.jpg)
Можеше ли съвременната медицина да спаси… Александър Блок
През 1921 г. измъчваният от сърдечносъдово заболяване Блок подал молба до Политбюро на ЦК РКП(б), за да получи разрешение да се лекува във Финландия. Ленин отказал. Смята се, че заболяването вече е било отключено и най-вероятно и лекарите в чужбина е нямало да могат да помогнат на поета.
Тежки години
1917 г. била особено тежка за Александър Блок: в Петербург царувал глад и той обикалял да търси продукти, носел дърва от мазето, продавал книгите и мебелите си. Постоянно го избирали в разни комитети и комисии – тогава това се смятало за привилегия и да се отказва било опасно, затова Блок участвал в събрания, които се провеждали при сурови условия в Петропавловската крепост. Не е чудно, че при тези ангажименти е пренебрегвал периодичните болки в гърба.
През април 1920 г. Блок бил повален от силни болки в краката, висока температура и треска. Той подозирал, че има подагра, но неговият съсед д-р Пекелис му поставил диагноза „инфлуенца“ (грип). Той установил и известни изменения в сърцето, причинени от нервна патология. Не е ясно защо лекарят е решил така, но Блок доста дълго е приемал излишни „нервни прахчета“ с неизвестен състав.
Правилната диагноза
Лечението не помагало, температурата не спадала, а след известно време се проявили и симптоми, които приличали на сърдечни припадъци. Въпреки това д-р Пекелис продължавал да лекува Блок „от нерви“. Накрая извикали двама опитни специалисти - невролога Гизе и терапевта Троицки, които поставили диагнозата остър ендокардит — възпаление на вътрешната обвивката на сърцето — и психастения (така наричали тогава неврозата). Назначават строг режим на легло, диета и прием на лекарства за сърце.
Поетът обаче продължава да се оплаква от задух, болки в областта на сърцето, отоци, повишена температура. Той започнал стремително да слабее, отпаднал съвсем и изпаднал в апатия. Бил толкова отчаян, че отказвал да се лекува, да се храни и да общува. Заради астмата му било трудно и да лежи. След продължителна агония Александър Блок починал.
Съвременният подход
При ендокардит се препоръчва продължително лечение с внимателно подбрани антибиотици, което в повечето случаи е напълно достатъчно. При липса на положителна динамика се пристъпва към операция – отстранява се увредената клапа на сърцето и се заменя с изкуствена. Болните приемат сърдечни гликозиди, тромболитни средства и се подлагат на детоксикация.
