.jpg)
За да живеете дълго, яжте по-малко
Ако намалите веднъж завинаги количеството на употребяваните калории, може сериозно да промените живота си в положителна посока, твърдят редица научни изследвания.
Според Джули Матисън от американския Национален институт по проблемите на стареенето в близко бъдеще ще настъпи времето, когато съвсем други ще бъдат годините, които днес определят човека като „възрастен“. Засега това звучи неправдоподобно, въпреки че в тази посока са направени много сериозни крачки. Ще споменем само достиженията на медицината и подобряването на условията, при които живее съвременният човек. Например, според статистиката в САЩ през 2014 г. 16% от американците на възраст между 50 и 64 години са страдали от хронични заболявания. А само преди три десетилетия те са били 23%.
С други думи – ние живеем не само по-дълго, но и в сравнение с предците си сме по-здрави в по-напреднала възраст. Оказва се още, че постигането на последното е по-лесно от опитите да се увеличи продължителността на живота.
Какво трябва да направим, за да живеем по-дълго и по-качествено
Изследователите по целия свят имат най-различни мнения и идеи по този въпрос. Джули Матисън и нейните колеги отговарят така: трябва да направим много прости промени в начина си на хранене. Според тях главното е да намалим яденето или да ограничим калориите. Това не означава само да се откажем от мазни продукти или да си наложим периоди на ограничения. Става въпрос за това постепенно и внимателно да намалим обичайните си порции и повече никога да не ги увеличаваме.
Изследвания, проведени още в началото на 30-те години на миналия век, показали, че намаляването на количеството на приеманата всеки ден храна с 30% води до по-дълъг и активен живот. Това е доказано при червеите, мухите, мишките и маймуните. Така че безспорно е установено, че в царството на животните ограничаването на калориите е най-доброто лекарство срещу разрушителното действие на възрастта върху организма. Има всичко основания да се смята, че това ще действа и при хората.
Опитът на предците ни
Още Хипократ като един от първите лекари, които са смятали болестите за нещо съвсем естествено, е изказвал предположението, че много заболявания са свързани с преяждането. Гърците, страдащи от затлъстяване, умирали по-млади в сравнение със слабите.
В края на ХV век немощният венециански аристократ Луиджи Корнаро успял да направи невъзможното. Той бил на 40 г., когато започнал да приема само по 350 г храна на ден, което е около 1000 калории по днешните оценки. Менюто му се състояло от хляб, яйца, бульон, постни меса, а от рибарите купувал риба, хваната в местните реки. По този начин Корнаро, ограничавайки се не само в количеството, но и в разнообразието на храните, които приемал, достигнал до 84-годишна възраст в прекрасно здраве, когато 50-60 годишните се смятали за старци.
Но това все пак е историята на един човек и от нея не може да се направят кардинални изводи.
Думата на учените и на… макаците
През 1935 г. фундаментално изследване върху бели мишки показало, че ограничаването на храната им с 30-50% довело до увеличаване на продължителността им на живот и отложило смъртта им вследствие на заболявания, свързани с възрастта. Дългосрочните изследвания при хората обаче са голяма рядкост. Една от причините е, че съвременният човек живее доста по-сложно и е невъзможно да се изключи влиянието на допълнителните фактори – физическа активност, вредни навици, психическо здраве и т.н.
Затова в края на 80-те години бяха проведени две независими едно от друго дългосрочни изследвания за ефекта от ограничаването на калориите. Вместо мишки в изследванията участваха макаци, защото човекът има 93% обща ДНК с тези примати. А и начинът на стареене е много подобен.
Те били хранени с продукти, от които получавали всички необходими вещества, а на половината порциите били намалени с 30%. Най-старият макак живял 20 години по-дълго от средната продължителност на живота при този вид. Това в различна степен се отнася и за останалите „участници“ в изследването.
През 2009 г. били публикувани впечатляващите резултати. Макаците, чиито калории в менюто били намалени, изглеждали много по-млади от връстниците си, козината им била кафява, а не сива, организмът им бил здрав, без патологиите, типични за тяхната възраст. И не показвали никакви признаци за диабет, от който страдали повечето от връстниците им.
Може ли намаленото количество на приеманата храна да накара метаболизмът да работи по-ефективно? Съществува ли някакъв молекулярен механизъм, „включващ“ процеса на стареене? Или има други механизми, за които не сме и подозирали?
Може би няма скоро да получим отговорите на тези въпроси. Но това, което показаха изследванията с макаци, не бива да се подценява.
Със съкращения от ВВС
