Как е открита пикочната киселина?

Пикочната киселина е открита в бъбречните камъни от шведския химик Карл Шееле през далечната 1776 г. Ученият бил известен с това, че опитвал на вкус всички химични вещества, които изследвал. Дори в деня на сватбата си Шееле наминал в лабораторията за поредния експеримент, който обаче се оказал фатален и той така и не стигнал до олтара, получавайки смъртоносна доза циановодород. Впоследствие пикочната киселина била открита и в урината, което дало основание на френския химик Антоан де Фуркроа да въведе в употреба наименованието, с което в наши дни тя е известна. Нейният химичен състав е  установен от бележития немски учен Юстус фон Либих.

Засега няма достатъчно аргументирано обяснение на твърдението, че повишеното съдържание на пикочна киселина е съпроводено с висок интелектуален потенциал, но фактът си е факт. От подагра са страдали велики пълководци, държавници и учени – Александър Македонски, Кромуел, кардинал Мазарини, Микеланджело, Иван Грозни, Петър I, Колумб, Леонардо да Винчи, Нютон, Чарлз Дарвин, Мопасан, Стендал, Пушкин, Лев Толстой, Алберт Айнщайн и т.н., всеки от които е оставил дълбока следа в историята на човечеството.