Кои са вредните храни, включени в проектозакона на Министерството на здравеопазването

Затлъстяването е резултат на различни фактори, но основно се дължи на висока енергийна стойност на консумираната храна и ниска физическа активност. Хранителен фактор, който се свързва с увеличен риск за наднормено тегло, особено при децата, е честата и значителна консумация на напитки и храни с високо съдържание на добавени захари. Те са също важна причина за развитие на зъбен кариес. Високата киселинност на безалкохолните напитки значително допринася за кариесогенното им действие.
Консумацията на значителни количества сол, основен източник на натрий в храненето, се свързва с повишаване нивата на кръвното налягане, което е изключително важен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания, включително мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт. Високият прием на сол повишава също риска за рак на стомаха, остеопороза, усложнения на бъбречни заболявания.
Консумцията на храни, съдържащи транс-мастните киселини увеличава значително риска от сърдечно-съдови болести. Основен източник на индустриално получените транс-мастни киселини са частично-хидрогенираните растителни масла, които се използват в хранителната промишленост за производство на голям брой продукти.
Значителната и регулярна консумация на енергийни напитки, които съдържат високи количества стимуланти като кофеин и таурин създава рискове за здравето, особено при лица с високо кръвно налягане и сърдечно-съдово заболяване. Кофеинът е единственият психостимулант, който се продава законно на деца като се включва в състава на храни и напитки. Регулярната консумация на енергийни напитки при децата и подрастващите предизвиква нарушения в съня, измества приема на полезни храни и напитки и допринася за недостатъчен прием на незаменими хранителни вещества, необходими за техния растеж и развитие. Практиката за смесване на енергийните напитки с алкохол, която все повече се разпространява при младите хора, увеличава риска от висок прием на алкохол и свързаните с него психо-поведенчески нарушения и здравни рискове. ( (Подробно за данъка "вредни храни" - ТУК)

Проектът за закон за налагане на такси върху нездравословните храни обхваща: 1. храни, които са основни източници на индустриално получени транс-мастни киселини; 2. храни с високо съдържание на сол; 3. енергийните напитки и другите кофеинизирани напитки и храни; 4. безалкохолните напитки и храни, богати на добавени захари.

•       Транс-мастни киселини (индустриално получени)
Основен източник на индустриално получените транс-мастни киселини са частично хидрогенираните растителни масла. Ето защо в проекта са включени храните, при които се използват частично-хидрогенирани растителни масла. Съгласно европейското и българското законодателство няма изискване за включване на задължителна информация относно съдържанието на транс-мастни киселини на етикетите на хранителните продукти, поради което се предвижда принципът за налагане такса върху храните, приготвени с частично хидрогенирани масла да бъде наличието в етикета на съставка ”частично хидрогенирано растително масло” или „частично хидрогенирана растителна мазнина”.

•       Сол
Основните източници на сол в храненето на населението в България включват хляб, хлебни и тестени продукти; сирена; месни продукти; туршии и други консервирани зелнчуци; чипс, снаксове, готови храни.
Налагането на такса върху основни хранителни продукти (хляб, хлебни и тестени храни, месни продукти и консервирани зеленчуци) във връзка с високо съдържание на сол не се предвижда, поради възможното увеличаване на цените им и намаляването на тяхната достъпност за бедното население. Ето защо проектът за такси върху нездравословните храни обхваща храни с високо съдържание на сол, които не представляват основен компонент на хранителния модел на населението, но допринасят за нездравословния им модел на хранене, особено при децата и младите хора. Редукцията на солта в основните хранителни източници е предмет на постепенно доброволно и задлължително реформулиране на храните от производителите, което не е свързано с повишаване на цените им.
Принципът за налагане на такса е съдържанието на сол в хранителните продукти.
Предложени са следните продукти: чипс, екструдирани снаксове и пелети на базата на картофи и зърнени продукти, солети, кракери, пуканки, осолени ядки и семена (печени или пържени) със съдържание на сол повече от 1 g/100 g продукт; сухи супи и бульони със съдържание на сол повече от 0.7 g/100 g продукт и др.
•       Енергийни напитки
Принципът за налагане на такса върху енергийните напитки и енергийните шотове е основно съдържанието на кофеин в тях от всички източници (добавен кофеин, екстракт от гуарана, ядки кола и други), както и съдържанието на другата им основна съставка - таурин. Включени са енергийни напитки със съдържание на добавен кофеин в количество повече от 24 mg/100 ml продукт и/или със съдържание на таурин по-високо от 100 mg/100 ml продукт. Законът обхваща и енергийните щотове, съдържащи добавен кофеин в количество повече от 60 mg и/или повече от 300 mg таурин в порция за еднократен прием
Унгария налага здравен данък (2012 г.) върху хранителните продукти със съдържание на кофеин над 15 mg/100 ml и съдържание на таурин над 100 mg/100 ml и обхваща всички енергийни напитки. Франция налага данък върху енергийните напитки със съдържание на кофеин 22 mg/100 ml и повече и със съдържание на таурин 30 mg/100 ml и повече (2013 г.), което включва почти всички енергийни напитки.
Таксата върху нездравословните храни в България има за цел да сакцинира тези енергийни напитки, които са с високо съдържание на психостимуланти и създават потенциален здравен риск.
Има предложение, всички храни (други освен напитките) с добавен кофеин и таурин с цел физиологично въздействие, независимо от вложеното количество да бъдат обложени с такса (напр. дъвки, снаксове и др.), поради риска от постъпване на значителни количества психостимуланти при масовото им влагане в храните и липсата на достатъчно данни по отношение на комбинирания им ефект при регулярна консумация, което създава потенциални рискове за здравето, особено на децата. Същият принцип на облагане на категория продукти се предвижда да се приложи по отношение на кофеинизираните алкохолни напитки, поради значителните здравни рискове, свързани с едновременната консумация на алкохол и кофеин и други стимуланти. Изключват се храните и напитките, в които кофеинът е използван за придаване на аромат или вкус.
•       Добавени захари
По отношение на безалкохолните напитки се предвижда използването на принципа на налагане на такса на цялата категория продукти. Такъв подход е използван от Франция (2013 г.), като по този начин се избягва изместването на консумацията от безалкохолните напитки, съдържащи захар към безалкохолните с подсладители, които не са здравословна алтернатива. В обхвата на закона се включват безалкохолни напитки със захар (и) и/или подсладители, включително минерални и газирани води и други безалкохолни напитки (газирани и негазирани, прахообразни за възстановяване), с изключение на спортните напитки, плодовите и зеленчуковите сокове, нектарите от плодове и плодовите напитки.

По отношение на продуктите (извън безалкохолните напитки) се предвижда налагане на такса на някои храни с високо съдържание на добавена захар, допринасящи за нездравословния модел на хранене, особено при децата на базата на съдържанието на захари: захарни изделия без какао, тестени сладкарски и бисквитени продукти, сладолед със съдържание на общи захари повече от 30 g/100 g продукт; шоколад и други продукти съдържащи какао със съдържание на общи захари повече от 40g/100 g продукт, с изключение на тези със съдържание на какао 40% и повече; плодови напитки, нектари и сиропи от плодове, съдържащи плодове по-малко от 40% от тегловното съдържание; плодови конфитюри и желета с изключение на тези, отговарящи на изискванията за „екстра качество конфитюр” и „екстра качество желе”. Не се облага с такса пчелният мед.

Законопроектът за такси върху нездравословни храни има за цел да въведе законов механизъм, чрез който да се ограничи консумацията на храни, които създават предпоставки за нездравословен модел на хранене и увеличаване на риска от здравни проблеми и хронични незаразни болести, свързани с храненето (затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, ракови заболявания, остеопороза, зъбен кариес) и наред с това да се осигури допълнителен източник за средства за мерки в областта на профилактиката в общественото здравеопазване.

Таксите върху нездравословните храни не трябва да се прилагат изолирано, а трябва да бъдат част от всестранна програма от политически мерки, които имат за цел положителни промени в модела на хранене и осигуряване на здравословни храни за населението.

За да бъде политиката по отношение на храните ефективна, тя трябва да води до положителни промени в широк асортимент храни във всички сектори на хранителната промишленост в резултат на различни по характер стратегии.

Очаква се намаляване на консумацията на обложените с такси нездравословни храни от една страна във връзка с повишаване на цените им от производителите, а от друга страна в резултат на популяризиране на нездравословния здравен ефект на тези храни на базата на широкото обществено внимание върху тях при обсъждане на закона и при неговото приложение.
Очаква се положителен ефект за реформулиране на храните от производителите за избягване на таксите (намаляване влагането на частично хидрогенирани растителни масла, намаляване количествата на сол и добавена захар), за разработване на нови по-здравословни асортименти храни и напитки.
Такива резултати се установяват при прилагането на данъци (такси) и акцизи върху нездравословни храни в другите страни.

 

Сподели във Facebook