3 март и руските териториални апетити

В продължение на много години историографията пренебрегва приноса на българите за Освобождението на България.

Ще започна с малко предистория, свързана с Руската имперска доктрина. 

Едно от основните направления на тази доктрина са руските териториални апетити към делтата на Дунав, през България и по посока на Константинопол и проливите.

По това стратегическо направления Русия е водила три последователни войни. През първите две, преминавайки през България, Русия съдейства за признаване независимостта на Сърбия и Гърция.

По време на тези войни руското правителство не прави ни най-малък опит да покаже, че желае да освободи българския народ и да помогне за създаването на българска държава.

Третата война от 1877 г., за която ще стане дума по-сетне, се води в името и в защита на „братята християни”, но не за свободата на братята българи.

Чрез тази война Русия разширява своя военностратегически плацдарм през „географската област България”, отразена в бойните им карти като „Задунайская губерния”, по посока на Цариград и проливите.

Но как се стига до Третата руско-турска война?

След Априлското въстание и кървавия му разгром руската дипломация започва серия от консултации с Великите сили за положението на християните в Османската империя.

В резултат на тази акция през декември 1876 г. в Цариград се свиква конференция, на която посланиците на Великите сили решават да се създадат две автономни области - Източна и Западна България.

Посланическата конференция всъщност очертава българското етническо землище. То включва само територии, където нашето население надхвърля 60% от всички местни жители.

На практика това решение повтаря границите, очертани от султанския ферман от 1870 г., с който се признават епархиите на Българската православна църква.

Естествено, решението на Цариградската конференция е отхвърлено от султана. Тогава руската дипломация започва настоятелни преговори за военно решаване на Източния (българския) въпрос.

Великите сили обаче подозират, че чрез евентуална война Русия се стреми да създаде своя васална държава, „малка Русия на Балканите”, която ще ѝ служи за бъдеща експанзия на Балканите.

И за да се ограничат руските имперски амбиции, след бурни дипломатически совалки се стига до подписването на две споразумения: първото е между Русия и Австро-Унгария, а второто е останало в историята като Лондонското споразумение.

На практика двата документа предварително решават размерите на бъдещата българска държава и това, че тя няма да включва землището, очертано на Цариградската посланическа конференция.

В продължение на много години българската историография се занимава предимно с разкриване и описване на подвига на руските войски, а някак между другото споменава и за приноса на българския народ за успешния изход на тази война.

Ето обаче какво говорят фактите. Освен приноса на Българското опълчение, което започва с 5000 души и достига до 15 000 доброволци, малцина знаят, че към щабовете на руската армия са аташирани десетки българи, завършили в руски университети и училища.

Подценява се и фактът, че над 120 чети, предвождани от български войводи, извършват разузнавателна и саботажна дейност в тила на врага. Българите оказват решаваща помощ при снабдяването на армията с храни, каруци, конска и волска тяга.

Независимо от имперските интереси на Русия на Балканите, България получава свободата си благодарение на саможертвата на руските войници, както и на тези от Финландия (в лична уния с Русия) и Румъния, на латвийските, украинските и белоруските воини.

Участват още грузинци, арменци, осетинци и дори един чеченец. Към края на военните действия се включват и сръбски войски, за което още на 3 март 1878 г. в Сан Стефано благодарната Русия подарява на Сърбия цялата Българска Морава заедно с градовете Ниш, Пирот, Лесковац и Враня.

А на Румъния дава Северна Добруджа като компенсация за присъединяването на Бесарабия към Русия. По-късно и Берлинският договор, в който българите не са допуснати да участват, одобрява тези щедри подаръци и окончателно разпарчетосва България - Тракия и Македония не получават свобода, а Северна и Южна България са разделени на Княжество България и автономна Източна Румелия, която остава в рамките на Османската империя.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.