.jpg)
Загадки и тайни на „лошото момче“ – холестерола
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Без съмнение през последните десетилетия най-обсъжданата тема в диететиката е за ролята на семейството на липидите (мазнините) в човешкия организъм и влиянието му върху неговия здравен статус.
От 60-те години на миналия век на „мазния“ терен се разиграват епични битки, в които се включиха светила на науката, диетолози, медици, геронтолози и производители. Страстите се накаляват почти до червено от средствата за масова информация, щедро спонсорирани от противоборстващите страни. В центъра на споровете през всичките тези години беше и продължава да е набеденото „лошо момче” в това семейство – холестеролът.
През 1958 г. американският учен д-р Ансел Кийс публикува изследване, в което доказва наличието на пряка връзка между честотата на сърдечносъдовите заболявания и съдържанието на този стерол в кръвта. И тъй като източник на холестерол са животинските продукти, решението на проблема изглеждало съвсем просто – ограничение до минимум на тяхната консумация.
В резултат в света започна истински кръстоносен поход срещу съдържащите холестерол продукти.
В черния списък на диетолозите и медиците попаднаха маслото и млечните продукти, яйцата, различните видове месо и колбаси, сланината и т.н., които бяха заменени с „полезни” храни като хидрогенирани мазнини и маргарин, както и с безброй продукти, съдържащи захар и нишесте (брашно, ориз, картофи).
С развитието на аналитичната техника и задълбочаването на познанията в областта на биохимията и физиологията бяха открити редица нови черти в поведението на холестерола. Стана ясно, че
той може да се синтезира от всички клетки на човешкия организъм, но най-интензивно този процес протича в черния дроб и стените на червата.
През 1985 г. американските учени Майкъл Браун
и Джоузеф Голдстайн от Тексаския университет получиха Нобелова награда за разкриването на регулацията на метаболизма на холестерола в човешкия организъм. Във възможно най-опростен вид движението на този важен стерол в човешкото тяло може да се опише по следния начин. Транспортирането му от черния дроб към клетките се осъществява в състава на специфичен липопротеинов комплекс, означаван с абревиатурата LDL. Друг подобен комплекс – HDL, връща за преработка в черния дроб „излишния”, неутилизиран от клетките, холестерол.
Повишеното съдържание на липопротеиновия комплекс LDL в кръвта води до отлагането му по стените на артериите
и е основната причина за атеросклерозата, а оттам – за инфаркта и инсулта. Логично този холестерол беше заклеймен като „лош”. По понятни причини холестеролът, който влиза в състава на комплекса HDL, предпазващ организма от развитието на атеросклероза, беше провъзгласен за „добър”.
В наши дни е известно, че холестеролът е важна съставна част на клетъчните мембрани (т.е. присъства на практика във всяка човешка клетка!) и в значителна степен способства за тяхната здравина.
Той е изходно вещество, от което организмът синтезира редица важни за човешкия метаболизъм вещества –
хормоните на надбъбречните жлези кортизон, кортикостерон и алдостерон, половите хормони тестостерон, прогестерон и естрадиол, витамин D, жлъчните киселини и т.н. Съдържанието на холестерол в майчиното мляко е много високо – до 160 мг/100 г (в коластрата – още по-високо), докато в козето то е 30 мг/100 г, а в кравето – едва 10 мг/100 г. Високата концентрация на холестерол в майчиното мляко се обяснява с големите потребности на растящия млад организъм от това вещество за изграждане на обвивките на новите клетки и тъканите на нервната система, както и за синтезата на вече изброените вещества, вземащи активно участие в управлението на огромен брой метаболитни процеси. Логичен е въпросът
нима природата е сгрешила, постулирайки тъй висока концентрация на „вредно” вещество в единствената храна на кърмачетата?
Антихолестеролната еуфория, подкрепяна от статистическите данни за катастрофално нарастващата смъртност от сърдечносъдови заболявания (над 520/100 хиляди), обхвана неудържимо света и достигна своя апогей през 90-те години на миналия век. И въпреки че, както е известно, причините за сърдечносъдовите заболявания са много, вината за тях беше вменена главно на „лошото момче” в семейството на мазнините – холестерола. В резултат на препоръките на лекари и диетолози количеството на „мастните” калории в ежедневното меню на средностатистическия жител на планетата претърпя съществена редукция за сметка на „въглехидратните”. При това около половината от мастните калории вече се осигуряваха от „полезните” растителни мазнини – растителни масла, хидрогенирани масла и маргарин.
За съжаление кръстоносният поход срещу животинските мазнини и холестерола не даде очакваните резултати.
Според редица специалисти този поход не само че не намали честотата на сърдечносъдовите заболявания и смъртността от тях, а напротив – способства за тяхното нарастване! На хоризонта се появи ново страшилище – метаболитният синдром със съпътстваща го огромна армия от затлъстели хора и такива с наднормено тегло. Понастоящем тези жители на планетата съставляват около 30%. В САЩ, лидери в борбата срещу холестерола, затлъстелите хора са близо 110 милиона (над 34%), колкото са и тези с наднормено тегло. Тези ужасяващи факти намериха своето обяснение. Все повече специалисти споделят схващането, че увеличаването на количеството на въглехидратите в антихолестеролната диета, натрапена на света от лекари и диетолози през последните десетилетия,
води до сериозен ръст на нивото на хормона инсулин в кръвта, който е отговорен за усвояването на глюкозата в човешкото тяло.
Наред с това обаче последният способства за натрупване на мастни тъкани (т.е. за повишаване на телесната маса), както и за допълнително активизиране на хормона с ужасяващото и будещо респект наименование 3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А редуктаза, който управлява синтезата на холестерола в човешкия организъм. По такъв начин антихолестеролната диета, свързана с повишено количество на въглехидрати в дневния рацион, води както до нарастване на телесната маса, така и до повишаване на нивото на холестерол в кръвта.
Т.е. не животинските мазнини, а въглехидратите са истинската причина за високите нива на холестерол!
През 1999 г. нашата страна е на последно място в Европа по консумация на животински продукти и на първо по смъртност от сърдечносъдови заболявания... Основната част от холестерола (над 80%) се синтезира от човешкия организъм и само около 20% постъпват с храната. В здравия организъм съществува строга регулация на неговото ниво. При значително постъпление на холестерол, неговата синтеза се ограничава и обратно – при ниско съдържание в приеманата храна, синтезата му нараства. В този смисъл високите нива на холестерол у някои хора се дължат или на генетично обусловени смущения в неговия метаболизъм, или на завишена консумация на... въглехидрати.
Което в прав текст означава, че при здрав организъм ограниченията в консумацията на животински продукти, както и патологичният страх от холестерола са неоправдани. По всичко личи, че „лошото момче” следва да се търси в друго семейство – това на въглехидратите.
Холестеролът е открит в жлъчните камъни от французина Франсоа дьо ла Сал през далечната 1769 г. По една или друга причина ученият не публикува изследването си, затова откритието на холестерола най-често се приписва на неговия сънародник – професора по химия Мишел Шеврьол, който през 1823 г. за първи път използва това наименование. То произлиза от гръцките думи chole (жлъчка) и stereos (твърд). Окончанието „ол” напомня, че става дума за алкохол (по-точно – стероиден алкохол). За негативната роля на холестерола в човешкия организъм – образуването на т.нар. холестеролни плаки в кръвоносните съдове, през 1912 г. загатва младият 26-годишен руски патофизиолог, впоследствие академик, Николай Аничков.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
gpopov_bg@yahoo.com
