Българската екзархия възстановява духовния клир в църквите на Вардарска Македония

Светият Синод назначава специална комисия, която представя доклад „За църковното устройство и управление на епархиите в новоосвободените земи”.

Основната идея на доклада се състои в това, че тези епархии ще станат неразделна част от Българската православна църква (БПЦ), а устройството и управлението им трябва да се осъществява на основата на Екзархийския устав. Българската православна църква развива важна национално-патриотична дейност в Беломорието.

Възстановяване на старите български епархии

Още през април 1941 г. Светият синод възстановява старите епархии в Западна Тракия и Източна Македония, а месец по-късно командирова и първите свещеници. Те, заедно с учителите, както в минали години на изпитания, се превръщат в крепители на духа и националното съзнание у местното българско население.

С решения на синода от 29 април и лятото на 1941 г. в Македония са формирани три епархии на БПЦ:

• Струмишко-Драмска, с включена към нея част от гръцката Егейска Тракия (под управлението на Неврокопски митр. Борис);
• Скопско-Велешка (под управлението на Великотърновски митр. Софроний);
• Охридско-Битолска (под управлението на Ловчански митр. Филарет).

Епархиите се поделят на архиерейски наместничества, а те на енории, всяка от които се състои средно от около 100 домакинства.

През декември 1943 г. се регистрирани следните църкви и манастири:

• Скопско-Велешка – 360 църкви, 36 параклиса, 167 свещеника, 35 мъжки и 3 девически манастира, 63 монаха и монахини;
• Охридско-Битолска – 398 църкви, 43 параклиса, 148 свещеника, 38 мъжки и 4 девически манастира, 19 монаха, 32 монахини, 101 послушника и доброволни работници в обителите. на Българската екзархия е да командирова близо 300 свещеници в Македония които да обслужват духовния живот на българите.

Първоначално синодът смята да командирова в „новоосвободените земи” 200 енорийски свещеници и канцеларски работници от България, както и да използва 500 местни свещеници (главно македонски българи), които са останали да обгрижват своите енории.

Предвижда се в окръжните центрове да се командироват 30 архиерейски  наместници, които да изберат от подведомствените им свещеници членове на епархийските съвети.

На 6 май за пръв път от 23 години в Скопие е извършено богослужение от български клирици и благодарствен молебен за освобождението на Македония. Няколко дни по-късно пристигат и архиереи на БПЦ, в частност митр. Софроний, заявил, че „смята за свой дълг” да изпълни възложеното му управление на новата епархия.

В доклад си от 7 юни митр. Софроний съобщава, че е посрещнат от голямата част от енориашите сърдечно, а само в северните покрайнини на наскоро образуваната Скопско-Велешка епархия (Южна Сърбия и Косово) подчинението на новата църковна власт е възприето „хладно”.

Полагане на усилия за българизация на обществения живот

Едновременно с това активно се провежда българизация на всички страни на обществения живот. Забранено е да се приемат писма, известия и административни актове, които не са написани на български език. В училищата се използват само български учебници, а сърбите не се приемат на държавна служба.

Скоро след началото на окупацията е създадена специална комисия за унищожаване на „чуждите” заемки. В резултат на тази дейност сръбските надписи, емблеми, икони, църковни книги са извадени от употреба и заменени с български.

Така се унищожава всичко, което е свидетелствало за сръбското историческо минало на тези земи и се възстановява паметта за това, че македонските епархии са влизали в състава на Българската екзархия.

Задължително, без оглед на съществуващата по-рано практика, богослуженията трябва да се провеждат само на църковнославянски език.

През лятото на 1941 г. са организирани курсове по български език за църковните служители. Като цяло БПЦ заема много по-търпима позиция спрямо сърбите от правителството на страната.

Учредената през лятото на 1941 г. временна духовна администрация се съхранява в основни линии до есента на 1944 г. Св. Синод веднага решава да предприеме мерки за попълване на духовенството на новите територии.

Изселване на сръбските духовници

Всички сръбски архиереи и значителна част от свещениците са изселени от Македония до установяването на българската църковна власт. По-късно желаещите да заминат монаси от сръбски произход са пуснати от управляващия Скопско-Велешката епархия митр. Софроний „с мир”.

Имуществото на Скопската митрополия е подробно описано в специални инвентарни книги, а личните вещи на митр. Йосиф, включително два оковани със сребро жезъла и орден „Св. Сава”, през юни 1941 г. са му изпратени по специален куриер в Белград.

Останалите на заетата територия свещенослужители с небългарски произход (включително руските), за да продължат религиозната си дейност, са задължени да подпишат декларация за лоялност към БПЦ.

Съгласните получават издръжка от държавния бюджет наравно с българското духовенство. И това е по ходатайство на българските йерарси, смятащи, че тази мярка е принципно важна.

Проблеми на българската православна църква с назначаване на свещеници на вакантните места

Един от основните проблеми в новите земи е попълването на вакантните места за свещеници, което е хронична трудност за БПЦ и в старите ѝ граници. В тази връзка няколко десетки българи от Македония са приети да учат в духовните семинарии в България и в Богословския факултет на СУ. На 7.7.1942 г. Св. Синод отделя кредит за поддръжка на 30 такива учащи се от Македония и Добруджа. 

Скоро обаче става ясно, че само завръщането в новите епархии на служилия там някога клир на Българската екзархия и подготовката на млади свещенослужители няма да разрешат проблема. Затова още през 1941 г. тук започват да командироват свещеници, които никога дотогава не са служили в новите епархии.

На 25 ноември с. г. Св. Синод решава да помоли правителството да разреши да командироват в новите земи свещеници от старите епархии поради острия недостиг на духовенство и в краен случай в свещен сан да се ръкополагат и лица без надлежно богословско образование.

В тази връзка Народното събрание одобрява отделянето на кредит за заплати на 280 български свещеници и дякони, които са разпределени по енориите и манастирите на Македония.

Тези свещенослужители в задължителен ред временно се командироват от България за контрол над местното духовенство (много от тях влизат в състава на архиерейските наместничества), а след 4-5 месеца трябва да бъдат заменени от нови (като материален стимул получават 10% по-голяма заплата, отколкото в България).

На 26.6.1942 г. синодът назначава комисия, която чрез жребий трябва да разпределя командированите духовни лица по местата за назначение в новите земи.

Към края на окупацията – септември 1944 г. – в Македония и най-вече в Егейска Тракия все още служат ок. 160 командировани български свещеници, което е повече от 8% от общия им брой в страната. 

По този начин частичната българизация е доведена до нивото на енориите и манастирите. По-специално ръководството на БПЦ се старае във всеки манастир да има поне един монах-българин, който често и управлява обителта.

Като цяло в източната част на Македония командированите от България свещеници не превишават 10% от клира.

След 9.9.1944 г. Отечественофронтовското правителство ликвидира духовното управление на Македония

Капитулацията и идването на власт в България на прокомунистическия ОФ водят до ликвидация на българското военно-административно и духовно управление в Македония. От 6 до 10 септември от Скопско-Велешка епархия за България заминават 23 клирици: протосингелът йером. Мирон, секретарят и касиерът на митрополита, 2 членове на епархийския съвет, 7 архиерейски наместници, 2 секретари и 9 енорийски свещеници.

По същото време от Охридско-Битолска епархия в България се завръщат около 20 клирици.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.