Проф. Светослав Николов: Когато причинителите не са напълно отстранени, уроинфекциите се завръщат

Кога рискът от уроинфекции е по-висок, възможно ли е рецидивите да се предотвратят и каква е ролята на препаратите на природна основа при лечението и профилактиката? На тези въпроси отговаря проф. Светослав Николов, ръководител на Клиниката по обща урология във ВМА, София

Уроинфекциите са често срещано състояние във всекидневната ни клинична практика. По статистически данни в САЩ годишно се установяват с уроинфекции между 3,5 и 7 млн. души. В света около 150 млн. души имат това страдание. Отново според статистиката уроинфекциите се нареждат по честота на второ място след белодробните инфекции. Тези числа показват категорично от какво съществено значение както за пациента, така и за лекаря е наличието на такава инфекция, необходимостта от нейната своевременна диагностика и правилно лечение.

Честотата на заболяването е различна в различните възрасти.

Уроинфекции, макар и рядко, има и при новородени, като преобладават при момчетата, а предразполагащ фактор е физиологичната фимоза. При децата между 1 и 6 години по-често уроинфекциите се срещат при момичетата –  на първо място като причина е застоят на урината, обикновено поради анатомични особености на урогениталната система. В по-горните възрастови групи, от 16 до 35 години, определено страдат повече жените, като сред причините вече са и половите контакти. Трябва да отбележим, че 30-50% от жените имат през живота си епизод на остър цистит. Реално процентът е доста по-висок, защото не знаем колко от боледуващите не са потърсили медицинска помощ. Високата честота на заболеваемост при жените се обуславя и от факта, че при тях уретрата /пикочният канал/ е по-къса и възходящата инфекция се улеснява, като  може да отиде и до бъбреците.

За рецидиви може да се говори, когато поне три пъти в годината настъпват смущения – най-често това се отнася за цистита при жените. Понякога има и реинфекция – това са случаите, когато веднъж е изолиран даден микроорганизъм, а следващия път се установяват още причинители.

Бременните са по-податливи на уроинфекции,

защото плодът притиска уретера и се получава застой в горните пикочни пътища. Във възрастта над 60-65 години отново жените страдат по-често, но и при мъжете има нарастване на заболеваемостта, като на първо място това е свързано с уголемяването на простатната жлеза, наличие на остатъчна урина в пикочния мехур след уриниране  и извършваните катетеризации.

Важно е да се постави точна диагноза, лечението да е своевременно и достатъчно като продължителност. 

В зависимост от локализацията на инфекцията различаваме инфекции на долните пикочни пътища (цистит, уретрит и други) и инфекции на горните пикочни пътища – пиелонефрит в различни варианти. Възпалителните заболявания могат да бъдат остри и хронични. В около 80 % уроинфекциите се причиняват от бактерия Ешерихия коли. Рецидиви се получават, когато не са отстранени на първо място предразполагащите фактори - анатомични особености, вродени аномалии, камъни, предизвикващи застой на урината в бъбрека и уретера, и т.н. За рецидиви говорим, когато над три пъти в годината настъпват остри симптоми – най-често това се отнася за цистита при жените. Понякога има и реинфекция – това са случаите, когато веднъж е изолиран даден микроорганизъм, а следващия път се установяват и други  причинители. За съжаление нерядко се срещаме със занемарени случаи, като основната причина са опитите за самолечение в началото, а после - неизпълненият курс на лечение, фактори, благоприятстващи  хронифициране на уроинфекцията. Трябва да споменем и за пиелонефрита, който е възпаление на бъбречния паренхим и е по-тежка и тревожна форма на уроинфекция. Симптомите са болки, втрисане, висока температура, може да има често уриниране и урината да е мътна, отпадналост, главоболие, гадене, повръщане.

Добре е периодично да се правят контролни прегледи, включващи ехография и изследване на  урина, с оглед активно търсене на възпалителен процес и предразполагащи фактори за развитие на уроинфекция. Всяко смущение при уринирането – при острия цистит примерно признаците са често уриниране, парене, болка, може да има и капка кръв в края – е сигнал да се потърси помощта на специалиста. За поставяне на  точна  диагноза златният стандарт изисква микробиологично изследване на урината. Търси се видът на микроорганизмите причинители и тяхното количество. Направената антибиограма определя избора на подходящите медикаменти за лечение на инфекцията.

Препоръчваме на пациентите, особено с хронични уроинфекции,

след противовъзпалителното лечение да се приемат билкови препарати – хранителни добавки, каквито на пазара има в голямо разнообразие. Те се понасят много добре от организма, без странични ефекти и риск от развитие на резистентност.  Подходът при приложението на препаратите на билкова основа е индивидуален – в зависимост от симптомите, вида на уроинфекцията, от изолираните микроорганизми. Тези препарати може да се приемат успоредно с антибиотика и след това е желателно да продължи употребата им – като вид профилактика на рецидив.

Например опитът с „Урокомфорт“ е много добър, ефектът му се дължи на свойството да блокира полепването на микроорганизмите върху лигавицата на пикочните пътища, като в същото време подпомага отмиването и елиминирането на бактериите.