Как се поставя диагнозата при алергия

Лекарски преглед и подробно снемане на анамнеза, т.е. разпитване на пациента какви са оплакванията му, от кога датират и с какво са свързани според него.

Кожноалергични проби (КАП): Въвеждането в кожата на малки количества пречистени алергени с контролирана концентрация предизвиква съответна локална изява, когато пациентът е алергичен към съответното вещество. При тази проба трябва да се наруши целостта на кожата, но това не е болезнено. Най-често се използва участъкът от вътрешната страна между лакътя и китката, защото там няма окосмяване и кожата е много фина.  Може да се направи по три начина – чрез фино одраскване със стерилна игла от спринцовка, чрез повърхностно убождане през поставена капка или чрез директно подкожно инжектиране на алергена. След това кожната реакция се отчита обикновено на 20-ата минута и след това още веднъж, след 30 – 40 мин. Белег за положителен тест е подуване, зачервяване и сърбеж на местата, където са поставени алергени, към които пациентът е чувствителен. Винаги се прави и контролно убождане или одраскване без алерген. Ако и там има реакция, значи кожата реагира на физическото въздействие, а не на конкретните вещества.

Кръвни изследвания: Най-често се проверява нивото на общия имуноглобулин Е - (IgE) в серума. Повишеното количество на този маркер свидетелства за алергична реакция в организма. Нивото на общия IgE зависи от размерите на засегнатия от алергия орган – сравнително ниско е при алергия на носната кухина, но много високо при обширна кожна алергия или при хранителна алергия. Освен това съществуват и специфични за различни алергени IgE антитела. Тяхното изследване е алтернативен тест на кожното тестуване. Тестът за алерген-специфични IgE антитела се прилага, ако пациентът има обширни кожни прояви, при по-възрастни индивиди и при кърмачета, когато кожното тестуване има опасност да доведе до изостряне на алергичната реакция.

Провокационен тест: Принципът му е възпроизвеждане на симптомите на алергична реакция чрез поставяне на пациента в контакт с подозирания алерген. Например ако се смята, че човекът е алергичен към котки, да контактува известно време с котка. Повечето лекари се въздържат от такъв тип провокация заради непредвидимата степен на реакция. Затова тестът се прилага, когато останалите диагностични методи дават противоречиви резултати.