.jpg)
За кръвното налягане вече не важи „Колкото по-ниско, толкова по-добре“
Повишеното артериално налягане е риск за редица сериозни болестни увреждания на органи и системи, силно понижаващи качеството на живот. Затова лекарите от практически всички медицински специалности включват като един от основните пунктове в препоръките си за лечение и профилактика контрола на кръвното налягане. Какви са оптималните стойности на артериалното налягане, как да се контролира, колко често терапията трябва да се актуализира, какви усилия полага съвременната медицинска наука за справяне с хипертонията? На въпросите ни отговаря изтъкнатата специалистка по кардиология и клинична хипертония проф. Светла Торбова, председател на УС на Българската лига по хипертония.
Най-сигурният метод за контрол е домашното измерване на кръвното налягане. Когато се мери в домашни условия, нормата е 135/ 85. Измерването става сутрин при ставане от сън и в края на деня, около 17 часа – това са двата пика в денонощието. Пациентът трябва да си направи три измервания, за да може лекарят да му определи лечение – с какви медикаменти и в какви дози. Ако то е успешно, вече не е необходимо да се мери кръвното налягане всеки ден. Има оптимални лекарствени дози – т.е. такива, които са най-добри. Но като не се постигне ефект с тях, трябва да се прибегне до максимално допустимите. Разбира се, медикаментите имат и странични ефекти - именно затова и се говори за оптимални дози. Но единствено лекарят може да ги определи. Преди години много държахме на еднократния прием на лекарства, но се оказа, че приемането само сутрин не покрива денонощието. И много са малко медикаментите, които наистина имат 24-часов ефект. Дори сега се установява, че е много по-ефикасно, ако и вечер се взимат. Трябва да се прецени индивидуално. Обичайно предписваме два приема и където е необходимо, се повишава дозата или пък се увеличава броят на приемите. Трябва да има постоянен контрол. Лекарствата се изписват на три месеца и затова минимум през такъв интервал трябва лекарят да измерва налягането. За съжаление това не се прави винаги. Затова пациентът трябва сам да си мери и контролира налягането. По наши данни над 60% от всички хипертоници си мерят кръвното налягане вкъщи.
Чисто практически хората трябва да знаят, че има сезонност в хипертонията и най-неблагоприятното време е зимата. Тогава контролът е най-труден и трябва да се променя дозировката на лекарствата. Поне два пъти в годината – в началото на зимата и в началото на лятото, трябва да се направи консултация с наблюдаващия специалист и по-ниската лятна доза да се повиши, а през зимата може да се наложи да се добавят приеми. При мен са идвали в много тежко състояние пациенти, на които са оставени повишените дози от зимата. През последните години се говори за т.нар. джей крива. Т.е. има една точка, под която, ако падне специално долната стойност на налягането, при пациенти с вече диагностицирани коронарни заболявания става лошо. И тази джей крива може да се прояви с оплаквания, но може и да не се изяви, а реално да нанася вреда.
Има промяна във възприетите в нашата специалност норми и вече не важи правилото „Колкото по-ниско, толкова по-добре”. По нашите норми за възрастта над 80 години, а по американските - над 60, възприетите стойности са доста по-високи и в никакъв случай не са 120/80. Ако лекуваме хипертония, се стремим към норма 140/ 90, а при хора над 80 години – 145-150 е прицелното налягане. За възрастните ниските стойности не само че не са полезни, но са и вредни.
Контролът на хипертонията като цяло у нас е значително подобрен. Това показват две проучвания на Лигата по хипертония, от 2008 и 2012 г., според които процентът на контролираната и неконтролираната хипертония се покрива. Реално има хора, които се нуждаят от повече лекарства. При специалистите по клинична хипертония – в България сме десетина души – попадат изключително тежки хипертоници, които се нуждаят от повече медикаменти. И медицината търси алтернативни методи – като реналната денервация и разширяване на реналната артерия. От доста години се работи върху метода на симпатиковата стимулация за понижаване на налягането, който е също инвазивен метод. А те се прилагат трудно при заболяване като хипертонията, която е изключително много разпространена.
Около 10% от хипертониците у нас са с резистентна хипертония, т.е. това са около 150-200 хил. души, които се нуждаят от повече от три медикамента. За мен като председател на Лигата по хипертония и човек, който 42 години работи по този проблем, е неприемливо тези хора да трябва да си купуват лекарства, след като веднъж 56-60% от стойността на лекарствата пациентите заплащат от джоба си. В Европа - около 20%. Тези пациенти според правилата на НЗОК нямат право на реимбурсация на повече от три медикамента и трябва допълнително да си купят още две-три и повече лекарства.
