактерии и причиняват нетърпимост към глюкоза. Те имат и токсичен ефект върху невроните чрез веществата, които съдържат, т.н. „екситотоксини“.  Когато използвате изкуствен подсладител, обърквате мозъка. Той приема това съобщение с вкус на захар, но без съпътстващите я калории от глюкозата и фруктозата и се опитва да коригира дисбаланса, като ви кара да чувствате глад. В резултат на това вие ядете все повече и повече, а не по-малко. Изкуствените подсладители засилват глада, потискат чувството за ситост, забавят метаболизма и увеличават телесните мазнини с около 14% само за 14 дни, като повишават общият прием на храна за този период от време.

За захарният проблем има само едно дългосрочно решение. Трябва да се откъснем от сладкото, колкото се може повече и навреме, преди нещата да са станали необратими /захарен диабет с изчерпана инсулинова секреция, например/.

Ключовият момент да се отървем от този проблем, е да осъзнаем особената опасност, която представлява захарта за нашият организъм и да я елиминираме до минимум. 

Ако трябва да сме реалисти, да се приучим да ядем по-малко сладкиши и да употребяваме сладки изкушения, с които сме свикнали, е труден и бавен процес на промяна. Винаги ще обичаме сладкото. Дори и животните го обичат.

Но ако страдате от инсулинова резистентност, захарен диабет, затлъстяване, рак или автоимунно заболяване, трябва да стоите далеч от захарта и подсладителите.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.