Йодът – основен фактор в регулирането на метаболизма

При споменаването на йода в съзнанието на всеки неспециалист изниква малкото шишенце с кафеникава течност, до което се прибягва за дезинфекция на повърхностни кожни наранявания. В действителност йодът е един от най-важните микроелементи в човешкия организъм, от който в значителна степен зависи добрата му физическа кондиция и правилното протичане на огромен брой биохимични процеси, участващи в неговия метаболизъм.

Откритието на йода през 1811 г. се приписва на французина Бернар Куртоа – дребен фабрикант от Дижон, който изследвал възможността за използване на морските водорасли за получаване на селитра – основния компонент на барута. В онези години потребностите от него за армията на Наполеон били огромни, а внасяната от Индия селитра – недостатъчна. Тази от Чили била по-евтина, но имала съществен недостатък – представлявала натриев, а не калиев нитрат, поради което била хигроскопична, т.е. барутът бързо овлажнявал. Било известно, че няколко години преди това, използвайки пепел от морски водорасли,

в Испания успели по някакъв начин да превърнат непригодната натриева селитра в калиева.

Именно това откритие подтикнало Куртоа да се заеме с твърде перспективното изследване. В онзи паметен ден той влязъл в лабораторията, съпроводен от любимия си котарак, който с нескривано любопитство следял действията на господаря си. В определен момент, очевидно под влияние на вродените си изследователски умения, той скочил на работната маса и преобърнал стъкленицата със сярна киселина, която се изляла върху купчинката пепел от водорасли. Слисаният Куртоа с учудване забелязал, че от последната започнали да се извиват гъсти виолетови пари, вдишването на които предизвиквало остра кашлица и силен задух. Котаракът благоразумно, но с достойнство се оттеглил и оставил господаря си в дълбок размисъл върху наблюдаваното явление. Последният

споделил наблюдението си със своя приятел, небезизвестния химик Гей-Люсак,

който еднозначно заключил, че е открит нов химичен елемент. Той дори предложил неговото наименование – йод, произлизащо от древногръцката дума „йодос” (ἰώδης) – виолетов. Откритието на Куртоа било признато и от знаменития английски химик Хъмфри Дейви. По такъв начин котаракът на Бернар Куртоа бил несправедливо лишен от заслужено признание за едно от значимите открития в химията. Съдбата отмъстила по свой начин на „самозванеца” – неговия господар, който се впуснал в рисковани вложения, свързани с откритието. В крайна сметка се разорил и заживял в бедност и недоимък.

Първото приложение на новооткрития елемент е свързано с името на швейцарския лекар  Жан-Франсоа Коанде,

който го използвал за лечение на гуша – патологичното уголемяване на щитовидната жлеза. Резултатите от своите наблюдения той докладвал пред Швейцарското природонаучно дружество през 1820 г. Изследванията на швейцареца получили широка популярност в медицинските среди чрез трите статии, публикувани през следващите години.

Колкото и да е странно, антисептичните свойства на йода, с които той е най-известен сред широката публика, са установени и приложени повече от седем десетилетия след откритието му. Това постижение светът дължи на друг французин – лекаря Алфонс Боане, който през 1885 г. публикува книгата „Йодотерапията или медико-хирургическото използване на йода и неговите съединения”. В интерес на истината съществува информация, че

още преди три хиляди години древните китайски лечители са ползвали целебните свойства на йода.

За предпазване на повърхностни рани от загнояване и по-бързо заздравяване те използвали морски гъби и водорасли, които съдържат значително количество йод.

Йодът принадлежи към редките елементи на нашата планета – неговото съдържание в земната кора възлиза едва на 0,00005%. Относително високо е то в морската вода – 20-30 мг на 1000 литра. Някои морски водорасли и животни концентрират в своя организъм значителни количества йод. Например в морското зеле (ламинарията) съдържанието на йод възлиза на 0,25 г/100 г, т.е. 100 000 пъти повече от морската вода. За съжаление при добива и съхранението на тези ценни водорасли, съдържащи невероятен брой ценни биологично активни вещества, количеството на йод намалява с до 65%, а при евентуална термообработка – още с 22%.

Ето защо препоръчително е консумирането на ламинарията в суров вид.

В морските обитатели то е значително по-ниско: в калмарите – 0,3 мг/100 г, в хека – 0,16 мг/100 г, в треската – 0,135 мг/100 г, а в скаридите – 0,088 мг/100 г.

Съдържанието на йод в човешкия организъм възлиза на около 25 мг, от които 15 мг се съдържат в щитовидната жлеза, а останалата част - в черния дроб, бъбреците, косата, ноктите, кожата, яйчниците и простатата.

Изследванията на швейцареца Жан-Франсоа Коанде провокирали сериозен интерес относно физиологичната роля на йода в щитовидната жлеза предвид изключително важната ѝ роля в човешкия организъм. Тази малка жлеза с форма на папионка, тежаща до 25 г, е разположена пред трахеята и под гръкляна. Произвежда два съдържащи йод хормона – тироксин (тетрайодтиронин, T4) и трийодтиронин (T3), които изпълняват ролята на главни регулатори на обмяната на веществата в човешкия организъм.

Те управляват процесите на усвояването на основните хранителни вещества –

въглехидратите, протеините и липидите, функциите на стомашно-чревния тракт, сърдечносъдовата и половата система, психическото състояние и т.н. Образно казано, тези хормони играят ролята на педала на газта в автомобила. Ако тяхното съдържание в кръвния ток е ниско, организмът работи на малки обороти, не му достига мощност, той е вял и неработоспособен. Вместо към продуциране на енергия ниските нива на тези хормони насочват организма към натрупване на мастна тъкан. Ако обаче нивото им е високо, организмът работи в турбо режим и усещането е като на състезател от формула 1 – повишено артериално налягане, сърцебиене, интензивно потене, нервност и пр. Поради изразходване на повече енергия от тази, продуцирана от внесената с храна, организмът посяга към своите вътрешни ресурси, което е свързано с чувствително понижение на телесната маса (дистрофия).

Центърът на управление на щитовидната жлеза се намира в хипоталамуса – малък участък в междинния мозък. Хипоталамусът синтезира хормон, стимулиращ аденохипофизата (предния участък на хипофизната жлеза) да продуцира хормона тиреотропин, който регулира синтеза и емитирането в кръвния ток на тироксина и трийодтиронина от щитовидната жлеза. Противоположно е действието на хормона соматостатин, също продуциран от хипоталамуса, който потиска синтеза на тиреотропина. Щитовидната жлеза регулира и калциевия баланс в човешкия организъм посредством хормона калцитонин. Ежедневната потребност на човешкия организъм от този изключително важен химически елемент

съставлява 150 микрограма. За целия живот на човека тази потребност се покрива от съдържанието на... една кафена лъжичка. В повечето от всекидневно използваните хранителни продукти неговото съдържание е твърде ниско – в хлебните изделия около 9 мкг/100 г, прясното мляко – 17 мкг/100 г, говеждото месо – 11,5 мкг/100 г, маслото – 9 мкг/100 г,  фасула – 12,5 мкг/100 г, спанака – 12 мкг/100 г, граха – 10,5 мкг/100 г,  пилешкото месо – 6 мкг/100 г, плодовете – около 2 мкг/100 г и т.н. По тази причина значителна част от населението на Земята изпитва сериозен дефицит от този химичен елемент. Смята се, че броят на засегнатите надхвърля ужасяващата цифра от два милиарда, около една трета от които са деца в училищна възраст. За преодоляване на този огромен проблем още след Първата световна война в САЩ започва добавяне на йод

(под формата на калиев йодид) към трапезната сол в количество до 20 мг/кг. В резултат на нетрайността на калиевия йодид във влажен и топъл въздух, съдържанието на йод в солта бързо намалява, поради което срокът на годност на такава сол е едва 6 месеца. Ето защо напоследък йодирането на солта се осъществява с по-стабилната йодна сол – калиев йодат.

Предвид сатанизирането на трапезната сол през последните години и призивите за рязко намаление на нейната консумация проблемът с йоддефицита отново неумолимо се изправя пред човечеството.

 

 

 

Сподели във Facebook